Напоследък, интерактивните преживявания-игри станаха модни. Ето някои от тях:
The Graveyard. Популярното ІТ- издание Wired , разказва за тази игра, жанр който разработчика, белгийската компания Tale of Tales, определя като картина, която играча предстои да изследва.
В The Graveyard играча управлява старица, решила да посети гробището. Тя идва по права пътечка до пейка, сяда и започва да си спомня всички родственици и приятели, които е погребала. След това тя става и се връща обратно.
В игри от този сорт няма нито цели, нито задачи. Когато играча започва управлението на персонажите, той по неволя започва да съприживява. Той довежда старицата до пейката, чувствайки, че тя трябва да приседне и да почине, а след това няколко минути внимателно слуша гробищна музика, заложена от авторите в играта и разглежда покритото с бръчки лице на главната героиня.
Цялата игра е около 10 минути. Пробната версия на The Graveyard, компанията Tale of Tales предоставя бесплатно на своя сайт. Желаещите да изпитат по-дълбоки чувства могат да заплатят 5$ и да изтеглят пълната версия. Тогава у старицата, уморена от живота, се появява шанс за умре, седейки на пейката.
Passage.Това е друг ярък представител на този жанр който нейния автор Jason Rohrer, определя като momento mori game.
Името на играта означава Пътешествие и едновременно намеква за израза to pass away /умирам/. Продължава 5 минути и през това време преминава целия живот на главния герой.
В играта малкият човек пътува от ляво на дясно на екрана по смътно забележим лабиринт. В самото начало пред него няма препятствия, недалеко го чака неговата любов за цял живот и само на хоризонта се мяркат някакви възможни жизнени трудности. Колкото по надясна на екрана се приближава двойката, толкова времето определено за живот се съкращава. Той лисее, тя побелява, след няколко минути те са в най-дясната част на екрана и спътницата на главния герой умира. Към това време, той е вече прегърбен старец и успява да се предвижи малко напред, преди да се превърне в пиктограма на надгробен камък.
Има и вариант за главния герой да се движи от горе надолу за да избегне препятствие-например да не срещне своята любима. Може да се избегнат препятствия в лабиринта на живота, но да се поживее по дълго е невъзможно. И, разбира се, най-страшното в играта е, че не е възможно да се върви срещу времето, да се върнеш и да оправиш нещата.
Passage е по-скоро интерактивно произведение на изсуството,отколкото игра.
The Gravitation. Друга игра на Jason Rohrer, който я определя като игра за маниите, меланхолията и творческия процес. Тя е създадена в манималистичния маниер на Passage, и в някаква степен повдига въпроса за това, как следва да да се изживее живота. В течение на осем минути, главният герой трябва да прави избор между това, да поиграе ли на топка с детето или да се занимава със собствените си идеи. Целта на играта нарочно не е определена. Ако героя, се увлече в играта с топка , то вътрешния огън безполезно изгаря и изгасва. Ако пък, вътрешния огън се подържа непрекъснато, след определено време детето изчезва, а топката остава захвърлена. В живота и това се случва.
Тези експериментални игри силно се различават от обикновенните. В тях обикновенно графиката не е много хубава, няма цел, няма нужда да се убива някой, не е важно какъв резултат ще достигне играча.
Интерактивните преживявания- това е клонка от еволюцията на игровата индустрия, некомерсиалната пътечка на мейнстрима. Това прилича на театрален експеримент в епохата на повсеместната телевизия. Формално интерактивните преживявания може да се отнесат към казуалните игри-неголяма продължителност и не се изисква никаква подготовка на играча.
В същото време да се играят постоянно, както казуалните игри, е невъзможно. Малко играчи биха искали да изпитат удоволствие от смърта, загубата от спътника в живота, или безполезноста на собствените си идеи.
По материали на Lenta.ru
Сряда, 14.5. Палатата на депутатите на италианския парламент утвърди състава на новото правителство на Берлускони, в което влизат 21 министри в т.ч. 4 представителки на нежния пол.
