mix

Бай Кировата кръчма.

Posted on: 29.12.2008

142361Бях публикувал поста „Моите кръчми“, но стане ли дума за кръчми не може да не споменем епическата поема на Кирил Христов “Чеда на Балкана“, завършена през 1930 година. Кирил Христов си е поставил задачата да изобрази върху едно епично платно големия подем на българския дух след Възраждането, което завършва с бляскави победи на нашата армия през Балканската война в 1912 година.

Много критици считат, че поемата е несполучлива. Аз, обаче се възхищавам от кръчмата на бай Киро в нашия безприютен свят, където тя е едно кътче на изобилие, ситост, доволство и радост от битието.

До края на „мръсните дни“ има доста време и много свободни дни, та пожелавам всеки да си намери бай Кировата кръчма, където ще ни посрещнат усмихнати лица и дружески усмивки и на чаша хубаво вино и хубави мезета душите ни ще се отпуснат и разговорите ще бъдат с отворени сърца. Който не е чел, да прочете:

 

КИРИЛ ХРИСТОВ

Чеда на Балкана“-откъси

 

То кръчма под път и над път се намира,

но не и кръчмата на бае Кира.

Аз много във града пристолни знам,

ала такава втора няма там.

На тая кръчма глъбините

не са тайнствени, опасни, скрити;

те не напомнят ти за някакъв роман,

от край до край във кръв облян.

Не, там се събират само мирни хора,

там крясък не прекъсва разговора,

нито псувня на кой за друго няма ум,

ни пък ще видиш дупка от куршум

в тавана и -Мира там хората обичат.

Клуб на мира“ таз кръчма те наричат.

Туй име и за друго мяза ней:

каквото тебе татък да довей-

голяма радост ли, било несрета,

ти от вратата и безбройните мезета

ще зърнеш смаян; още от прага

пред твоите очи са всички блага,

които закачил е мир под мирна стряха.

Погледай нататък над тезгяха:

завеса цяла от луканки пастърми,

езици пушени и бутове. Дими

зад тях под скарата, где наредени

пекат се дробчета, кебапчета, шердени,

момици и сърца – и що не щеш!

Поръчай си и пий на здраве ти и еж!

Но не мисли, че всичко това е:

теб много нещо тука ще те смае,

щом доближиш тезгяха. Виж отпред

оная дълга маса:там наред

чинии кръгли и продълговати,

и всички пълни, върховати!

Във тая зеле като кехлибар

в зехтинец (уж току-така, за цяр,

а плува! – и с червен пиперец не чирашки,

а от мъж опитен поръсено: юнашки

мастика да пие! В оназ – като каймак

хайвер от щука: със зехтин гиритски пак

и с лимонов сок облян обилно,

той с две – три вилици тъй силно

и дълго блъскане, докато побелей,

запени се, сгъсти се и облей

зърната мляко. А до него пък те кани

зелен хайвер“- от сини патладжани.

Па чушки пълнени с какъв не зеленчук

и други печени. Арнаутлук!

Отвъд – в оцет червено зеле,

доматчета зелени цели,

лютиви чушки пък – да да хукнеш зиме гол, –

на пъпешчета дребни, карфиол

и прочие, разбъркано чудесно.

От всичкото по мъничко, на тесно.

Но ето че до тоя благодат

чиния друга: тя ще ти отвори глад

и да си станал от трапеза сита!

Че пълен бил стомаха – кой го пита!

То една бамя е във винен стар оцет

със разни миризми приготвена. Наглед –

на показалци мяза тя от злато.

Изкуството на Кире е познато:

умее той през есенните дни

да се приготвя, да се нареди

за гостите си. Там едно най-често трябва,

лютиво! Парне ли те – и ръката грабва

шишенцето неволно час по час

(опитвал съм го сам, та зная аз)…..

………………………………………..

Пелинецът му пък – прочута то е стока

по цяла София! От него кой не лока?

Жена и мъж, и млад и стар,

министър, поп, хамалин, талигар…..

……………………………………………. 

 

Advertisements

1 Response to "Бай Кировата кръчма."

:)))))))))))))))))))))))))))))))
весело посрещане на новата!
и… наздраве!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: