mix

На село.

Posted on: 19.08.2009

Вчера се върнах от селото на което гостувах над три дни. В селцето не бях идвал повече от 10-12 години, пък и като пенсионер не бях пътувал толкова дълго по българските пътища. Та натрупах някои впечатления които искам да споделя тук. За съжаление не мога да ги илюстрирам със снимки-GSM ми е пенсионерски – няма камера.

Натоварването на пътя беше нормално. Силно впечатление ми направи един циментовоз, зад който се беше образувала колона от 50 коли, а катаджиите вместо да го отбият от пътя, та леките коли бързо да се изтеглят, се бяха скрили в храстите и дебнеха някой да не го изпревари. Демокрацията не смени манталитета на КАТ. Магистралата при Ябланица си свърши работата.

На отиване спряхме на паркинга при Български извор. Тук има някакъв магазин за месо , с ниски цени които не бях виждал отдавна. По моя инициатива купихме 2 кг. телешко шкембе /2 лв/кг/, което тутакси, след пристигането беше приготвено от мен, по специална рецепта. Хубаво е през хладните планински утрини да удариш едно топло шкембе чорба – подлютено и с много оцет и чесън. На село е без значение, че сутрин си ял чесън.

Още в подстъпите към селото забелязах промяната. Изграден е хубав басейн, тенис корт и дежурния ресторант. В съседство има някаква столетна воденица. Ливадата около нея вече се ограждаше, явно някакво битово заведение се формираше. Видя ли стара караджейка, винаги се сещам за партизаните, а тук в габровско и за Митко Палаузов.

Къщите в селцето са с приземен етаж изграден с камъни, а конструкцията е от яки , дялани дъбови греди. Стените на първия етаж са изградени от кирпич, а покрива е покрит с плочи. Сега наследниците и новите собственици изтърбушват стените, потягат гредите, зидат с тухли, покрива-с керемиди, но неизменно остават откритите огнища в приземния етаж. Този приземен етаж го оформят като битова стая за моабети, ядени и пиене. Подмяната на плочи с керемиди става май, защото няма майстори за покриви с плочи. Много къщи са подновени. Има и нови къщи. Ако човек слуша радиото и телевизията, остава с впечатление, че всички селца загиват. Тук поне не е така. За мен критерии за пълноценен живот в едно село е състоянието на гробището. Тук то е почистено и се чувства грижата към мъртвите, а всеки гроб пламти от разноцветни цветя.

Една сутрин придружих старец с две крави и два коня на паша по планинските ливадите на селото. Вече поседнали на поляната, попитах за някакво селце в далечината. Стареца обясни, че това е селото в което са интернирани семейство Явашеви, докато таткото берял душа по затвори и лагери. „ Е затова Кристо няма никога да дойде в България“-заключи стареца. Аз пък си мисля, че е добре да дойде и си припомни красотата на родните балкани. Те възраждат духа на човек. Така и с мен.

И накрая за хората в селцето-як труд, мъчителен труд от от зори до мрак. Отмората-чаша, две домашна ракийца с хубава, екологично салата.

Advertisements

5 Коментари to "На село."

Хубави впечатление 🙂 И на мен ми се ходи на планина, но ме чакат други задачи, ех …

Цял живот, до пенсионирането, все ме чакаха много задачи. Сега съжелявам, че не съм ги подминавал.

Дядо ми казваше подигравай се на старите за да те стига!!! Дано и аз съжалявам че не съм ги подминал.

В момента и аз съм в габровско, жалко, че не давате никакви сведения за себе си, бихме могли да се стрещнем като блогъри…

Ние пенсионерите сме като малките деца-където ни заведат, там отиваме. Поне този случай беше такъв 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: