mix

Archive for май 2008

 

Варна, 1949 година. Току що е приключила учебната година. Завърших четвърти клас. Тогава нямаше изпити, свидетелствата ги раздаваха без много щум и тържества. Беше дошло време за игри и това правехме по цял ден на улицата или по дворовете. Затова бях изненадан, когато майка ме извика да се прибирам, а там ме чака моята учителка. Зарадвана, че ме е открила ме помоли да отида на другия ден еди къде си и да се явя на някакъв изпит по математика. Отивам, а на дъската изписани три задачи. Бързо ги решавам и довиждане. След три дена, майка отново ме вика от улицата но този път ме чака непознато момиче, която се представи като пионерски дружинен ръководител. Научавам, че около 15 деца сме определени да пътуваме и почиваме в Унгария. На следващият ден се явявам с малко картонено куфарче на определеното място, ако не се лъжа в бившето католическо училище, и се започна-подстригване, къпане и раздаване на униформа като в казармата. Униформата-къси тъмно сини панталони, бяла риза, бели чорапи-2 бр. и бели гуменки производство на „Зебра“ или Яко Доросиев. Трябва да е имало и пионерска връзка, но някакси не си спомням за нея. Два дена и две нощи бяхме в това училище и от сутрин до вечер ни набиваха в главата как да се държи един пионер зад граница. На третата сутрин ни качиха на влака.Майка ми даде термосче с вода, последни заръки и влака потегли за Будапеща. Пътувахме два дни с едно преспиване в Букурещ. Там спахме в някакъв дворец, поне така ми се е сторил тогава. С пристигането в Будапеща, ни откараха в Челиберци нот табор- детския град на пионерите. Настаниха ни в нови дървени къщички, хранеха ни по пет пъти на ден и постоянно бяхме в краткотрайни екскузии.

Развеждаха ни по Будапеща. Силно се чувстваше, че градът е бил фронтови. Прочутите мостове висяха във водите на Дунава. Работеше само един. Външните стени на Парламента , някаква старинна сграда, бяха буквално разстреляни. Вътре, обаче, всичко беше наред. Накараха ни подред да седнем на стола на Ракоши, тогавашния първи ръководител на партия и правителство. Силно впечетление ни направи зъбчатата железница която се катереше по един от хълмовете.

Показаха ни и унгарската гордост-езерото Балатон. Но ние, всичките от Варна, видяли и морето и варненското езеро, не се впечетлихме много.

Водиха ни и до някакво унгарско село. Вероятно там живееха доста българи-градинари. Още с влизането в селото ни посрещна духов оркестър със стария химн на България „Шуми Марица“. Това притесни доста двамата комсомолци които ни придружаваха през цялото време. Иначе, селяните ни посрещнаха много топло. Подариха на всеки по една трикотажна фанелка, нещо като Т-шърт, нещо непознато за нас.

Незабравимо остава посещението в една шоколадова фабрика. Ядохме до насита шоколад, гребвайки си с картончета от въртящи се апарати пълни с разстопен шоколад. Накрая ни подариха по едно шоколадово зайче, което отнесох за сестра си и брат ми в България.

Това си спомням за Челеберци от 7-8 дневния предстой. Сега, след близо 60 години се мъча да си спомня поне едно име от групата или поне една физиономия. Не се получава. Но все пак, някъде в гънките на мозъка се е запазила една пионерска песен „Тезей“, нещо като стреляй, вероятно по враговете на социализма. Разбира се и пионерския девиз- А долгозон напен о хазаир, Ракоши во елъоре. Щом има Ракоши, знаете за какво става дума, стига паметта ми да не модифицирала поздрава до неузнаваемост.

 

На снимката:Джон Байерли, Бил Клинтон и Джозеф Байерли и автографа на Президента.

Малко преди да изтече мандата на американския посланик в България Джон Байерли, прочетох в едно изречение в български вестник, че баща му бил единствения американец воювал във втората световна война както в американската така и в Червената Армия. Доста търсих и намерих няколко спомена на руски език. Подбрах един от тях :http://www.pseudology.org/MID/USAmbasadorToRussia.htm

Интересна и героическа история на Байерли -баща. 

Сградата на федералния резерв. 

Стоте дни на Рузвелт.

На 4 март 1933 година, 32-ия президент на САЩ Франклин Делано Рузвелт полага клетва. Това е в разгара на банковия криза. На 5 март 1933 година е предложен пакетот мерки, станали известни като „стоте дни на Рузвелт“ Икономическите мерки били нечувани за САЩ, където съществувала традиция на ненамеса на държавата в икономиката. За да се избегне повторението на „ черните дни „ са приети закони регулиращи пазаря на капитала. От тогава съществува Комисията по ценните книжа и борсите. Освен това, спрени са операциите на всички банки и е обявена програма за срочни мерки за оздравяване на банките и защита на влоговете. Рузвелт въвежда гаранция на частните спестявания, не превишаващи 5000 $ / преизчислени на сегашния курс-100 000 $ /. Приети са закони за труда, определящи минималната часова заплата, и максималната продължителност на работната седмица. Детският труд бил забранен. Собствениците на къщи започнали да получават помощи за погасяване на ипотеката, а на кредиторите било забранено да вземат къщите за дългове. Приет е и закон за социалното обезпечение, заложил основите на задължителното пенсионно осигуряване.

Ще има ли нови сто дни?

Сега в САЩ действат следните финансови регулиращи и контролиращи органи:

  • Управление за контрол на паричното обръщение е създадено през 1863 г. за контрол на изпълнение на законите регулиращи дейноста на търговските банки, регистрирани на федерално ниво.

  • Управление за контрол на спестовните учреждения регистрирани на федерално и щатско ниво.

  • Комисия по ценните книжа и борсите контролира инвестиционните банки, брокерските компании и борсите за ценни книжа.

  • Комисия за срочна борсова търговия осъществява надзор на търговията със суровини, срочни инструменти и валута.

За борба с икономическата криза, САЩ решиха да укрепят вертикалната финансова власт. Министъра на финансиите на САЩ Хенри Полсон обнародва на 31 март тази година план от 218 страници за реформиране на регулиращите финансови органи на страната и предоставяне на големи пълномощия на Федералния Резерв / ФР /,така ,че да отговаря за стабилноста на пазаря в цяло.

Трябва да се отбележи, че ФР по същество излезе извън пределите на своите пълномощия. На първо място, в хода на ипотечната криза тя предостави кредити на небанковите американски учреждения на същите условия, като на банките. На второ място, тя пряко се включи в дейноста на инвестиционните банки-JPMorgan погълна близката до фалит Bear Stearns не без помоща на ФР.

Полсон също така предложи да се оптимизира работата на регулиращите органи на пазаря. По негово мнение, е необходимо да се обединят Комисията по ценните книжа с Комисията за срочна борсова търговия. Това обединение е навреме защото ще отпадне спора кой да регулира пазаря на дериватите-финансови инструменти, способни да функционират като ценни книжа и като срочни инструменти. Предлага се и обединение на Управлението за контрол на паричното обръщение и Управлението за надзор на спестовните учреждения.

Освен това се предлага да се създаде комисия, каято да се заеме с регулирането на ипотечния пазар. Още една комисия ще бъде създадена за надзор на водене на бизнеса на различни компании в САЩ и за тяхната отчетност, а също така за издаване на лицензии.

Трябва да се отбележи, че кандидата за президен от Демократическата партия Барак Обама, в своята избирателна кампания, подържа инициативата за обединение на финансовите ведомства, прекия контрол от страна на ФР и усъвършенстване на системата за правила за сложни финансови инструменти, които се ползват от банките. С две думи и демократи и консерватори подържат най-сериозното предложение за реформи от времето на „ стоте дни на Резвелт „.

Обединение на ведомствата може да стане не само в САЩ, но да получи глобален характер. Както съобщават медиите, Буш и Гордон Браун са се договорили да създадат обща група, която да се заеме с регулирането на международната банкова система и по-специално ролята на рейтинговите агентства и развитие на сътрудничеството межде финансовите регулатори на двете страни.

 

 

 

Не знам защо, но винаги съм смятал, че колкото по-високо по стълбата на познанието се е изкачвал Алберт Айнщайн, толкова по силна е била вярата му в Бог.  Вероятно съм се заблуждавал от един негов цитат:“ Наука без религия е куца, а религия без наука е сляпа.“

Неотдавна, писмо на Айнщайн, в което учения е изразил своето отношение към религията е било продадено на аукцион за 400 хил. щ.долара.

В писмото, адресирано до философа Ерик Глуткинд от 3 януари 1954 г., Айнщайн е написал, счита, че понятието Бог е продукт на човешката слабост, а Библията-сборник от достойни, но детски примитивни легенди. Освен това отхвърля идеята, че еврейския народ е „богоизбран“.

Може би, неговата религиозност е в нещо друго. Например в природата и безкрайната вселена?

 

Сряда, 14.5. Палатата на депутатите на италианския парламент утвърди състава на новото правителство на Берлускони, в което влизат 21 министри в т.ч. 4 представителки на нежния пол.

Министерството на проблемите на равноправието се оглавява от 32 годишната Мара Карфана, биш модел и ТV водеща, заела през 1997 г. 6 място в конкурса “ Мис Италия “ и се снимала в календари за мъжки списания. Немският ежедневника Bild я определя като „най-красивия министър в света“

Други снимки можете да видите на сайта:http://vazhno.ru/important/article/11739/

Днес с булката правим 45 години брак. Производствени резултати-две деца, четири внука и много любов и радости в живота. Продължаваме.

Етикети:

Напоследък, интерактивните преживявания-игри станаха модни. Ето някои от тях:

picture317.jpgThe Graveyard. Популярното ІТ- издание Wired , разказва за тази игра, жанр който разработчика, белгийската компания Tale of Tales, определя като картина, която играча предстои да изследва.

В The Graveyard играча управлява старица, решила да посети гробището. Тя идва по права пътечка до пейка, сяда и започва да си спомня всички родственици и приятели, които е погребала. След това тя става и се връща обратно.

В игри от този сорт няма нито цели, нито задачи. Когато играча започва управлението на персонажите, той по неволя започва да съприживява. Той довежда старицата до пейката, чувствайки, че тя трябва да приседне и да почине, а след това няколко минути внимателно слуша гробищна музика, заложена от авторите в играта и разглежда покритото с бръчки лице на главната героиня.

Цялата игра е около 10 минути. Пробната версия на The Graveyard, компанията Tale of Tales предоставя бесплатно на своя сайт. Желаещите да изпитат по-дълбоки чувства могат да заплатят 5$ и да изтеглят пълната версия. Тогава у старицата, уморена от живота, се появява шанс за умре, седейки на пейката.

2008-03-30_105809.pngPassage.Това е друг ярък представител на този жанр който нейния автор Jason Rohrer, определя като momento mori game.

Името на играта означава Пътешествие и едновременно намеква за израза to pass away /умирам/. Продължава 5 минути и през това време преминава целия живот на главния герой.

В играта малкият човек пътува от ляво на дясно на екрана по смътно забележим лабиринт. В самото начало пред него няма препятствия, недалеко го чака неговата любов за цял живот и само на хоризонта се мяркат някакви възможни жизнени трудности. Колкото по надясна на екрана се приближава двойката, толкова времето определено за живот се съкращава. Той лисее, тя побелява, след няколко минути те са в най-дясната част на екрана и спътницата на главния герой умира. Към това време, той е вече прегърбен старец и успява да се предвижи малко напред, преди да се превърне в пиктограма на надгробен камък.

Има и вариант за главния герой да се движи от горе надолу за да избегне препятствие-например да не срещне своята любима. Може да се избегнат препятствия в лабиринта на живота, но да се поживее по дълго е невъзможно. И, разбира се, най-страшното в играта е, че не е възможно да се върви срещу времето, да се върнеш и да оправиш нещата.

Passage е по-скоро интерактивно произведение на изсуството,отколкото игра.

screen15.pngThe Gravitation. Друга игра на Jason Rohrer, който я определя като игра за маниите, меланхолията и творческия процес. Тя е създадена в манималистичния маниер на Passage, и в някаква степен повдига въпроса за това, как следва да да се изживее живота. В течение на осем минути, главният герой трябва да прави избор между това, да поиграе ли на топка с детето или да се занимава със собствените си идеи. Целта на играта нарочно не е определена. Ако героя, се увлече в играта с топка , то вътрешния огън безполезно изгаря и изгасва. Ако пък, вътрешния огън се подържа непрекъснато, след определено време детето изчезва, а топката остава захвърлена. В живота и това се случва.

Тези експериментални игри силно се различават от обикновенните. В тях обикновенно графиката не е много хубава, няма цел, няма нужда да се убива някой, не е важно какъв резултат ще достигне играча.

Интерактивните преживявания- това е клонка от еволюцията на игровата индустрия, некомерсиалната пътечка на мейнстрима. Това прилича на театрален експеримент в епохата на повсеместната телевизия. Формално интерактивните преживявания може да се отнесат към казуалните игри-неголяма продължителност и не се изисква никаква подготовка на играча.

В същото време да се играят постоянно, както казуалните игри, е невъзможно. Малко играчи биха искали да изпитат удоволствие от смърта, загубата от спътника в живота, или безполезноста на собствените си идеи.

По материали на Lenta.ru