mix

Archive for април 2007

Сега, по – младите едва ли знаят за четирите годишни всенародни празника, които ние чествахме с въодушевление и манифестации. Това бяха : 1-ви май- международният ден на труда; 24-ти май- денят на българската писменост; 9-ти септември-денят на свободата; 7-ми ноември- ВОСР. От тези манифестации най съм се кефел на 24 май и най-вече на преминаването на семинаристите пред мавзолея-със скромен по- размери портрет на братята св.св.Кирил и Методий, пеейки „Върви народе възродени“. Страхотно хорово изпълнение.

Искам да разкажа за моята първа в София първомайска манифестация през 1954 г. и най-вече как празнувахме след ная.

Току що се бяхме преместили от Варна в София. Учех в „Образцовия Механо-техникум Сталин“/сега Софийска Техническа Гимназия,на бул. Стамболийски, срущу мола/. По стар български обичай ни събраха 1 час по-рано. Раздадоха на отличниците плакати, лозунги и знамена. Отметнаха ни в списъците за присъствие, провериха дали сме униформени. Бяха отмени ли вече, дали сме си изрязали ноктите и дали сме си почистили ушната кал. Строени по класове , само момчета с черните униформи, приличахме на ято врани. Маршрута: по Стамболийски, покрай мавзолея, по Царя, Орлов мост, дясното рамо напред, по Евлоги Георгиев, дясното рамо напред, по Заимов и в Техникума обратно. Директора ,застанал на една площадка, с патос и висок глас съобщава:“Днес от 16 часа всички тук на танцова забава“. Следва хвърлянето на шапки във въздуха преминаващи  в овации „джабула“. Аз провинциалиста, говорещ варненски „миеку“, се чудя за радоста. Прибирам се в къщи- агнешко печено, тава зелена салата обилно полята с кисело мляко и дежурната дамаджана от 5 л.боза. Бяхме три деца. Нанова навличам униформата и хайде на джабулата. Първата изненада, никои не носи униформа-сака, широки в раменете; тесни панталони-16 см.;обувките-трандафори. Втората изненада, голяма опашка от ученички, повечето облечени във веселички басмени роклички. Влизам в двора.Двор като двор, където се играе футбол и отдавна не е расла трева. На стълбищната площадка се е разположил оркестъра, съставен от ученици.Тромпет, акордеон, китара и барабан- голям и малък + чинели. Ритъма се хващаше веднага, но за мелодията трябваше извесно време. Оркестъра свиреше почти без почивка валсове, танга и румби. Тангата бяха малко по -предпочитани защото танца беше някак си по- близко до идеята „cheek to cheek“ а мелодийте близки до старите градски песни. За румбата казваха, че е модерно да се“ танци на двойните“, нещо като две напред,едно назад и с доста движение на тялото. Мелодиите,с изключение на няколко кубински румби /Румба Негро/, бяха български от знайни и незнайни автори с ритъм румба, които по-късно „Черно Фередже“ дори им направи кавъри.

Народа танцуваше. Аз непрекъсннато гледах в краката танцуващите та белким схвана стъпките. Скоро установих, че болшинството също в хода на танца се учат. Престраших се и поканих първото попаднало до мен момиче. А тя, горканата, също като мен незнае, но към края вече не се настъпвахме и влязохме в ритъм. И почна се едно танцуване до здрачяване, когато дежурния учител даде края. Прибирам се в къщи и какво да видя на огледалото-лицето ми почти кално , а дрехите и обувките  побелели от прахта.

В началото на учебната 1954/55 г. влязохме в новата учебна сграда и танцовите забави ставаха на някой от етажите. Беше любимо място за учениците и ученичките-любителите на танци.

След забавата, момчетата в класа започнаха да се питат: „колко чакала си тупна“ т.е колко срещи с момичета си насрочи. Това също не можех да го асимилирам. По- късно разбрах, но това е друга тема. 

Advertisements

– След като излекувахме малкия от диарията и болките в ушите от петък ми е като руска краставичка/корнишонче/.Кара варицела. Иначе си е смехурко. Приказките, че детето до 1.5 г има имунитет наследен от майката е легенда.

-Вчера, синът ми, връщайки се от някакво село, ни донесе прясно издоено краве мляко. Сварих го. Каймака дебел половин пръст и е на жълти петна от маслото. Киселото мляко-с нож да го режеш. Това ме накара да си спомня за времето, когато прясното мляко се продаваше от гюмове а кисело мляко- от алуминиеви фасати. Е, малко нехигиенично, но вкуса и миризмата беше на мляко.

Брандовете са хубаво нещо но не и тези в хранително-вкусовата промишленост. Те въвеждат нови технологии в добива на суровината и в преработката.Технически прогрес? Не, резултата е модифицирани храни, липса на спесифичен вкус, стабилизатори, консерванти, оцветители,   ароматизатори, изкуствени витамини и т.н.

Като заговорихме за брандове , прочетox доклада за 2007 на Brandz-Top 100 Most Powerful Brands. №1 е Google , като за първи път измества Microsoft от първото място.Видях брандовете в хранително вкусовата промишленост. Много от тях не са ми сред любимите.

Медвен.

Posted on: 28.04.2007

Искам да благодаря на в-к „Дневник“ за серията статии по темата разбунила мало и голямо:http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=334514 . Поне на мен започна да ми се изяснява кой какво мисли по въпроса за Батак. 

А, защо Медвен? Първо, защото от това село е роден Захари Стоянов, първи описал клането в Батак и второ, родата ми, по бащина линия, е също от там. През 2005 г започнах да сглобявам родословното си дърво благодарение на книгата „Миналото но село Медвен и медвенските родове“ автор Христо Чомаков, издателство „Жажда“ гр.Сливен, 2004 г. В книгата има „Списък на избитите и изклани медвенци на 16.1.1878 г. от черкези и камчийски башибузук“,общо 58 души-мъже, жени и деца. С изненада открих, че  под № 4 и 5 са имената на моята прапрабаба Тодора Кукулязка /гръцка дума за пашкул и прегърбен възрастен човек/ и прабаба Мария Лолова /р.1837 г./ или свекърва и снахата.

Преди малко научих , че БПЦ ще канонизира изкланите в Батак. Добре, а другите какво?Нашата история е пълна и препълна с такива списъци. Решението на БПЦ ми напомня за включването на медицинските сестри в листите за евродепутати. Вървим след събитията. 

– От събота най-малкият внук започна да вдига температура а по- късно получи разстройство. Температурата си я обяснявахме с растящите зъби, но разстройсвото ни обезпокои, та лекар, преглед и рецепта за лекарства вкл.капки за уши. Сряда  сутрин се събуди кукуряк, с личице на емотикона „смехурко“. По обяд удари хубав сън под една цъфнала ябълка в кварталната градинка. Върви на оправяне.

За последен път се уверих в истинността на поговорката ,че майката е най-големия душманин на децата си – често  е обзета от мисли  за най – лошите неща които могат да им се случат. Майчина любов – най – силното определение на думата любов.

-Сватът, бащата на снаха ми, почина във вторник. Работлив, честен, добър и тих човек беше. Бог до го прости.

СМИ.

Posted on: 24.04.2007

Някои средства за масова информация в България са като кактусите – цъфтят красиво, но завреш ли си носа в цвета, миришат ужасно. Аз, като“технически полуинтелигент“* съм далеч от проблемите на СМИ, но все пак си позволих да публикувам пост за професионалните дезинформатори. Сега ви насочвам към интервюто на Сашо Диков във в-к „Култура“.Към него ме насочи блог на Нели Огнянова. http://www.kultura.bg/article.php?id=12869  Тарифите на поръчковата журналистика може да видите в един жълт вестник. Те най-добре познават пазаря: http://www.bulpress.net/index.php?p=view&r[id]=3448 

Може да има и други статии по тази тема, но прекратих да купувам вестници и да гледам кабеларки още 2002 г.

* Термин за хора с висше нехуманитарно образование от голямата дискусия в списание „Юнност“ в началото на 60-те години на тема „Физици и лирици“

1177083364.jpgНай-известния графит на Лондон беше унищожен в акция на транспотния департмент за почистване от графити. Рисунката , създадена от художника Бенкс, е сцена от филма“Криминале“ на Тарантино и показва артистите Джаксън и Траволта да държат банани вместо пистолети.

Командата по унищожаване на графитите, боядисала стената на трафопоста, на която е била картината, е била съставена от бояджии и разбирасе без художествен критик. Жалко за графита и за Лондон.

Тази седмица се занимавах с архиология в свободното си време-четох книгата на C.W. Ceram „A Picture History Of Archaeology“ издание на Thames & Hudson от 1963 г. Книгата следва структурата на „Богове, Гробници и Учени“ от същия автор т.е един разказ със снимки и текст ни предлага увлекателна разходка по историческите и културни следи на цивилизациите от Египет и Шумер през Вавилон, Асирия,Крит, Елада и Рим. Но най-удивителното в книгата са илюстрациите, около 300.Много от скиците, рисунките  и гравюрите са от стари манускрипти или от книги, които вече са забравени.Навремето, архиолозите са били и художници или ако нямали тази дарба такива са били задължителни членове на екипа. Снимковия материал е подбран от 2000 снимки и няма да видите, познатите до болка, илюстрации тип“пощенска картичка“. Всичко това в черно бял формат. Сигурно качеството на книгата е било голямо предизвикателство за това известно издателство.