mix

Отбит от кърмене.

Posted on: 13.09.2008

Имам приятел от Варна. Приблизително е около 7 години по малък от мен. Вчера, минавайки през София намина да се видим. Хапнахме пресно солен кефал, полят с хубаво розе и хубав пенсионерски разговор, преобладаващ със спомени от миналото. Изпратих го до спирката на 213-пътуваше обратно за Варна с влак. Връщайки се обратно в къши, започнах да си спомням неща, за които моя приятел нямаше спомен. Живеехме в бедния квартал „Христо Ботев“. Той беше съседско дете и къщите ни ги разделяше някаква въображаема ограда. Къщата им беше някаква кирпичена постройка, пода пръстен, който се измазваше, поне два пъти годишно, с някакъв странна каша от разредени конски фашкии, а ъглите на пода се измазваха с киреч. Това се правеше с цел да се предпазят от буболечки, но като правило ъглите бързо се навлажняваха и мухлясваха. Подът беще покрит с черги, тъкани от памучни парцали, а на една от дъвените греди на тавана висеше люлка. Та моя човек като бебе спеше в такава люлка. От време на време, като батко ме викаха да го гледам докато спи, а баба му Калиопа, бежанка от Лозенград, готвеше под навеса в двора. Тя беше царица напостните манджи. Спомням се, че по това време го бяха отбили, то ли майка му, леля Софка, нямаше мляко, то ли беше започнала работа. Бебето, както си спеше, огладняваше и започваше да реве и да търси в въздухо гърдата с млякото. Ненамирайки нищо, рева се усилваше и се налагаше да викам баба Калиопа. Влизайки в стаята,  казваше: „Ей сега, баба ще му даде тюлбенчето“. Тюлбенчето беше една марля, около 6х6 см. В средата и се слагаше хапка от мекото на хляба + захар, завиваваше се и бабата го слагаше в устата си и започваше да го дъвчи, докато сместа ставаше хомогенна. Крайният резултат, беше нещо като близалка и го пъхаше в устата на бебето и невероятно, но след минути заспиваше наново. Още си спомням устата на баба Калиопа, я имаше, я не десетина корозирали зъба в устата си, пък и от време на време удряше по някоя и друга цигара. Иначе, беше симпатяга-скулите и бяха като две малки, червени ябълки.

Сега, като гледам някогашното отбито бебе, виждам здрав, прав българин с хубава усмивка и успешен бизнес. К’во да направиш-гени.

Advertisements

4 Коментари to "Отбит от кърмене."

А, гени, друга е работата, ма ходи го кажи на всичките жени-с-бебета-без-работа, дет нищят по форумите различните марки биберони, схеми за отбиване и какво ли още не… Мен ми стана интересно обаче за постните манджи. Може ли малко да разкажеш, че ням сън за мойта рошава глава…

Светлина, аз разбира се не ги знам рецептите на баба Калиопа, защото кулинарията по това време не ме е вълнувала. Тя имаше в двора градинка с всякакъв зеленчук от който правише манджи и супи. Но да не съм капо :-), се сещам за супа по рецепта на баба Калиопа, правена от майка, а по късно и от мен:
В 6-7 чаши вряща подсолена вода се пуща 300 грама млад зелен боб, разрязан на две, заедно с една глава на дребно нарязан лук. Когато бобът оври наполовина, прибавя се, голяма шепа кисели зелени джанки. Щом се сварят джанките, супата се приправя с магданос и чер пипер. Супата я ям след като се охлади в хладилника, и ако хляба е баят, леко препичам филийките. Отбележи, няма глезотии като олио, дървено масло или масло.

Може да я лапам и топла, ама с кисело мляко и чесън 🙂
Ама наистина ли е вкусно без мазничко?

Бедни хора-бедни рецепти.Идеална е за жежките дни. Може да се яде с кисело мляко, чесън и дори с пръжоли. Бабата готвеше и с месо: Телешко с нахут или със сушени сини сливи.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: