mix

Archive for май 2007

По мое време,като ученик, най-лошата характеристика за човек беше : „Нищо и никакъв човек, ама… будала.“ Те бяха само по-различни от нас. Някой от тези „будали“ завършваха училище, вземаха си приемните изпити, завършваха някоя специалност и влизаха в живота. След време до нас достигаха вести за техни успехи за които можехме само да мечтаем. А тези успехи не бяха плод на щаслив избор на родители или съпруг/а/, много важен фактор по това време, а просто – това бяха хора на успеха. Аз познавам поне 5-6 човека на успеха, които и след 1989 г. продължиха да бъдат успешни в бизнеса и в личния си живот.

А какво означава да си човек на успеха? Преди всичко да си здрав-психически и физически а личностната характеристика да включва: жизнена позиция, психологическа гъвкавост и да живее в разбирателство с колегите и околните, да има много приятели, да има чувство за хумор, самоуважение и т.н. Не на последно място е да развиеш в себе си чувството за успешен човек.

А късмета? Той, късмета не е само благоприятно стечение на обстоятелствата, а още и готовност на човек да се възползва от тях. Ето един тест в психологическа лаборотория да се определи характера на каръците и късметлиите. Дадено е обявление във вестниците, че се търсят хора, които  считат , че пренадлежат към една от горните групи. На явилите се на теста се дава обемист вестник с задача да преброят броя на картинките и снимките. Уловката е, че във вестника има фалшива страница на чийто половинката има обява, с едри букви, че на приносителя ще бъде броена определена сума. Малко са хората, които наред с поставената задача, предивяват обявата и взимат възнаграждението. Това са късметлиите, а останалите – каръци. Причината да не върви на определена група хора се крие в самите тях. Като правило, такива хора са напрегнати, невротични, затворени, неуверени в себе си и комплексирани, качества което прави човек в кон с капаци. Просто, вътрешното безпокойство блокира способността да забележат нещо ново и неочаквано, да се вслуша в своята интуиция и да види случайните възможности, които се срещат на пътя на всички хора.

Advertisements

На сайта: http://www.new7wonders.com/index.php?id=315&L=5  върви гласуването на новите седем чудеса на света от предложени 21 обекта. Сайтът се хвали , че до сега са гласували 45 млн.души. Резултатите ще бъдат обявени на 07.07.2007 г. в Лисабон.Е, може да ви се стори малко комерсиално това гласуване , но можете да си припомните  действително интересни места по света с надежда да ги видите един ден.

Вчера е бил излъчен репортажа „The Roma who found religion“ по радио ВВС 4. Репортьора  Nick Thorpe посещава ромската религиозна общност “ пентикосталист“ в гр. Лом кв.Хумата. В репортажа лъха оптимизъм за тяхното бъдеще и затова го препоръчвам. Адреса:

http://news.bbc.co.uk/2/hi/programmes/from_our_own_correspondent/6692881.stm

П.П. пентикосталист = петдесятник

пентикостар/гр./ = Богослужебна книга, която съдържа реда на службите от великденската неделя до първата неделя след Петдесетница.

  • И двата внука са в къщи. Липсата на разходки, поради дъжда, ги прави неврозни кюфтета. То не беше четене на книжки, слушане на приказки, оцветяване на картинки, гледане на филми, компютърни игри, но излишъка на енергия си казва думата. Тогава започнахме да каним на гости съседски деца. Натрупаната енергия се изразходва до 2-3 часа. Жалко за живущите под нас. Няма по-голяма звукопроходилка от панелката. Утре сме на гости в Панчерево за два дни. Там ги чакат техните братовчедки. Саковете са пълни с дрехи, а предвидливо сме купили „Ариел“ за пране след завръщането. 

  • От 21.5  нямам интернет, или по-точно казано нямам международен. Кварталният лан оператор си вдигнал чукалата и не знам кога ще се върне. По тая причина не можех да се свържа с блога си и с някои от любимите ми сайтове. Вчера  намина синът ми и ме свърза с някакъв proxy сървър / или нещо такова /та сега за да стигна примерно до гугъл минавам през лана до сървъра и обратно.

  • Вчера окосихме тревата в градинките пред и зад входа. Вземам си едно душче и хайде до магазина. Слизам с асансьора и оппа нещо се строши и заставам между 6 и 7 етаж. Следват разговори по телефона и обещание за бърза реакция, която отнема 2 часа. Със съкабинанката ми седим на пода. Тя пуши като комин и добре, че шахтата дърпа  също като комин.  Отвориха вратата,отвора малък, но с помоща на сервизния техник  и други помощници от входа се измъкваме на свобода. Внукът беше най- съпричастен към приключението. И всичко това в деня на любимия ми празник.

  • Попаднах случайно на странна абитуренска вечер. Влизам в кварталната кръчма с приятел да изпием по едно питие и виждам компания от познати лица. Празнуват завърването на частен колеж на младеж като частен ученик. Струвало много пари. Масата отрупана с уиски и мешана скара.Бащата ни вика на масата. Всички вече са на етап „разговор по двойки“. Пием по едно уиски и от таткото разбирам, че няма смисъл младите да си губят времето с учене-бизнеса му е майката. Младият бизнесмен вече е сдал багажа. Вземам си довиждане и с приятеля ми си тръгваме. Май съжалявам, че избрахме да влезем в тази кръчма.

image6.jpgБаш време за четене и писане-навън вали проливно, а радиото и телевизията ме заливат с цифри и проценти от изборите за евродепутати. 

Разхождайки се из блогосферата забелязах нарастване на “ наставления за всякакви гостби, според които ги правят“ както би се изразил Петко Р.Славейков. Искам да се присъединя към тях, но не с наставления , а да споделя кои са любимити ми кулинарни книги.

– „Моята кухня“- София Лорен,1992 г. Правя ли някаква италианска вкусотия, пътеводител ми е тя. Харесвам тази книга не само заради хубавите рецепти но и за прекрасните есета- за ръцете и етикета, за вината, за незабравимия вкус, съпрузите в кухнята, и окото трябва да празнува, да помислим за удоволствието на гостите и защо нарича съпруга си „кюфтенце“. От тук научих да правя домашната паста-фетучине,талиолини и лазаня.

– „Готварска книга само за мъже“- Цанъо Сърнев,1993 г. Прекрасни български рецепти, но внимание, има опасност да се попикаете от смях .Най-хумористичната готварска книга, богато илюстрирана от Николай Попов. 

-В зората на демокрацията, когато в-к „Работническо дело“ стана „Дума“ започнаха да се списват много нови вестници. За да прилекат читателите, почти всички имаха раздел“готварство“. И започнах да режа и лепя в един бележник рецептите ,които от пръв поглед ми изглеждаха вкусни и така се получи „моята книга“от около 200 рецепти.

И накрая искам да кажа на граф Толстой, който твърди, че “ Бог е дал на хората храната а дяволът готвачите“: тук графе, не си прав.

1957 г.

Posted on: 18.05.2007

През 1957 г. много неща ми се случиха за първи или последен път: лутане в планината, арест в НМ, абитуренска вечер, кандидатстване и прием в ВМЕИ без приемни изпити, първа селскостопанска бригада извън София, официално честване на студентския праздник след дългогодишна забрава, първа заплата от тотото като преброител и т.н.Ще се опитам да разкажа за някои от тях:

  •  Белмекенското приключение. Учениците в V курс в техникума, при желание, можеха да станат членове на профсъюза. По тази линия, през януари 10-на ученици си вземахме карти за почивка в Костенец. За две седмици – 5 лв. Беше фарси – по-двама души в стая с камина, ядене на корем, целодневно каране на ски /карах с кандахари/ а вечер танци до припадък. Като сломенах танци се сетих, че често бях канен от една албанка, студентка в Пловдив на етап изучаване на български език. Много искала да я уча и да си говори с мен. Изглежда, че един албанец я ревнуваше, та ми изнесе назидателна лекция за вредата от употребата на жаргон. Но много хубаво не е на хубаво. Един ден, смесена група, нарамили ски и раници, се отправихме към връх Белмекен. Предполагам, че никои нямаше представа къде отиваме.Хаха-хихи, вървим по горски пътеки и стигаме в зоната на низки борове и клекове. Върха се вижда, а там някаде е и малката хижа. Тихият ветрец започна да увеличава скороста, заваля сняг и снежната виелица те удря в очите. Вървим и само Бог знае накъде, краката потъват в снега между клонаците на кленовете, сталактити по веждите , разтриваме ушите със сняг да не побелеят, краката се схващат и така 3- 4 часа. Архангел, някакъв, ни показа хижата. Баялдисали, ни посреща хижарят. Видя ми се като канара, с дълбок белег на челото, като  от брадва. Отиваме до сайвант да донесем дърва, палим кюмбето и стаята се запълва с топлина. Искаме да полегнем , но няма легла в хижата. От склада носим дюшеци и одеала, сваляме мокрите дрехи и ги простираме по столове. Стаята се изпълва с миризма на  евтин парфюм и развалена херинга. Хижарят дава указания- и сега лягайте, Гошо, Ленче, раница, Гошо, Ленче, раница…Лягаме съгласно указанията.“Ленчето“ до мен , както се казва в филма „Кавказка пленница“, комсомолка, спортсменка и красавица наконец, захърква. Захърквам и аз.Утрото е прекрасно-кристален въздух, студ а стъпките по снега скърцат приятно. Отивам на мивката- дупка в леда на езерцето. С помоща на консервена кутия се измивам до кръста.Умората изчезва. Изчезват и лошите спомени от вчерашното приключение. Остава любовта към планината.
  • Народна милиция. Четирима съучиници си правим дипломните работи заедно, поради близостта на темите.Този път бяхме в Лозенец. Приключваме късно вечерта и бързо се отправяме до последната спирка на трамвай №6,Бай Кръстьо. Седнали на пейката, чакаме последния трамвай. Изневиделица, пред нас изкачат двама милиционери в зелените си шинели. Едиаят дължи насочен автомат „Шпагин“ а другия ни прибира паспортите, след което следва псувня и обвинението, че сме чупили уличното осветление и прозорци. Движиме се в партизанска колона кьм 6-то районно- къщичка с китно дворче. Сядаме на пейка и сме нетърпеливи да обясним,че сме невинни.Те, изглежда, са ни забравили.Времето е спряло и изведнъж в дворчето влиза нова партизанска колона, водена от познатата ни милиционерска двойка. След малко ни викат.Влизаме в стаята. Лейтенантът ни връща паспортите след като тегли кратка лекция с какви гадове работи НМ. Никакво извинение, но явно, че новата група са трошачите. С периферното зрение виждам най-червендалестия старшина в стаята как си играе с токата на колан. Прибирам се на разсъмване в къщи. Къпя се продължително сякаш съм газил в асептична яма. Това беше моят последен конфликт с НМ.
  • Градушка. Дойде и абитуренската ни вечер. Бяхме пет курса само момчета. Какъв бал без момичета. Приехме  с радост поканата на икономическия техникум. Те имаха същия проблем-класовете бяха само момичета. Обличам си любимите дрехи,вземам китката и хайде в икономическия техникум. Курсовете се събират поотделно по стаите, но бързо се омешахме. Хапваме по сандвич с бира и започват танците. Скапахме се до сутринта.Рещихме да ходим до парка на свободата И първата изненада-през ноща е паднала градушка. Улиците покрити с ледени топчета като череши, клони и листа. Те такова чудо повече в живота си не видях. Добираме се до парка и там алейте също покрити с топчета. В близост до стадиона откриваме 4-5 колички за продажба на сладолед а казанчетата наполовина пълни. С подръчни средства изяждаме сладоледа. Около обяд започваме да се разотиваме. Малко сме поокаляни, но доволни. Смятам, че не остана нецелувано момиче. Много дръзко поведение в ония години.

Хилари Клинтън ще участва в предизборната борба за президент на САЩ през 2008 г. Случайно попаднах на нейния сайт и от там в блога и http://www.hillaryclinton.com/blog/  Подбрала е девет  песни и желае нейните подържници да изберат една , която да съпровожда нейната предизборна кампания. Ето и песните:

  • City of Blinding Lights – U2
  • Suddenly I See – KT Tunstall
  • I’m a Believer – Smash Mouth
  • Get Ready – The Temptations
  • Ready to Run – Dixie Chicks
  • Rock This Country! – Shania Twain
  • Beautiful Day – U2
  • Right Here, Right Now – Jesus Jones
  • I’ll Take You There – The Staple Singers   

Аз си харесах Rock This Country  за предизборна борба. А вие?