mix

Моят екзекутор.

Posted on: 19.12.2008

images53 

Снощи, стоя на опашка. Гушнал съм хляба в торбичката под мишница. Човекът пред мен леко си завъртява главата на дясно и виждам познатото до болка кръгло петно от побелели коси над ухото. Да, това е моя екзекутор. И този път няма да му се представя, още повече, че малко преди касата към него се присъедини млада и красива жена.

Историята е с десет годишна давност. През една мразовита декемврийска вечер на 1998 година се прибирам от работа към 21.30 часа. Остават ми около 5-6 метра до ъгъла на блока и от там до моя вход около 20 метра. Изведнъж, вървящите след мен,те бяха двама, ми нанесоха страхотен удар по рамото, то ли с тояга, то ли с бухалка. Докато се опомня, единият от тях изскочи пред мен и ми нанесе втори удар, този път ляв прав в бузата. Подпрях се на стената, а те ловко ми опипаха джобовете на панталона и като не намериха нищо, единия посегна да бръкне в вътрешния джоб на палтото. Изглежда, шалчето го затрудни, но изведнъж виждам пред кървящата си уста неговия палец. Захапах го с все сила. Ухапаният започна да крещи неистово. Тогава забелязах, петното с снежно побелели коси. Отпуснах захапката, а те, двамата побегнаха нанякъде. Нататък е ясно-съседа, колата, Пирогов, нервохирург, няколко вътрешни шева на бузата и т.н. На следващият ден, за първи път от 38 години стаж, отсъствах от работа по болест.

Първоначално изпитвах към тези копелето страхотен гняв. Корях се, че не му отхапах пръста и мечтаех да го срещна и го халосам по главата с нещо тежко. Постепенно гневът започна да намалява. Година, две след този случай, случайно открих къде живее този с петното-около 250 метра от блока в който живея. Не веднаж съм го срещал в квартала и сме си срещали погледите. Той, едва ли, ме помни, защото вероятно е бил дрогиран. Отказах се да го спирам и му напомня зимната вечер на 98 година. Безполезно е – ще чуя само отрицания, въпреки, че белега от ухапването трябва да е останал. Сега вече това момче е станал зрял мъж, вероятно създал семейство. И да си призная, радвам се, че прескочил трапа към който щеше да го доведе дрогата.

Такива ми ти работи.

 

Advertisements
Етикети:

2 Коментари to "Моят екзекутор."

Отмъщението е блюдо, което се сервира студено кхехехе макар да не е много хранително

Не е и вкусно. 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: