mix

Краят на студената война. Две мнения.

Posted on: 13.07.2009

Президентът на САЩ Барак Обама публично подкрепи руската версия за историята на студената война, която не отговаря на действителността. В това го обвинява на страниците на The Wall Street Journal бившата заместник на държавния секретар Лиз Чейни /щрак и може да прочетете статията/
“Съществуват две версии за историята на спиране на студената война: руска и правдива“, – така започва своята статия Чейни. В своята реч пред випусниците на Руската Икономическа Школа Обама заяви, че приключването на студената война беше не решение на една от страните, а „ резултат от действията на много страни“, а мирното приключване на противостоенията стана „по волята на народите на Русия и другите източно европейски държави“.
Чейни счита, че студената война не е била съревнование на две държави в „атлетиката и астрофизиката“, а световна борба между тиранията и свободата. Желанията на народите, в условията на отсъствие на свобода на словото и господството на специалните служби, заявява автора, нямаха никакво отношение към нейното завършване. Истинската причина е в това, че СССР не издържа на съревнованието със свободния свят и на първо място в икономическото.
Чейни нарича заявлението на американския президент „безотговорно“, тъй като в нравствен аспект той поставя САЩ и нейните противници но едно ниво. Това, по нейно мнение, морално отслабва САЩ. Чейни счита, че президента на САЩ трябва да се противопоставя на „антиамериканските измишльотини“ и го съветва да вземе пример от президента Хари Труман, който предупреждаваше, че разоръжаването на САЩ с цел да се хареса на нейните врагове е много опасна политика.

Advertisements

2 Коментари to "Краят на студената война. Две мнения."

струва ми се, че Обама е по-прав в случая от Чейни. „световната борба срещу тиранията“ – таратанци. комунистическият строй се сгромоляса, защото бе неефективен и не можеше да осигури минимални блага на жителите на ссср – икономиката и обществото му колабираха.

тва че сащ са показвали мускули на ссср едва ли е занимавало особено някой от жителите на държава с над 3000 ядрени бойни глави…

Според мен и двамата са прави:
1. Комунистическата икономика тотално загуби съревнованието с капиталистическата система. Тогава, преди години ние го наричахме “ изоставане в научно-техническата революция“, а да се спомене, че системата е не ефективна беше престъпление. Тук ще спомена речта на Петър Младенов пред ръководството на МВР през 1989 година, че да съществува българската икономика в нея е необходимо ежегодно да се влагат над 1,5 млрд. $- пари които България не можеше да си позволи. СССР също се беше задъхал много силно в гонитбата за превъоръжавани с по модерни оръжия.
2. Борба срещу едноличната диктатура, пък била на някой ръководител или партия, започва още в зората на “ страните с народна демокрация“ /така се наричахме тогава/. Ще спомена „горяните“ в България, възстанието на берлинчани в началото на 50 тодини, унгарските събития 1956 година, събитията в Чехословакия 1968 година, Солидарност в Полша през 80 години. Макар и епизодични, а някои смазани жестоко, не може да не дали някакъв отпечатък за относително бързата смяна на системата.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: