mix

Archive for юни 2008

 

По веригата водка Абсолют, мнозина блогери, П.Събев, Нели и моя ред дойде да дам дефиниция за моя идеален свят. Отначало смятах да премълча отговора на този въпрос, защото едва ли един възрастен човек може да даде свястно определение на това отвлечено поятие идеален свят. За мен, единственият идеален свят е този в божия рай и то в момента на откъсване на ябълката и последвалото съгрешение, което тегне още над човечеството. Или както се казва няма ненаказано добро.

Дали защото, снощи гледайки мача Германия – Испания пихме водка Абсолют с мезета от пушена риба, но тази сутрин реших да уважа тази верижна анкета на водката. Какво си спомням за тази водка Абсолют? Това е втората скандинавска водка появила се на нашия пазар-разбирай Кореком. Първата беше Финландската, втората-Абсолют а третата, ако не се лъжа в наименованието , Данска. Първоначалната цена на първите две водки беше литрова бутилка за 1 $ и по тази причина имам добри спомени в добри компании с добри приятели. Друг спомен свързан с водка Абсолют е вече когато наливахме основите на капитализма и пазарната икономика. Малко преди жанвиденовата зима се осъществи маркетингов проект-конкурс за графити свързани с водката Абсолют върху стените на градската галерия в градинката зад мавзолея. Тогава мавзолеят си беше на мястото.

Защо възрастните хора трябва да бъдат изключени от дикусии за идеалния свят? Защото, както се казва в една книга, едно от най-хубавите неща, свързани със старостта , е, че всичко, което си искал на младени и не си могъл да си го позволиш, вече не го желаеш. Ако ме попитат: ако се преродиш, какъв път би избрал за твоя живот, бих отговорил-същия осеян от мъки, съмнения, сълзи, радост, щастие, жена, деца, внуци и хиляди още съществителни думи. С две думи, за мен стареца, изминатия живот е моя идеален свят. Смешно, нали.

 

Advertisements
Етикети:

Снимката е взета от http://smi2.ru/chero/c27814/

Руските футболни фенове много са се надявали Русия да победи Испания и да играят на финала с Германия. Имало е и подготовка за този въображаем финал-поръчан е огромен плакат на Й.В.Сталин на стойност около 4000 евро и размери около 15 метра. Искали са да уязвят германците от загубата на WW ІІ. Испания обаче не позволи да видим този цирк.

Дъщерята с двата внука е на море. Съпругата ми е с тях в ролята на гувернантка. Всеки ден ми звънят по GSM-ма и получавам подробна информация за приключенията през деня. Вчера ми звъни дъщерята и ми съобщава да присъствам на родителска среща на бъдещия първокласник. Отивам на срещата. Влизам в класната стая. Почти всички чинове са запълнени от младите майки на бъдещите първокласници. Сядам на едно свободно място  на последния чин. Учителката около 30 години, започва проверката по спъсъка, след което започва да ни информира, как ще премине обучението по отделните предмети. Тук ще нахвърля впечетленията си.

– Учебниците безплатни, да купим тетрадки с тесни и широки редове по български език, тетрадки с големи квадратчета по математика, цветни моливи, три химикалки, линийка, триъгълник, кецове, спортен екип, шише за вода и т.н докато се изплю камъчето за целта на родителската среща-до края на м. август да внесем по 50 лв.за помощни учебници и за дообзавеждане на класната стая. Тук едно допълнително пояснение ме хвърли в музиката-нямало да се налага да купуваме чинове, като, че ли, последната учебна година децата са седяли на пода по турски или учиниците завършват учебната година с трошене на чиновете.

– С влизането в класната стая, те удря миризма на нещо гнило и застояло. Оглеждам се и разбирам, че миризмата идва от някакви прани, но не дотам сухи килими. Забелязвам на перваза на прозореца от вътрешната страна, стада от мравки. Майка, на всеуслошание заявява, че дъщеря и няма да влезе в стая с мравки. Следва успокояващо обещание-до началото на учебната година няма да ги има. Иначе, стаята огромна, боядисана с подходящи светли цветове а прозорците гледат на юг. Покрай мравките оглеждам дограмата-нова, пласмасова. Чудя се, ако е сложена както трябва как са проникнали мравките. И друга глупост с дограмата-на височина 1.20 см. са сложени двуметрови, по височина, прозорци. В горния край има прозорчета за проветряване, но да ги отвори или затвори човек трябва да ползва стълба. Може би, заради икономия, са спестени лостовите устройства за отваряне на тези „форточки“. Поредният резил на българския дизайн.

– Казах, че бях седнал на последния чин. В редица има пет чина, а масата /катедрата/ на учителката е отдалечена от първите чинове поне на още 2-3 метра или на разстояние 7-8 метра от мен. Ако говори от дъската, трябва да прибавим още 1-2 метра. Бях напрегнал слуха си, но все пак ми се губеха някои думи. Първоначално го отдавах на старческото недочуване, но след като и някои млади майки подвикваха „какво“ разбрах причината-учителката нямаше ясна дикция, а тона на гласа и беше неравномерен. Горките първокласници-колко ли неща ще ги чуят, недочуят, а ние ще прехвърляме цялата вина върху тях. Ами първоначалните учители да вземат урочи по дикция, като теле и радио водещите.

Текста стана по старчески критичен.

PS. Неотдавна прочетох, че някакъв американски университет в продължение на 16 години е проучвал ефекта от домашните работи върху успеваемоста на учениците. Доказали са, че колкото повече домашни се дават на децата в началните класове, толкова успеваемоста намалява. Рекомендациите на английското министерство на образованието са: от 6 до 8 годишните ученици, без домашна работа; от 8 до 9 годишни, домашна работа до 1 час на седмица; от 9 до 10 годишни, домашна работа до 3 часа на седмица.

 

 

Кувейт.

Posted on: 23.06.2008

 Кувейт е страната която съм посещавал най често, по простата причина, че работех в съседен Ирак. А Ирак беше във война с Иран, пазаря на индустриални стоки ставаше все по оскъден и по оскъден, нещо което пречеше на нашите инженерингови организации, които изпълняваха различни обекти в Ирак. Това налагаше, често да се посещава Кувейт и се купуват необходимите материали, инструменти и резервни части.

От Багдад до Кувейт , около 600 км., пътувахме с коли. Минавахме през свещенните за шиитете градове Кербала и Наджаф, Насирия до граничния пункт Сафуан и Кувейт. Путувахме по територията на Ирак със специални разрешения от МВнР които предавахме на полицейските заграждения по пътя. Няколко опита бях правил да се отклоня от главния път и посетя древния град Ур, да видя прочутия загурат открит от Woolley и мястото от където е тръгнал библейския Авраам за обетованата земя. Не успях. Винаги ме спираха военни патрули и никакъв подарък не помагаше. Отклонявал съм се в Басра, по това време прифронтови град. Страхотна стара арабска архитектура покрай р. Шатал Араб. Един път ме завари ирански обстрел на града и трябваше да се изпарявам бързо. По това време магистралите бяха в строеж, а пътя по който минавахме беше ужасен в някои участаци-със страхотни коловози издълбани от тежкотоварните камиони. Много честа гледка беше таксита с ковчег върху багажника на колата и плача на близките.

На границата нямаше проблем от двете страни, освен кувейтските митничари, които проверяваха за пренос на алкохол независимо какъв ти е паспорта-дипломатически или служебен, посланик или бачкатор. Аз винаги в задните врати слагах по 2-3 бутилки уиски, добре обвити с парцили да не дрънкат-не може да се срещнеш с приятели, пресъхнали като стари бъчви, и да не се почерпиш.

От границата до града Кувейт нямаше нищо интересно. През пролетта, когато слънцето не пече убийствено, можеше да се видят в пустинята издигнати черни палаткови лагери.  Станало е традиция кувейтски семейства да се устроят в пустинята бивак за десетина дена, за да не забравят как техните деди са живели в миналото. Палатките са тъкани от козя и овча вълна и то така, че са степани и не пропускат нито вода нито пясък, ако има пясъчна буря. Така са правени яморлуците на нащите овчари. Палатките са огромни и обзаведени с персийски килими, хладилници, телевизори, печки и т.н. с всички удобства на всекидневието. Встрани от лагера са поставени малки бензинови генератори за ток.

По това време на годината, пролетта, внезапно се появяваше вятър а с него и пясъчна буря. Няма как да спреш и да се скреш. Колата ти все едно е минала през песокоструене. Цвета на колата става матов, а също така предното стъкло и фаровете помътняват. Спасението е ново стъкло и нови фарове и обезателно внимателно почистване на въздушния филтър.

За мен държавата Кувейт е града Кувейт който от своя страна представлява един огромен МОЛ където можеш да купиш всичко с изключение на алкохол, свинско месо, риба без люспи /като сом/ и всичко свързано с еротика, порно и разбира се наркотици. Бях в къщата на богат кувейтчанин. Домът му беше до морето със собствен кей и акостирали две яхти. Насядали по скъпите канапета водихме някакъв разговор. Нашият човек беше си мушнал показалеца на лявата ръка между пръстите на голия си крак и с голяма последователност го движеше между тях. По едно време се появи някакъв индиец с поднос с чаши, лед, кана студена вода и ядки, много ядки. Когато прислужника отвори шкафа на бюфета, останах смаян от колекцията уиски. Пихме 25 годишно малцово Грант. Той обясни, че потрябва ли му нещо, звъни по телефона и след определено време една от яхтите му се среща с кораба на доставчика в открито море и стоката се получава. Българите, работещи там, като нация техническа използваха 10 литрови тенджери под налягане. Изходен материал-грозде, гроздов сок и фурми.

Като казвам, че всичко може да се купи, имам предвид от най-евтините индийски, пакистански и китайски стоки до всички известни брандови стоки познати по това време. Най впечетляващи бяха златарските магазини и автосалоните. Ако не ме лъже паметта 1 гр. 18 карата злато струваше около 7 $ , включително обработката, кола Тойота Корола около 6000 $ а литър бензин около 16 цента.

Често пъти, получавах поръчки от българските инженерингови организации да купя за културните им клубове телевизори, видио VHS, музикални уредби и др. Отивах в магазин облужван от ливанци и диктувах поръчката, плащах и се договаряхме кога вечерта да мина с колата. Момчетата за всичко товареха колата, изпивахме по едно Пепси и оставах колата на паркинг, близо до хотела. Паркинга нито е платен нито охраняем, а в колата стока за хиляди долара. В Кувейт няма кражби защото наказанията са жестоки.

Ако паркираш неправилно, полицията ти слага пранги на предното колело. Глобата е около 50 $, но механизма да си платиш глобата е няколко дена, та да ти дойде акъла в главата и друг път да не паркираш където не трябва.

В Кувейт няма много музеи и културни мероприятия. В едно от централните места е оставена една къщичка изградена от кирпич с традиционния дувар, та да не оглеждат от вън жените. Това пак е традицията да не се забравя от къде са дошли и какво са били преди откриването на петрола. Един път с мен пътува архитект от Главпроект. В Кувейт се срещна с колега който работише в частно архитектно бюро. Получаваше заплата около 2000 $, кола и жилище безплатно. Та тогава имах шанса този архитект да ни разходи из града-държава и ни покаже сгради с дизайн от световно известни архитекти. Аз съм бос в тази област, не зная тези архитекти, но още ми са в главата един жилищен блок и една къща-тип вила. Не знам дали след иракската инвазия в Кувейт, нашето посолства е оцеляло, ноимаше страхотна колекция от български художници. Задавам си този въпрос, защото от българското посолство, два жилищни блока и резиденцията на посланика в Ирак не е останало камък върху камък-всичко е разграбено. След като приключи войната между Ирак и Иран се разбра, че Ирак е лузера-стотици хиляди убити, изхарчени около 200 млрд. $ и много инвестиционни проекти започнати и недовършени. За да подържа напрежението прати войниците от иранския фронт в Кувейт на windows shoping без пари за да не направят голямата бела. При преврати там колят до девето коляно.

PS 1. Сутрин, преди да потегля обратно за Багдад, се отбивах на борсата и купувах винаги три неща-картон от 8 кг. с агнешки момици, картон от 8 кг. телешко шкембе и тортообразна опаковка с 24 бр. danish blu-демек рокфорт. Деляхме ги между четири семейства, т.е хапвахме ги заедно. Така де, да си направим гурме по старобългарски, както казва Longanlon  полято с португалско розе „Тримата кавалери“.

PS 2. Случайно, в един от новите квартали на Кувейт открих павилион, където сириец въртеше баници като факир въртейки листа над главата си. Сиренето беше българско овче, бяло саламурено. Винаги удрях по една баница преди тръгване.

PS 3. Време е да спирам защото поне още пет-шест случки ми се ще да опиша а поста дълъг, предълъг.

 

Етикети: ,

Есетата на Георги Господинов и Виктор Пасков ме накараха да се върна в спомените си от 1968 година.

Пет години вече бях женен, работех във външно-търговско предприятие благоддарения на някакви реорганизации, заплатата ми беше относително добра-145 лв. Синът ми беше четири годинки и страдаше от уши. Спомням си безкрайните опашки в частния кабинет на д-р. Куртев-уши, нос, гърло / приемния баща на певеца Георги Минчев/ до ресторант „Крим“. През м. август майка се завърна от екскурзия от Чехословакия, където ги заварва окупацията от страните на Варшавския договор и разказите за страха от замерването на рейса с камъни от разгневени граждани.

В началото на м. септември бях в командировка в Москва. По телефона се чух с приятел който учеше в ВАВТ /Академия зя външна търговия/, а след като му предадох писмото и дежурното колетче от родителите му, той ме покани на някаква сказка за международното положение. Беседата се водеше от С.Капица. Сладкодумеца, застанал пред картата на света, ни разходи по страните които имаха вътрешно политически проблеми. Спомням си поне за три страни-гражданската война в Нигерия, студентските вълнения в Франция и окупацията /братската помощ/ на Чехословакия от страните на вършавския договор. Последната беше оставена за десерт. Тогава всички неблагополучия в соц. страните се обясняваха с идеологическата диверсия /подкукоросване / и изоставането в научно техническата революция /в бита, а не във военната техника/. Окупацията беше обяснена по тази схема. Няма да забравя и неговите заключителни думи, как да се реши проблема с Чехословакия: Другарите считат /тук показалеца и очите сочат нагоре/, че за създадената ситуация са виновни около 40 000 неблагонадежни елемента, срещу които следва да се вземат много сроги мерки, а ръдете правят някакъв жест като рязане на глави. Аз бях зашеметен от тези приказки. По късно научих, че и сказчика е бил силно гневен като разбрал, че са присъствали чужденци. Тогава съдбата на човека се решаваше едрокофражно.

Добавено. Днес във в-к Новинар има отговор на Г.Господинов за статията на В.Пасков. Отделно има и „много открито писмо до В.Пасков“ от Мирослав Бърдаров. Очертава се литературно-исторически скандал.

Нова добавка. Днес има нов спомен за 1968 г. от Румен Янев с много интересни коминтарии и отговор на В.Пасков на Г.Господинов

Дано е последна добавка. Ето какво казва поета Трендафил Акациев по въпроса:

 

Седянка ’68

Бях във село на седянка

и там срещнах моята Станка.

Всичко има мойта Станка-

нос, гърди, уши и осанка.

Станка нито е артиска,

ни щандистка, ни щангистка-

Станка си е трактористка.

Ох, ще взема мойта Станка

и ще се качим на танка

ще поемем курс към Прага-

трябва да им се помага

да пожънат пак успехи

тия вироглави чехи.

Тази седмица имаме два нови браузера-Opera 9.5 и Firefox 3. Последният  е на разположежение за даунлод вече 4 часа.Честито на любителите на тези браузери.

Сайта за даунлод и техния брой в световен мащаб:

http://www.spreadfirefox.com/bg/worldrecord

Етикети: ,

През последните пет години са били арестувани 64 блогера, съобщава ВВС позовавайки се на доклад на Word Information Access, подготвен от сътрудниците на Вашингтонския университет. При това през 2007 година са арестувани 36 блогери, което е три пъти повече от арестуваните през 2006 г.

Авторите на доклада свързват ръста на арестуваните блогери с нарастващата роля на интернет-дневниците в политическия живот. Отбелязва се, че арестите стават по време на политическа неопределеност, например, в период на избори, а също така в моменти на масови протести.

Лидери по числото на арестуваните блогери са страните от Азия и Близкия Изток. Така повече от половината арестувани през 2007 г. са от Китай, Египет и Иран.

Освен това, през последните години арестувани са блогери от такива страни като САЩ, Канада, Великобритания, Франция. Средните присъди които получават осъдените блогери е 15 месеца. Максималната присъда е 8 години затвор. Подчертава се, че за страни като Китай и Бирма, едвали официалните съобщения за арести съвпадат с действителните

Прогнозата за 2008 г.-ръста на арестуваните блогери ще се увеличава и е свързано с предстоящите избори в САЩ, Китай, Иран и Пакистан.

Ако някой се интерисува от свобода на словото и интернет, тук може да прочете подробности.

Етикети: , ,