mix

Archive for януари 2008

111.jpg 

Трябва да е било 1974 или 75 година. Работих по това време в Египет като представител на външно-търговско предприятие. Една сутрин, колега представител на друго ВТП с тайствен жест ме повика в неговата стая. Влизам в стаята, а той още по-тайствено ме кани на терасата и ми обяснява с тих глас, че говорил с търговският представител и той ме определил като трети човек при връчване на 5000 $. След малко идва вторият човек и той е посветен в приключението. Влизаме в стаятя. Нашият организатор с латексови ръкавици брои 50 банкноти х 100$, слага ги в плик, залепва плика и вече без ръкавици, но с носна кърпичка, го слага в вътрешния джоб на сакото. Действаше като Щирлиц. Качваме се в колата и на среща в едно министерство. Началникът /баш мохандес = инж./ бързо ни приема. Сядаме пред бюрото му, а вратата на кабинета щироко отворена. Това с широко отворената врата, беше обичайна практика в министерствата, нещо като борба с корупцията. Пием по чайче, разговаряме с какви трудности се откриват акредитиви, предвид тежкото икономическо състояние на Египет и т.н. Нашият човек с носната кърпичка вади плика и небжно го пуска в кошчето за боклук. Казваме по едно ма саляма /довиждане/, в колата и в офиса. Правим кратък протокол, че парите са предадени надлежно, подписваме се и със следващата куриерска поща отива в Бългория.

В тези страни, при подписване на договор почти винаги се искат комисионни от 1 до 10 %. Ако се достигне приемливо ценово ниво, усно се договаря комисионната.

Връщаш се в България, пише се докладна записка до Министъра на Външната Търговия, поставя се специален номер от секретния архив, гриф „Секретно“ и се чака отговор. Отговора е обикновенно „да“ и се действа по горния начин или комисионера идва директно в България. На работно ниво си имаха псевдоними-доктора, Бай Йовчо и т.н.Най-голямата комисионна която съм виждал да се предава е 150хил. $. Най- куриозният случай в който съм участвал- късно през ноща спираме колата до висока ограда на дом и хвърляме персийски килим в двора.

За соцтърговците , комисионната беше скромна-я дубльонка, я костюм, я някоя карта за почивка на семейството в България. За тях не сме писали докладни записки. Минаваха като подаръци.

Горното се отнася за износителите. Вносителите, тук в България, ги дебнеха като деверсанти. Стаите за преговори бяха наблъскани с подслушвателна техника. До 70 година, те, вносителите, предаваха подаръците на Протокола и около нова година се провеждаше томбола. Но, служителите на протокола, болшинството ченгета, ползваха предадените подаръци за лични нужди и идеято за томбола пропадна.Постепенно получаването на подаръци набра скорост и вероятно замести комисионните. През 1980 г. по инициатива на Огнян Дойнов, трябваше да се внесат около 750 малки предприятия за ширпотребни стоки. Набързо бяха сключени договорите. Стаите за преговори бяха заети от сутрин до вечер. Вносителите се умориха да пренасят подаръците по стаите си. Не знам съдбата на тези малки предприятия, но не си спомням ширпотребните стоки да се увеличат осезаемо.

Така, че подкупите , комисионни, бакшиши, чайеви, аз на теб -ти на мен и още не знам какви наименования не са от вчера.

 

 

 

 

Advertisements

vm-map.gif 

Посещавал съм Виетнам два пъти-един път по време на войната и втори път- малко след примирието, или по скоро, след падането на Сайгон. Тези спомени са обобщени.

Пътувам по маршрута София-Източен Берлин -Ханой. Немските другари бяха изключително щедри с бирата „Радебергер“, но и ние се справихме добре. Ханойското летище ни посреща силно обоклучено, но формалностите са кратки и скоро излизаме от терминала. На около 100 метра се вижда ниска опожарена постройка да напомня, че Виетнам е в война. Нашият представител ни чака, но тъй като не може да шофира, е взел кола тип руски джип от Министерството на Външната Търговия. Е, тази джипка и шофьора виетнамец ще бъдат нашата майка и баща по време на нашата командировка. Отправя ме се към квартала за чужденци-70-80 панелни 4 етажни блока с големи междублокови пространства. Целия район е заграден с висока бетонова ограда.Що е чужденец в Ханой, тук домува за безопасност. Една година по- късно се оказа,че към една от оградните стени, щабът на ВВС се беше маскирал и обитателите на квартала е трябвало да преживеят една страхотна ракетна атака на въпросния щаб.С моя човек, ни дават апартамент-от две стай + баня и тоалетна. Стаите ни са обзаведени с кръгла масичка, два стола, метално легло с балдахин от плат като медицинска марля, срещу комари и двукрилно гардеробче. И нещо което не бях виждал досега-в гардероба кабел, ключе цъц-цък и 100 ватова крушка която свети постоянно за да не мухлясват дрехите и цигарите от влагата.Беше м август. Всеки ден около 8.00 ам. започваше да вали като из ведро за около 2 часа. Междублоковото пространство ставаше като езеро. Плъховете, „коте геби“, плуваха и търсиха сушинка. Дъждът спираше изведнаж, небете посиняваше и слънцето се изъкляше. Влагата се повишаваше и от главата до петите си покрит от някаква лепкава пот.Задника ти постоянно мокър.И комари, много и едри. Недай боже, да спиш неспокойно и голия ти крак да се измъкне из под балдахина.Изяден си.

Сутрин малко преди 8 00 в стаята влизаше чистачка. По физиономията не можеш да определиш дали е на 18 или 30 години. С моя човек си пиеме нес-кафето, руско, голи по къси панталони. Чистачката измиваше пода покрит с мозаечни плочи, но минавайки покрай мен или колегата, хващаше космите по ръцете, краката, къде ли не и се радваше на окосмени мъже и говореше нещо на виетнамски. Действително не видях окосмен виетнамец. Беше нащрек, защото от време на време надничаше една стара скумрия, явно бригадирка по морала.

Хранех ме се в столовата на зоната. Готвачите бяха руски екип. Храната беше добра за столова, а менюто-руско.Най- много поръчвахме чай и компот, тъй като водата не ставаше за пиене, а минирална вода нямаше в продажба в лавката. Съгласно указанията, купувахме си бира, за задоволяване на жаждата и оризова водка „Люмой“, за дезинфекция на всички трактове. Бирата беше ужасна, а водката ни беше позната от София.Вървейки към столовата гледахме в краката си, евентуално да не ни ухапе змия наречена минутка, т.е. хапе те и след минута те няма.

Нашите виетнамски колеги ни дадоха няколко вечери и обяди и от тях имам впечетление от виетнамската кухня. Най ми хареса лозови сърми с месо от рапани.Как се обработва месото , не ми стана ясно, но останалото е по български.Сервират чиния с 3-4 големи рапана. От кухината се показват 3 стръка като трева и с тях се издърпва сърмата. Спесифичното за тези обеди и вечери-присъстват 3 българи и десет виетнамци, явно гладория. Някой може да попита дали сме яли кучешко месо. Като правило, виетнамците знаят, че европейците не консумират, но черни шеги не са изключени. Тук му е мястото да разкажа за технологията за добив на кучешко месо, но ще спестя нервите на нежните сърца. Пътувайки по Виетнам, на няколко пъти видях кафези с кучета/около 5-6 кг, светло кафяви/, на велосипеди отиващи на заколение.

По това време, от Виетнам можеше да се купи чудни малки дървени склуптори от типа на трите китайски маймуни, кутии за бижута и вази изпълнени в лакова техника, прекласни бамбукови люлеещи се столове и маси.

Някои от общностите в зоната уреждаха нещо като вечеринки. Така попаднахме на събирането организирано от кубинската диаспора. Мястото на събирането в летен театър, но вместо пейки имаше сковани маси за по осем седящи. На всяка маса беше сложено по 4 бутилки Havana Club , лед и чаши. Поводът за събирането-от Ангола бяха дошли около 30 кубински бойци на почивка във Виетнам. Всички бяха с бради модел Че Гевара. Стана голямо пиене с много танци.

Непосредствено след приключване на войната, отново бях в Виетнам. След приключване на служебната работа, виетнамските колеги решиха да ни покажат някои забележителности. Първо пътувахме до Тонкинския залив, направихме разходка с някакво корабче по залива и дори слязохме на брега на един от стотиците ненаселени острови, пихме по една водка и обратно. Второто пътешествие беше до Сайгон. Още на летището ни взеха под охрана пет войника с калашници. Двете коли спряха на някаква главна и оживена улица и веднага бяхме нападнати от малолетни просяци и проститутки, но войниците ни пазеха яко като Б.Б. Влязоха в ход и тънки тояжки. По тротоарите, сергия до сергия с бяла техника каквато не бях виждал до сега. Покрай тротоарите, паркирали изоставени коли, които също не бях виждал. По-късно научих, че купонната система им разрешава по 2л. гориво на месец. Стигаме до хотела. На входа охрана. Чисто и по всяка вероятност ние сме единствените гости. Девойките бързо ни отвеждат до апартаментите. Оказва се, че за всеки от нас има по един войник. Влизам в апартамента-огромен хол да посрещнеш тумба гости, малка спалня, баня, тоалетна и кухня. В хола грамаден хладилник с бира, минерална вода и три неотворени бутилки уиски. Имах чувството, че американския офицер преди малко е отпътувал. Канят ни на вечеря. Менюто-рибно и прекрасно приготвено. Обратно в апартамента, втора баня и един Long drink. Сутринта удряме по един сок и едно голямо кафе и в джипките. В завода за бира „33“ разглеждаме оборудването. И бирата прекрасна и оборудването на високо ниво. Следва градина за портокали. Тук видях какво е биозащита-от клоните на дърветата са опънати конци до земята и по тях на дърветата се качват някакви червеи и унищожават вредителите. Отново на летището и със самолета до Ханой. Бяхме едни от първите чужденци посетили Хо Ши Мин след примирието. На другият ден пак самолет, Ханой-Берлин-София. Сбогом Виетнам.

П.П. 1. Останаха доста истории неразказани, но много се разприказвах.

       2. Забравих да оставя запис за бъдещите изследователи на българската инженерингова дейност в чужбина:

– През 60 години сме изнесли 5 комплектни консервни предприятия.При първата ми командировка, установихме, че касите с оборудването са съхранявани в пещери, а от таваните постоянно се стича вода. Част от касите бяха използвани за направа на мостчета, та хората да могат да пресичат рекички и поточета.Добре , че някои машини са прехвърлени в съществуващи консервни цехове. Благодарение на тях имахме в България компоти от ананаси и лютиви сосове.

– През 70 години изработихме работен проект за голямо консервно предприятие в гр. Вин Фу.Подписахме договор за доставка на оборудването  и през 80 г.го доставихме.Това беше целта на второто ми посещение.По нататъшната му съдба ми е неизвестна.

– През 70 г. е доставено оборудване за 8 малки тухларски предприятия. Някой са монтирани и вероятно още са в експлоатация.

Предполагам, че след приключване на войната, ние сме им опростили всички дългове.

 

Днес трябваше да навърши 70 години. Вечна му памет.

smallschoolbus.jpg40 ученика от две училища в град Fairburn, щат Джоржия, ще вземат участие в програмата  Learn & Earn, която ще им позволи да печелят по 8 щ.дол/час, като посещават допълнителни занятия, съобщава Atlanta Journal-Constitution.  Програмата стартира днес и ще продължи 15 седмици. Учениците са подбрани от 8 до 11 клас.

Организаторите на програмата искат да си изяснят дали ще се увеличи посещаемоста, оценките и резултатите от тестовете в резултат на заплащането. Разходите по програмата се поемат от частна корпорация.

Ще чакаме резултата от програмата.

Ако се въведе такава програма у нас, циганчетата ще искат да спят в училище. 

picture-23.jpg В световната преса започна активно обсъждане на човекоподобна фигура с протегната ръка, открита на повърхноста на Марс, която е направена между 6 -9 ноември 2007 г. от марсохода „Спирит“.

Този цвят е оригиналния за повърхноста на Марс.

Панорамната снимка на местноста, от която е извлечена фигурата, можете да  намерите в сайта на НАСА.

Етикети: , ,

– Има много малки необитаеми острови, но като правило не стават за живеене поради липса на вода. Ако не те открият на четвъртия ден отиваш във вечните ловни палета, би казал Винету. Проза, нали? Впрочем, през 1978 г. попаднах на един такъв остров в Тонкинския залив, но с виетнамци и бутилка оризова водка „Люмой“. Там има стотици такива островчета. Ужас.

-Когато бях дете, по някои къщи имаше грамофони, с пружина и се навиваха с ръчка. Албумите бяха с немска музика и чат-пат някоя стара градска песен, както сега ги наричаме. Ние нямахме грамофон, а само един приемник Филипс от1935 г. В края на 50-те години пуснаха в продажба така наречените радиоли, лампови радиоприемници и грамофони монтирани в дървени шкафове. В къщи продължихме да ползваме филипса. През 60-те години се появиха съветските ролкови лампови касетофони. Бяха чудовища-тежаха 20 – 25 кг. Грюндинг и Ухер бяха мечти от картинките. В края на 60-те в Кореком се появиха Шарпове но с малки ролки. Те също бяха несбъдната мечта-струваха по 80 щ. долара. Първия радио- касетофон Шарп си купих през 1973 г. в Египет и струваше 70 щ.долара. По магазините, каквито записи искаш такива ти правят, но качеството беше ужастно-домашна работа. Едва 1986 година си купих висококачествена уредба Техникс, с грамофон и СД плайър + 14 тави на Битълс+ 4 тави Историята на Рок&Рола. Впрочем, синът ми се занимаваше с тази техника. По същото време се появиха видио плейъри и рекордъри VHS. Видиото отдавна е развалено, а в библиотеката ми се мъдрят записи на на много хубави концерти, включително и записи на първите няколко Top of the Pops. Сега ми е останало само едно радио на Сони, което ми свири на ушенцето най-разнообразна музика. Имам около 10 СД-та с музика, но любими ми са две МР3, тъй като сам съм ги записал с любимата ми музика.

– Ето какви албуми бих взел на въображяемия остров:

images2.jpg1. Албум на Kinks- заради песента You Realy Get me

images-1.jpg2. Албум на David Bowie заради песента Space Odetety

images21.jpg3. Албум на Queen заради песента Bohemian Rhapsody

8ca9f8flccaror4d2cax09yimcahuwxaoca9uaxr1cakn069hcaja1vdnca50r42ccakqvl1tcav95694ca9pr6vocawc62m2ca35i1eical3sdu1ca4n1puocaqzb1fgcae4x0yz.jpg4. Албум на Pet Shop Boys заради песента West End Girls

xca2risnkcart1csccavd5tl0calzxavtcagwj2cxcakl3qcgca9tqc1rcahzmw3wcanf32ltcaql29l3cat0l5woca2rbkcdca2zlazmcahwij11cazdvsz9canh0d69cavbe311.jpg5. Албум на Robbie Willians заради песента Angels

Тези пет албума обхващат периода 1955 – 2004 г.

6. Vivaldi The four seasons в изпълнение на Nigel Kennedy. Ще си пускам музиката в зависимост от сезана на острова.

7. Албум на Черно Фередже. Такъв албум нямам и не знам дали изобщо има такъв, но болшинството от песните им са от моите ученически години, когато целия клас ги пеехме. Пък и тогава естрадните певци се брояха на пръстите на едната ръка.

Sorry за пенсионерския вкус.

П.П

-Посочен съм от този блог

-Посочвам:Longanlon ,   azkenkal    ,    andreytcho   , ssk                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                          

Учениците на английското частно училище Stockport Grummar School открили в YouTube клип-реклама в който, тяхната учителка по английски език Сара Грин изпълнява ролята на секретарка / сцена № 1 /.

Двеминутният клип е направен през 2005 г.за фирмата Scruffs, произвеждаща работно облекло за строителни работници и през същата година печели две награди на Международния киноно фестивал за рекламни филми в Кан. Клипът никога не е показван по телевизията и едва през миналата година е бил качен на YouTube, а междувременно Сара Грин става учителка.

Родителите искат учителката да бъде уволнена, но засега директора на училището само е отстранил временно от преподаване до изясняване на случая.

Това ми напомни виц от 50-те години. В един клас правят проверка. Девствена се оказала само учителката по български език.

Виж клипа.

Етикети: ,