mix

Archive for март 2008

xf-b.jpgМиналия петък се събуждам с температура, болки в гърлото и главата. Не си спомням да ме хващал грип поне 20 години, но тогава първата ми мисъл беше, че планираното пътуване се отлага за неопределено време. Ето за какво става дума:

Едно мое познато момче /около 30 години/ реши да се включи в международния транспортен бизнес. В продължение на повече от 8 месеца изучава бюрокрацията, законите и практиката в този бизнес. Регистрира ЕТ фирма. Много интересно е да наблюдаваш от далеч действията на един прохождащ бизнес. През февруари, по интернет успяхме да намерим влекач, втора ръка и той пътува до Германия и го закупи. Влекача е DAF,  еко защита Евро 3 и кабина с максимални размери , две легла, хладилник и въобще като самолетна кабина. Регистрира возилото и намери товар за Испания с осигурен обратен товар. Неочаквано за мен, той ме покани да пътувам с него. Аз се съгласих. Виждах страхотна романтика да обиколя Европа с ТИР и фотоапарат взет от друг приятел. Трябваше да пътуваме утре около обяд, но пустия му грип…..

Ще чакам нов шанс. 

Етикети: , ,

00e1sk3p.jpgТази снимка е вземах от блога:http://drugoi.livejournal.com/2548901.html

Куче като куче, но неговата история е ужасна. Костариканеца Гилермо Вартас ака Абакук с претенции за „майстор на перформанса“, за изложба в Манагуа, Никарагуа е уловил болно, бездомно куче което завързал за стената на изложбената зала и го оставил да умре без вода и храна пред учите на посетителите. От посетителите нито един не се смилил да поднесе вода или храна. Абакук обяснява, че с този перформанс е предизвикал общественоста да се замисли за живота на бездомните кучета.

Тази година предстои бианалето в Хондурас. Идиота, така мога да го нарека, възнамерява да участва със същия номер. Върви подписка против участието му тук. На страницата на петицията има връзка към блога на идиота и можете да видите и по-страшни снимки.

f_24247106.jpgНа 22.3.2008,Японската метеологичната служба официално обяви началото на цъфтене на сакурата-японската вишна.

Цъфтежа на сакурата продължава около седмица, обаче периода на цъфтежа на вишните на юг и тези на север продължава един месец. През това време японците обичат да посещават парковете, градините и даже гробищата за да се наслаждават на цъфтежа на сакурата.

Спомням си, че на времето японското посолство подари на София фиданки на японска вишна и бяха засадени някъде в София. Ако знаех къде бих отищъл да ги видя по време на цъфтеж. В близост до блока в който живея има градинка с много подивели вишневи храсти. Те все още не са цъфнали. Цъфтят само сливите и декоративни храсти.

picture870.jpgЗавърши 50 дневната експедиция на 25 учени от разни страни във водите на морето на Рос в Антарктика. Експедицията се проведе в рамките на програмата „Международна полярна година“

Събрани са 30000 образци, като стотици от тях могат да се окажат представители на нови видове. В частност, експедицията успя да открие гигански медузи с пипала достигащи до 4 метра, морски звезди с диаметър над 60 см., а на дъното на океана бяха открите огромни полета с морски лилии. Учените считат, че това се дължи на ниските температури, силното насищане на водата с кислород и липсата на хищници.

Куба.

Posted on: 20.03.2008

cu-map.gifВ В началото на кариерата си във външната търговия, много приказки за Куба бях слушал от колега, който в началото на 60-те години е работил в търговското ни представителство в Хавана.Той пиеше само Havana Club и след чашка, две започваше своите истории. То не бяха любовни приключени, покупка на злато, контрабанден износ на папагапи и някакви специални миди, търговия с пури в Испания, как си е поръчвал мерцедеса в заводите в Щутгард и как го е избирал на място и т.н и т.н.Тои действително имаше маслено зелен мерцедес за 2400$, но след едно гостуване в дома му и видях и папагала и мидите с „срамна“ форма и чудната му колекция от кубински монети вече вярвах на всичките му истории. Явно беше живял в ранните, но бурните и мътни времена на следреволючионна Куба.

Десет години по късно ,1978 година, имах шанса да работа с кубинци. По повод на една наша оферта за предприятие за бутилиране на газирана минерална вода с кап.18000 бут./час за град Пинар дел Рио,получавам телекс, че пристига кубинска делегация за подписване на договор. Ген.директора ми нарежда незабавно да се срещна с референтите за Куба в МВТ и КИНТС /Комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество при МС/ И двамата референти ми пеят една и съща песен: 1979 г. ще се състои втория конгрес на ККП и др. Фидел искал делегатите да пият кубинска газирана мин.вода.Той звънал на др.Живков да съдейства предприятиета да бъде пуснато в срок. Др.Живков обещал и те, референтите, искат да бъдат своевременно информирани ако има пречки. Направи ми впечетление, че при споменаването на Кастро с показалец сочеха на запад, а на Живков-към тавана, по-скоро към небето. Спомних си , че един ген директор, от икономически и патриотични чувства не искаше да включи в договара за завода за напоителна техника „Героите на 26 юли“ хиляди метри медни кабели.Изгониха го от системата като мръсно коте.Беше забравил, че патриотизма включва и любов към Куба.

Делегацията в състав от трима души пристигна. С единият от тях водехме преговорите, а другите, две жени , имаха срещи с проектантите за изработване на технологичния проект. Притиснати от указанията на първите си държавни ръководители, за две седмици подписахме договора и обилно го поляхме в несъществуващия вече ресторант „Ропотамо“. Финала , обаче беше много тъжен. Едната от жените получава криза през ноща в хотела, другата не знаела че тя страда от задух и не и подала спрея от чантата и. Почина.

С голям зор произведохме оборудването, доставихме го, извършихме шеф- монтаж и конгресмените си наквасиха гърлата.

Две години по-късно, 1980 година, пътувам за Куба по маршрута София-Прага-Гандер-Хавана.Задача-да подпишем договор за пет предприятия за производство и бутилиране на рефреско- газирани напитки. Там е екип от трима проектанти, които вече са обиколили площатките и са направили скиците на разположението на оборудването.

Прага-отвратително дъждовно време и съм принуден да пия пет часа прекрасна бира с препечени хапки с чесън. Гандер-силно впечетление ми направи огромните омари и вратата в транзитнота зала през която преминават тези които искат политическо убежище. Летим към Хавана. Съседите ми- лепа цура и нейния приятел предлагат да пием по едно уиски. До Хавана станаха по три. Да не забравя и картината от нощния Ню-Йорк осветен като огромна коледна елха. Кацаме рано сутрин. Моите хора ме чакат. Настанявам се в хотел Хавана Либре /Хилтон /, тегля едно душче и на плажа някаде близко до Хавана.Влагата и горещината са ужасни-потта се стича по цялото тяло и ручейчетата влизат в обувките. Налягали сме под чадър в кръг като голяма маргаритка и си говорим за задачите. Очертава се, че можем да приключим работата до седмица,предвид, че оборудването съвпада на 90 % с това на предприятието в Пинар дел Рио.Водата и плажа са прекрасни. Тръгваме към колите и питам нашия представител, дали има „мурви“, а той се огледа и „пис, пис“ сякаш вика котки. Дотичаха две кубинки, достойни да участват във всеки бекини конкурс и да дойдат с нас на край света, както те го разбират.За фалшивото повикване, девойките получиха подарък по една моряшка фанелка. Аз нямах контакти с обикновенни хора, но нашите специалисти категорично считаха,че тук хората живеят бедно в постоянна оскъдица.

По време на нашия престой, се състоя поредния годишен карнавал. На крайбрежния булевард стаяхме прави на каменен парапед и наблюдавахме преминаващите „кароси“ на чийто пищно декорирани платформи мъже и жени бясно танцуваха самба.Бразилска работа. Може би не е толкова пищна обстановката но оставя трайни следи в спомените на човек.През цялото време разнасяха бира в картонени чаши бира-спомен за най-отвратителната напитка която съм пил.

Не знам по какви причини но „Тропикана“ не работеше, но посетихме 4-5 ресторанта и много барове в старата част на Хавана. В ресторантите нашите хора от търговското представителство идваха с чанти като водопроводчици пълни с хавана клаб, хапвахме задушени свински джоланчета и се наслаждавахме на латино танците. В баровете в старата част на града пиехме я мохито, я дайкири, както на времето Хемингуей го е пил.Тук видях и величието на старата архитектура, която умираше- Кастро беше обещал, че къщите на имигриралите кубинци ще запази 20 години и сега те пустееха и се разкапваха.Вечер, преди да се приберем в хотела се отбивахме в една сладоледжийница „Копелия“, удряхме по 3-4 топки чуден сладолед и се отправяхме да спим.Една вечер прибирайки се в стаята си, отвори се една врата и от там излезна една кубинска газела, току що изкъпана. Върви с мен ими говори на испански.Тук може да се каже,че съм и затворил вратата под носа, но не. Поканих я, пихме по едно уиски , тя хапна половин кутия пияни вишни и през цялото време говореше , а аз не знам и дума испански.Тръгна си с остатъка от кутията бонбони под мишница, разменяйки си по една целувка по бузите.

Нашите командировачни се водеха като конвертируемо песо.Ходихме до някакъв магазин, нещо като нашия Кореком и от там си купих три кутии пури и хавана клаб но кафяв-по-дълго отлежавал.

На шестия ден, подписахме договора, а на семия ден се качихме на самолета за София по същия маршрут.Много български специалисти изпращаха съпругите си.Защо ли ми се струваше ,че в очите им се четеше радост? .

picture680.jpgДнес петък, 14 март, Министерството на Външните Работи на Япония назначи новия посланик на националната поп-култура-синия, безух котарак Дораемон, герой от популярните комикси и мултфилми.

На Дораемон му предстои да пропагандира в чужбина японското масово изкуство, традиции и начин на живот.

Котката-Робот Дораемон е създадена през 60-те години от двама художници работещи под общ псевдоним Fujiko Fujio. Котарака-звяр идва в настоящето от ХХІІ век да помага на ученика Nobita Nobi, като му позволява да ползва изобретения на бъдещето.

Правителството на Япония енергично пропагандира аниме и манга като важни статии на културния експорт. През 2007 година МвнР за първи път организира конкурс за най-добра манга. Конкурса беше спечелен  от хонгконгски художник на тема “ Изкуството на войната “ на Сун-Дзи.

Повече за Дораемон тук.

П.П Дали пък, ние да не назначим трима посланика, тези от филма на Доньо Донев?

09120117.jpgНа 13 март 1913 година /стар стил/ българската армия превзе одринската крепост. Видя ли тази картина, винаги настръхвам и ме се иска да се поклоня пред тези войни.

Сапард.

Posted on: 11.03.2008

images09.jpgОт време на време, след 11:00 ам. пускам ВВТ защото имат преки предавания, главно от ЕС. Днес попаднах на пресконференцията по “ приключението “ Сапард.

В експозето си зам. министъра на финансиите г-н Ивановски заяви, че в действителност  няма спиране на плащането на проекти по програмата Сапарт, но временно няма да фактурираме към Брюксел за да си получим 50 % от сумата. С една дума ще финансираме проектите 50%. От къде ще ги финансираме- вероятно от бюджета. До кога-новините съобщават 26.5.2008, но тогава идва някаква ревизионна комисия, докато направи ревизията и доклада за нея и той се одобри / ако няма пак фалове / отиде август-септември.

Този пост го пиша спонтанно. Аз съм затова да се изплащат 50% на честните изпълнителите на проектите, защото в противен случай ще фалират. Ако има нещо което да ме нервира е спокойствието на зам.министъра-нали няма да плаща от своя джоб. Вероятно, това ще се случи и по другите програми. И, разбира се няма да има виновни.Но, нали сме царе на харченето на чужди пари, за 10 дена-1.4 млрд.лева.

By the way, когато граждани осъдят България, от къде вземаме парите за обещетения? Има ли виновен?

Етикети: