mix

Първи трепети.

Posted on: 20.07.2009

Отдавна Петя ме е поканила в играта – да разкажем детски спомени във връзка с първи юни. Да си призная, аз съм подготвен за това. Преди 6-7 години, втората ми внучка често ме подканваше да и разправям за белите които съм правил като малък, но сега искам да разкаже за някои момичета свързани с моето детство.
В предучилищната ми възраст, а по-късно от 1-во до 3 отделение, приятелка ми беше Данчето. Живееше срещу нас в малка кирпичена къщурка с голям двор, плодови дръвчета и невероятна асма. Събудех ли се сутрин и изляза ли в двора да си играя, тя пресичаше тясната калдъръмена улица и вадата на кварталната чешма и идваше при мен. По цял ден си играехме заедно с останалите деца на гоненица, миженка и всевъзможни игри-детски измишльотини. От първо до трето отделение бяхме в едно училище – св. Лаврентий, в един клас и седяхме на един чин. Ха се унесе и засмукваше левия показалец, а с десния-въртеше кукуригото си на темето. Майка и, леля Върбинка, отрудена жена, не си поплюваше и често я пердашеше за този навик. Разбира се, това нямаше никакъв ефект. След като се преместих в друго училище, повече не я видях. Впрочем, в средата на 60-те години показвах на съпругата си къде съм се родил и израсъл. В двора на отсрещната кирпичената къща, между плодовите дървета зърнах, едра, бременна жена с руса коса. Вероятно, това беше Данчето. Не се обадих.
В 4-ти клас се преместих в училище „Антон Страшимиров“, по късно стана центъра на „Знаме на Мира „ във Варна. Както предишното училище и това беше до четвърти клас- с четири класни и учителска стаи. В класа имах съученичка Павлинка и вероятно първото ми влюбване беше в нея. Като казвам влюбване, имам предвид силно желание да общувам, играя и разговарям с нея. Семейството и се премести в София същата година и си мислех, че повече няма да я видя. И ето иронията-след 4 години в София се премести и моето семейство. Тук сестра ми учеше в шесто училище на Графа и скоро разбрах, че братята-близнаци на Павлинка са в нейния клас. Живеех на пл. Славейков, а тя на стотина метра на ул „Ст. Караджа“. Често я срещах, но никога не я спрях. Бях си втълпил, че няма да си спомни за мен.
В пети клас ме хвана училищна реформа на училищната система. От тая реформа имам спомен само, че въведоха единни училища т.е първо единно у-ще само момчета, а второ само момичета. Учехме в старата девическа гимназия, и ако не се лъжа стана музей. Пишехме с перодръжки, носехме в чантите си „неразливаеми“ бакелитови мастилници с лилаво мастило и платени дружинни пионерски ръководители. Въвеждаше се съветската система на образование.
След като завърших пети клас, през лятото бях на пионерски лагер в Етъра. Тогава беше едно скапано село. Спяхме в селското училище. Сред пионерчетата имаше една палавница Елка. Беше ми ежедневна приятелка в игрите. Веднаж, гонейки се тя ме настигна и целуна по бузата. Бях силно изненадан и се отправих към дворната чешма. Дълго си мих лицето и бузата. Сега, след толкова години, срама от постъпката ми не ме напуска. Голям идиот съм бил.
Така завърших седми клас в компанията само на момчета. Между другото, много от тях станаха прочути артисти, прависти и лекари. Когато завърших седми клас, неспокойната ни дружинна ръководителка ме покани на тридневен пионерски поход заедно с момичетата завършили седми клас от второ единно у-ще. Оформи се група от три момчета и пет момичета. Организацията беше добра с много ходене по пясъчните плажове и камчийските гори. В групата имаше едно русоляво момиче Златина Чолакова, в която вероятно съм се влюбил, но тя едва ли е разбрала това. Презимето и помня, тъй като майка и беше известен зъболекар във Варна. Спомням си, че тя даде предложението да се запишем в механо-техникума. Няколко души прегърнахме идеята. На 1 септември бях от първите които се записаха в първи курс на техникума. Тогава нямаше приемни изпити. Каква беше изненадата ми, когато на 15 септември, открих, че нито един от групата не беше се записал. По-късно разбрах, че е излязло постановление -завършилите техникум, не могат да кандидатстват за висше образование 3 години. Вероятно това е била причината да се отметнат от думата си. В живота всяка заповед е предпоследна. Нашия випуск, попадна на единственото приемане във висшите училища без приемни изпити.
И Златина съм срещал из София и вероятно е следвала за зъболекар, но тогава не ми е стигал акъла да я спра и благодаря, че на нея дължа да съм сред техническата „полуинтелигенция“
Получи се дълъг и скучен разказ, но нещата от живота са тривиални.

Advertisements

4 Коментари to "Първи трепети."

Малко си закъснял.
Аз доста време се канех да се опитам с поредица от биографични разкази от детството ми. Особено за летата прекарани на село. 🙂

Закъснял съм. Спомена е от преди 60 години 🙂

„Голям идиот съм бил.“

тоя израз определя 90% от спомените, свързани с любовта, на 90% от хората май 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: