mix

Психологът и Червената Шапчица.

Posted on: 05.03.2009

 

Wikipedia- Gustav Dore

Wikipedia- Gustav Dore

Преди известно време попаднах на двата варианта на приказката за Червената Шапчица, на Шарл Перо /1697/ и Братя Грим /1857/. Приказката на Перо е с трагичен край- бабата и Червена шапчица са изядени от вълка, а той остава ненаказан. Приказката завършва с морално стихотворение-да пазим децата и красивите девойки от вълците в живота. Но, истинско удоволствие получих след като се запознах с двете книги „ Игри, които играят хората“ и „ Хората, които играят игри“ на Ерик Берн, американски психолог, психиатър и създател на революционната теория на „трансакционален анализ: нов и ефективен метод за групова терапия“. Тези две книги е почти задължително да се прочетат. По долу ще направя опит да преведа част от анализа му на приказката за Червената Шапчица в светлината на неговата теория.

Ерик Берн

Приказка за Червената Шапчица от гледна точка на марсианеца*

…..Веднаж майката на Червената Шапчица е изпратила да отнесе курабийки и гърне с масло на баба си, която живеела в края на гората. По пътя си момичето срещнала вълка. Въпрос: коя майка ще изпрати малката си дъщеря на път през гората, където се разхождат вълци? Защо тя не е занесла храната сама и не е тръгнала с дъщеря си? Ако бабата е толкова безпомощна, защо майката и позволява да живее сама в отдалечена от хората къщичка? Но ако момиченцето обезателно е трябвало да отиде, то защо майката не и забранява да се спира и да води разговори с вълци? От историята е ясно, че Червената Шапчица не е била предупредена за възможната опасност. Нито една истинска майка не може да бъде, в действителния живот, толкова безотговорна и създава впечатление, че като чели тя въобще не се е вълнувала какво може да се случи с дъщеря и, или тя е решила да се избави от нея. В същото време, едва ли ще се намери друго талкова несъобразително момиченце. Как може тя, виждайки вълчите очи, уши, лапи и зъби, все още да мисли, че до нея е баба и? Защо тя не се хвърля да избяга от къщата?

И какво е това момиченце, ако след това помага да напълнят вълчия стомах с камъни! При всеки такъв случай, всяко добро момиченце след разговор с вълка няма да започне да събира цветя и цветчета, а ще съобрази: „ Ама, той ще изяде моята баба, трябва да по скоро да тичам и потърся помощ“.

Даже бабата и ловеца не са извън подозрението. Ако се разгледа тази история като драма с участието на реални хора, с техните индивидуални сценарии, ще забележим, как връзките между участниците в приказката са оплетени взаимно / от гледна точка на марсианеца/.

  1. Майката, видимо, се стреми да се избави от дъщеря си с помощта на „нещастен случай“, за да може в края на историята да каже: „ Това не е ли ужасно! Не можеш да пресечеш гората без някакъв вълк да….“

  2. Вълкът, вместо да се храни с зайци и други горски животни, явно той живее над своите възможности. Той би трябвало да знае, че историята с изяждането на бабата и момиченцето, ще завърши зле. Той навярно е чел в младежките си години Ницше / защо да не чете, след като говори/. Явно девиза му е: „ Живей с опасностите и умри със слава“.

  3. Бабата живее сама и не заключва вратата. Тя, навярно, се надява на нещо интересно, което не може да се случи, ако живееше със своите близки. Може би, затова не иска да живее с тях или по съседство. Бабата трябва да е достатъчно млада жена-та тя има съвсем млада внучка. Така, че защо тя да не потърси някое и друго приключение.

  4. Ловецът-очевидно, е този спасител, комуто се нрави да накаже победения съперник с помощта на малката мила особа.

  5. Червената Шапчица съобщава на вълка, къде той може отново да я срещне, и даже се вмъква при него в постелята. Тя, явно си играе с вълка. И тази игра завършва за нея удачно.

    В тази приказка всеки герой се стреми към действие почти на всяка цена. Ако вземем резултата от приказката такъв, какъвто е в действителност, то като цяло интригата е в мрежата в която попада нещастния вълк: него го карат да си въобрази като тарикат, способен да баламоса всеки, използвайки малкото момиченце като примамка. Тогава моралът на сюжет, може би, не е в това да се държи малкото момиченце далече от гората, където се разхождат вълци, а в това, че вълците трябва да се държат по далеч от девойките, които изглеждат наивно, и от техните баби. Или накратко: вълкът не трябва да се разхожда в гората самичък. При това възниква още един интересен въпрос: какво е правила майката цял ден, след като е изпратила момиченцето при баба си?

    Ако читателя види в този анализ цинизъм, то съветвам да си представят Червената Шапчица в действителния живот. Решаващият отговор е в въпроса: каква ще стане Червената Шапчица с такава майка и с такъв опит в бъдещето, когато порасне? „

*Марсианец-дошъл на Земята , длъжен е да се върне обратно и да разкаже „всичко както е“. Както е – това не е както говорят хората за това-онова , не е и както хората биха искали той да си мисли за това- онова. Той не изучава статистически таблици, не се вслушва в високите думи. Той се интересува какво правят хората един на друг, един на други и други на един. Най-малко го интересува какво правят хората по техни собствени думи.

PS.Като се замисли човек, нашият, българският политически живот е пълен с Червени Шапчици, майки, вълци, баби и ловци. Аз вече съм ги персонолизирал геройте от приказката.  

Advertisements

2 Коментари to "Психологът и Червената Шапчица."

Ако нещата се развиваха в наши дни, със сигурност някой щеше да докладва на Държавната агенция за закрила на детето, че безотговорна майка излага детето на риск, подлага го на трудова експлоатация и прочие. Пък и вълкът без проблем предвид илюстрацията в началото би могъл да бъде определен като педофил, при това транссексуален 🙂

Винаги е интересно да хвърлиш поглед върху стари приказки и легенди през погледа на съвременността. Не винаги се получава нещо смислено, но почти всеки път е забавно.

В книгата „Хората, които играят игри“ има не по-малко интересен коментар на легендата за отвличане на Европа, пак в рамките на трансакционалния анализ.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: