mix

Archive for юни 2007

Вече няколко седмици, се налага да пътувам с градския транспорт до една болница – правя посещения на близки за мен хора. Пътувайки, гледах през прозореца  лазенето на автобусите и започнах да си фантазирам, че съм млад и работя като хигиенист или санитар в болницата и всеки ден трябва да изминавам този маршрут. Реших да дам цифрово изражение, аджеба колко часа от живота ми бих загубил , да кажем за месец или година, промъквайки се заедно с рейса през bottle-neck-а на софийските улици. И така:

– Времето на пътуването е от качването в рейса до слизането. Тук не отчитам времето за чакане на рейса, понякога досадно дълго.

– 20 минути, времето за пътуване по маршрута в събота или неделя.

– 35 минути, времето за пътуване по маршрута в делнични дни и то след 10.00 часа, когато се предполага, че има известен спад на задръстванията.

– или на ден, при две пътувания, се губят на вятъра 30 минути. При 252 работни дни в годината, се губят 126 часа. Или при моето фантастично предположение,че съм хигиенист т.е при минимална раб. заплата, подарявам на работодателя си около 130 лв. Тук, разбирасе не могат да се отчете загубата на нерви и всички глупости които се случват при пътуване в навалица и блъсканица.

– При пътуване с кола до местоработата вероятно горната сума се увеличава двойно.

Вариантите са много. Всеки да си направи хесапа. 

BMI.

Posted on: 27.06.2007

bmi_chart_416x330.jpgВсеки да си провери BMI / Body Mass Index /. Тези , които са в дясната зона от ОК, да се движат около 15.00 ч., интензивно по слънчевата страна на улицата, а тези от ляво- бавно по сянчестата страна, с шапка на главата. Успех.

п.п. Диаграмата съм я взел от сайта на ВВС.

Тази сутрин станах рано и първата ми работа- да направя една кафеварка.Слагам кафето в термус и преди 5.00 часа съм на покрива. Енъовден е . Искам да видя как слънцето „играе“ и „трепти“ при изгрев, и как тръгва да се къпе в реки и извори и поема обратния си път към зимата. Този паганистичен ритуал изпълних за първи път в Египет, преди много години. Трима колеги се заседяхме до изгрев в Оберж дъо пирамид, най-доброто заведение по това време, където човек може да види истински Belly Dance, след което  отидохме до Хеопсовата пирамида. След дребен подкуп с  цигари, охраната ни разреше и се качихме някъде до 10-тия ред. Там посрещнахме слънцето на Енъовден. Дали защото бяхме пийнали, слънцето се въртеше и си играеше. Гледката беше незабравима и качвайки се на покрива сега,искам да се върна назад в спомените си.

Kopimi.

Posted on: 22.06.2007

kopimi_gay.gifЛого на kopimi = copy me.Символа означава, че искаш да бъдеш копиран.

Най – големият торент портал The Pirate Bay пусна безплатен и без цензура сървър хостинг на изображения BayIMG. Подържа 140 графични формата вкл. архивните zip и rar. Максимално може да качите изображения до 100мв.

http://bayimg.com/ 

Логото на сайта: N0 Copyright No License

п.п. Исках да слажа това лого в блога си, но не знам чалъма.

За един месец повече от 200 000 почитатели са гласували за песента на Celene Dion  „You and I“. Песента е избрана извън предложения списък от песни. Можете да я чуете:

http://www.youtube.com/watch?v=j45k1pCOUik

Повече може да научите на сайта на ВВС:

http://news.bbc.co.uk/2/hi/entertainment/6221438.stm

Дойде лятото на 1975 г. и трябваше да прекарам отпуската си в България. Реших да разпусна, отказах служебните самолетни билети и си купих билет за руския товарно- пътнически кораб „Кооперация“, пътуващ по маршрута Александрия-Бейрут-Кипър-Пирея-Варна-Одеса. Крайната ми цел беше Варна. По това време цените бяха смешно ниски- около 50 долара включително закуска, обяд и вечеря. Качвам се по трапа, получавам едно Wellcome с руски акцент и в каютата , която се оказа с добър изглед и чистота. Разглеждам кораба и констатирам, че ресторанта и двете барчета не са лоши за товарно-пътнически кораб, а екипажа добронамерен. Пускат двигателите и се отправяме в открито море. Следва вечеря,пиене,задушевни разговори и пак пиене. То ли заради вълнението,то ли заради пиенето, но мъчно се добирам до леглото, а лесно и бързо заспивам. Сутринта, на закуска ни съобщават, че който иска,може да разгледа града и да направи покупки в рамките на 4 часа. Решавам да си купя плодове. Предавам си паспорта на граничната полиция, получавам нещо като борд карта и съм в Бейрут. Търсейки пазаря, попадам на някакви криволичещи улици, като най-после в дъното на една се вижда нещо като пазар. Приближавам се към някакъв пуст двор, но с оградна стена а на вратата се е облегнал човек. Преди да стигна до него , той се раздвижи и застана на пътя ми.Много приличаше на арабина от сериала Lost, но с калашник в ръка. Поиска ми цигари.Дадох му цялата кутия и след като ми даде знак да чакам, влезе в двора. Надничам през портата и видах на една хоризонтална греда навързани 5-6 човека , явно бити защото си личеше кръвта по лицата и дрехите им.Мушна им по една запалена цигара в устите  и се върна при мен за ми върне цигарите. Забелязах, че носеше християнско кръсче. Махнах с ръка и тръгнах да си купувам плодове. За себе си разбрах, че гражданската война беше започнала.

п.п.1. Преди 5-6 години, в градинката пред Народния театър имаше изложба какъв е бил Бейрут след гражданската война и какъв е станал след възстановяванета му. Очаквам нава изложба след някоя и друга година.

п.п.2.Четири години по-късно бях на летището в Бейрут. Трима души чакаме полета за Багдад. Летището,някога перлата на Близкия Изток, беше потънало в мръсотия, но ливанците като световни търговци бяха отворили всички възможни барчета.Седим и пийваме уиски, вероятно фалшиво. С  ливанеца до мен си бъбриме на английски  омешан с арабски. Нито и дума, че само на километри от тук се вихри гражданска война.Покрай нас минават четири арабки,облечени отгоре до долу с черни роби.Лицата им покрити. Приличат на хлебарки.Явно са от Емиратствата или С.А. Ливанеца, замечтан споделя, че първата от ляво най му харесвала. Виждайки очудването ми, споделя, че такива гладки и нежни пети може да има само много млада жена, а щом е млада, значи е хубава.

Днес по сутришното предава на бТV, имаше репортаж от един пенсионерски клуб. Ани Цолова попадна на стоматоложка, която е работела в Либия и разговора се премести веднага за нашите медицински сестри. На въпроса: Какво мисли за либийците?, стоматоложката отговори:кога поискаш нещо, те ти казват „букра“/утре/, утре пак ти казват „букра“и т.н.Този разговор ми напомни за египтяните,хора със силно чувство за хумор,които казваха за себе си, че са ІВМ нация.Дешифрирано,това означава следното:

– І-ишанлаа, демек „ако даде бог“.Употребява се винаги в изречения с намерения.

– В-букра-утре.Това „утре“ не винаги означава утре, а може би някое утре в неопределеното бъдеще. Но най-неопределен е израза“букра ишанлаа“ т.е утре ако даде бог.

– М-маалеш- нещо като „не се хаби“. Например: Някой ти удря колата.Излизаш от колата и започваш да се караш.Виновникът ти казва: Маалеш,маалеш.

п.п.Ани Цолова заслужава сериозна критика-пропуснала беше да накичи пенсионерите с лентички“Не сте сами“.