mix

Лазаруване.

Posted on: 10.04.2009

 

Етъра-лазарки

Етъра-лазарки

 

 

Лазаруване-пролетен момински обичай, изпълняван на Лазаровден. Основните участници са моми в пред женитбена възраст, наричани лазарки, лазарици. Цялостното протичане на ритуала става в по дълъг период от време-през постите и до Великден. Подготовката за Лазаруване започва от св. Четирисе /9 март/. В празничен ден момите се събират на групи /по махали/ и с помощта на по-възрастна близка жена разучават песните и игрите. Предварително се избира водачка на групата, която ще води лазарското хоро – боенец /кръсница, кума/ или разпределят ролите си по обичая – пеячки и шеталици.

На лазаровден, лазарките,облечени в невестини дрехи, обхождат селските дворове, като играят общо хоро начело с водачката, или две шеталици играят, а останалите пеят обредни песни с любовно – женитбени мотиви. Някъде момите правят кукла Лазар от кросно или кръстачка на чекрък, каято обличат в женски дрехи или парцали. С тази кукла лазаруват. Навсякъде, даряват лазарките с пари, яйца, брашно, мас и прочие продукти.

Лазаруването, както и останалите пролетни момински обичай / боенец, кумичене / са се смятали задължително за всяко момиче. Според народното схващане, само мома, която е лазарувала може да се момее, т.е. да очаква сватове и да се омъжи. Лазаруването е обичай с брачна насоченост, чрез него девойката преминава в нова социално възрастова група с право на брак. Лазаруването е реликва от древни женски посветителни обреди преди християнството. Познато е и детско лазаруване на момиченца от 5-6 до 10-12 годишна възраст, наричани също лазарки.

Кумичене-част от цялостния цикъл на моминските пролетни обичай и игри лазаруване. Целта на обичая е да се избере кума / кръстница, кумица / – водачка на лазарувалите моми.

Боенец /буенек, буянец/ – 1.буйно несключено хоро на песен, което се играе през Великденските пости , Лазаровден и Връбница. 2.Название на водачката на това хоро, която води моминската верига със ситна стъпка в дясна посока. 3. Название на основното обредно лице в обичая. Обредните лица в боенец са две: боенец и булка. Боенец е мома, облечена в мъжка риза, препасана с кован колан и пафти, с разпуснати коси и калпак, окичен с цветя, многобройни нанизи от стари монети на врата и, с окачени на кръста многоцветни кърпи, с дървена сабя, брадва или върбова пръчка с окачена кърпа в дясна ръка, а в лявата – кърпа. Булката е 8-10 годишно момиче, облечено с булчински дрехи и забулена с червена кърпа. Двете обредни лица се хващат като младоженец и невеста. Останалите моми пеят , разделени на две редици една срещу друга, а между тях боенеца и булката играят със ситни стъпки разминавайки се.

Ето и една лазарска песен:

„Ой Лазаре, Лазаре,

тука ни са казали,

че има мома и момък:

я момата годете,

я момъка женете,

доде е вино червено

и тая бистра ракия! “

Един везвъзвратно заминал в небетието народен празник. Е, може да се види ритуала в програмите на някои фолклорни формации или читалищни самодейни състави.

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: