mix

Спомени за млякото.

Posted on: 16.02.2009

milk

 

Въпреки, че съм сукал майчиното мляко до две годишна възраст нямам никакви спомени:-). Трябва да съм бил 4-5 годишен, когато ме хвана магарешка кашлица. Тогава, по бабешки рецепти, ми дадоха да изпия чаша магарешко мляко, издоено от магарица. Какво е било на вкус, също нямам спомен.

В края на 44 началото на 45 година бях отговорник по ежедневните покупки – хляб, мляко и дребни покупки от бакалията /колониален магазин/. Гордеех се с това като първороден. Най-тежко беше с покупката на мляко – трябваше да ставам рано, да стоя на дълги опашки и да чакаме дали селянина ще дойде с каруцата да докара гюмовете с млякото. Добре, че Киро млекаря беше приятел на децата, та продажбата започваше с нас. Поставящ тенджерата на тезгяха и в зависимост от заявеното количество, Киро бъркаше в гюма с алуминиевата мярка от 1 или ½ литра и готово. Понеже млякото не беше пастьоризирано, трябваше да го кипнем та да избием бактериите. При това кипване се случваше, по някой път, най-лошото нещо – пресичане на млякото и като правило котките и кучетата го излочваха. Кисело мляко се приготвяше само в домашни условия- кипваше се млякото, оставаше се да се охлади, температурата се измерваше с кутрето / около 45-50 гр.С/, сипваше се кафена чаша закваска останала от предишното заквасване, овиваше се съда с одеяло за да се съхрани температурата, оставаше се в леглото, и след 3-4 часа киселото мляко беше готово. Тогава ненавиждах топла чаша с мляко заради дебелия каймак. Сестра ми и брат ми пиеха с удоволствие, а киселото мляко консумираха с чаена лъжичка захар.

През 1953 година семейството ни се премести от Варна в София. Тогава столицата беше около 180 хиляди души, но магазините бяха огромни по моите представи. На ул.“ Граф Игнатиев“, между 6-то училище и ул.“Раковски“ се намираше най – голямата млекарница, в близост където живеех. Прясното мляко продължаваше да се продава от гюмовете, но имаше страхотен напредък в киселото мляко. То се продаваше от фасати – алуминиеви пресечени-конусообразни съдове с обем десетина килограма. Това беше най – хубавото кисело мляко правено в България за масова консумация. Каймака, имаше нямаше 2-3 см., а продавачката с алуминиева лъжица, конусна с много тъп ъгъл с диаметър около 10 см., загребваше от млякото и то шльопваше в съда. Вкусът беше приказка. Когато застанеш на опашката, единствената неприятност беше да си последен на фасатата и продавачката да обере остатъка със суроватката. И друг спомен, продавачките, след работа оставаха празни 20-30 алуминиеви фасати и гюмове пред магазина, а в 6 сутринта товарачите вземаха празните съдове и оставяха новите. Граф Игнатиев в ранна доба се будеше от дрънченето на хвърляните празни фасати и гюмове в каросериите на молотовките. Не си спомням да е имало кражба. Тогава за такава кражба ти съдираха задника от бой милиционерите и бързо отучваха.

Към края на 50-те години имаше голям технологически напредък в производството на млека в Българи и най вече в София. Беше пуснато в продажба прясно пастьоризирано мляко по един литър в стъклени бутилки и кисело мляко в бурканчета, с капачки от алуминиево фолио. В столичния завод Сердика бяха внесли от Великобритания няколко технологични линии-центрофуги за стандартизиране изходните качества на млякото по масленост, технологична линия за пастьоризиране на млякото, технологична линия за бутилиране на мляко, технологична линия за пълнене на бурканчета за производство на кисело мляко и линия за производство на сладолед. Качеството на готовия продукт беше все още на високо ниво. Спомням си, че в началото на 60-те години, с тези технологични линии започнахме да изпитваме трудности поради липса на валута, пък и бутилирането в стъклена тара винаги е било скъпо.

В края на 60-те по примера на ГДР прясното мляко започна да се продаваше в пластмасови торбички, а по късно, киселото мляко в пластмасови кофички. Не е чудно, че бяхме тръгнали по пътеката на бедните държави. От тук нататък пътя на българското мляко производство го знае всеки-лъскави опаковки и по-ниско качество.

И преди да приключа още няколко откъслечни спомена за млякото:

В края на 40-те татко ходи до Сливен. От там, от каракачани беше купил тулум сирене-сирене втасало в агнешка кожа, зашита като торба. Чудно сирене.

Преди много години, по една случайност, попаднах в VIP вилата на трудови войски в Стара Загора. Специалитета беше прясно сирене. Много върви на хубаво червено вино. Прекрасен вкус.

През 67 година , колежка ми разправя, че пътувайки за морето се отбиват при малко останалите каракачани в сливенския балкан и се поръчват овче сирене, което си го вземат на обратния път към София. Дадох пари и след месец получих малка каца с 15 кг. овче сирене. Най-доброто което съм опитвал в живота.

По време на социализма най-добрите кисели млека ги правеха на връх Шипка и Пода до Варна. Млеката бяха еликсир. Почивайки във Варна се връщах по пътя Варна- Пода-Дюлински проход и София. В колата носех поне 3 кг. кисело мляко.

През 65-година попаднах на мандра в планината. Тогава видях как си меси кашкавал-яките ръце на млекаря които издържат на висока температура и оформянето на „задника“ на питата кашкавал. През 68 година, след унгарците, и ние изобретихме машина за производство на кашкавал. Машината произвежда кашкавал, но вкуса не е това на ръчно омесения.

Когато работих, през 70-те години в Египет, научих, че целият млекарски бизнес е бил в ръцете на коприщенски българи. При едно почистване на мазето на посолството открихме албум направен от консула на живущите в Александрия през 30-те години българи. Повече от тях бяха млекари. По късно, благодарение на един арабин, видях и оборите им. Вълнуваща тема за проучване на българщината по света. Впрочем, в началото на 60-те години в гр.Александрия,търговски представител е бил Георги Найденов-бащата на Тексим, затворник и основател на Банка Тексим. Та той открива магазин за продажба на български млечни продукти. Магазина е имал огромен успех, но така този занаят не се възражда.

 

Advertisements

8 Коментари to "Спомени за млякото."

От малък помня бурканите кисело мляко със станиолени капачки, но нямам никакви спомени от пластмасови кофички – видях за пръв път такива през 90те години

Преминаване от един вид опаковка към друг е много бавен и продължителен период. Със Сигурност знам, че „Млечна промишленос “ през 1967 година водеше преговори с ГДР за покупка на една линия за опаковка на прясно мляко в пластмасови пликове и една линия за опаковка ва кисело мляко в кофички. Изместването на бурканчетата е продължило поне 25 години.
Същата история е с бурканите тип „Омния“ и бурканите „Туист офф“-около 30 години.

Знаете ли кои години стана смяната на стъклени буркани с пластмасови кофички за кисело мляко?
Един приятел ’87 набор тръврди че помни бурканчетата, което ме изумява :)))

’87 е сестра ми. Не знам дали помно бурканчетата с кисело мляко, понеже ние сме селянчета и ядяхме само домашно такова. Иначе бурканчета със станилени капачки съм виждал в Пловдив при леля ми, но трябва да е било одавничка , вероятно преди ’85-та.

Преди алуминиевите капачки, бурканчетата с кисело мляко се затваряха с картонени капачки и ако не греша, такива се използваха и през 1982 година,когато се роди дъщеря ми.По-късно се използваха и пластмасови капачки, но не си спочням преди и ли след алуминиевите, може би преди тях.Аз и до този момент имам запазени бурканчета и пластмасови капачки и понякога си приготвям в тях домашно кисело мляко.

незнам дали е важно ,каква е опаковката ,но аз помня вкусът на млякото и млечните продукти и точно този спомен ме кара да ненавиждам сега произведените продукти.КЪДЕ Е МЛЯКОТО???????за съжаление нашите деца косумират пълни боклуци благодарение на алчни производители.

Бурканчетата ги смениха с кофички някъде 1971-1972 г. Помня го защото се преместихме в София 1971 г. и в ж.к. Младост имаше един магазин близо до 87 бл., който беше единствен и по час и половина два чакахме за покупки. Та продавача Гошо трябваше да ми върне парите за бурканчетата, по 4 ст. едното, но ме излъга .А, помните ли киселото мляко „Снежанка“? Беше подсладено и много вкусно. Отгоре избиваше малко сметана, топяща се в устата. Продаваше се в малки пластмасови кутийки, около 200-250 гр. Друго, което помня е, че кравето сирене имаше жълтеникав цвят.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: