mix

Няма ненаказано добро.

Posted on: 03.09.2008

Два последователни случая потвърдиха народната мъдрост.

Понеделник. Жена ми на пейката пред входа на раздумка с бабите в квартала. От дума на дума, решила да помогне на една баба и да и купи лекарства от аптеката. Връща се след час- ръката и бинтована и кръвта избила, силно куца и гледам глезена и посинял и кабардисал /бухнал/ като великденски козунак. Спънала се пред аптеката и работата станала. Глезена не ми харесва и хайде в Окръжна болница. Прегледи, снимки и слава Богу, че няма счупване. Сега, обездвижени чакаме възстановяване. Сложил съм телефона до леглото, че бабите постоянно звънят за да изкажат съболезнованиета си.

Вторник. С най-малкия внук ходихме до Панчерево. Набрах една торба магданоз, гюзъм /джожен/, калоферче , че отдавна имам поръчки за тези подправки от комшийки. Връщаме се и сядам на пейката пред входа да изпуша една цигара. Гледам на пейката пред съседния вход две от комшийките поръчали ми подправките. Давам торбата на внука с поръчка да предаде торбата. Той е предава, а седящите на пейката му се разват, а една от бабите поиска да си поиграят на гоненка с думите-Я, да те хвана сега. Внука се затича с всички сили и на 7-8 метър се спъна на една тротоарна плочка и… обелени ръце, крака и най-лошото челото и скулата. Хайде пак в Окръжна болница, първа помощ, промиване на раните и лепенки. На връщане, бабата поискала да си играе на гоненица, ме чака обляна в сълзи. Успокоявам я, да не би да и стане нещо на сърцето, та и нея да я вода до Окръжна болница.

Вчера слушам Масларката и си мисля, че Мърфи не е прав с крилатата фраза да безплатния обяд. Ние пенсионерите тръгваме безплатно на ранни пролетни и късни есенни курорти в хотелите на приятелски фирми. После и тази сутрин всичко си дойде на мястото: ръководствата на измислените и подчинени партийно пенсионерски организации вече са си измислили критериите-не е важно размера на пенсията и доходите, а колко активно се участва в мероприятията на организацията и то само за редовни членове. Плащането е по късно-с определена бюлетина на изборите. Верен е закона на Мърфи. А бе аланкоолу/вци/, всички пенсионерски организации не могат да съберат на митинг повече от 100 души. А ние които не членуваме в нито една пенсионерска организация, кучета ни ели. Всичко е дим, шашма и демагогия.

Advertisements

8 Коментари to "Няма ненаказано добро."

Хм, мисля, че историята ти просто доказва колко неефективна и нестабилна е изправената походка. При това падането дори не е единственият риск, на който тя ни излага. Ако не ни трябваха ръцете, и досега да си ходим на 4 крака 🙂

Е.. то си беше ясно, нали им свършва мандата и изведнъж почнаха да се правят на големите социалисти. същност аз не разбирам от политика, но това за пореден път доказва, че е нещо като видите ли ние мислим за народа и за старите хора.. а и за майките.. и аз се водя не пенсионер, на мама в майчинство. Та така.. вижте ни колко сме Убави, па ОНИЯ – Те, Те са МАСКАРИ 😀

Вчера (вторник) не е бил ден – аз паднах с колеото и съм доста ужулена…

Запомнили са те в Окръжна.

П.п. Не знаех, че си пенсионер.. 🙂

ssk, ако трябваше да водя и плачещата бабата със сигурност щяха да ме запомнят, нещо като санитар-пенсионер. 🙂
Дени, при мен и понедерника не беше ден.
Нели, ние пенсионерите сега сме ухажвани хора. Дано има по често избори. 🙂
Жилов, преди 50000 години хомосапиенса идвайки в Европа от Етиопия вече са ходили неефективно изправени-съдба. 🙂

Канев, жената да внимава, че костите стават крехки.
Хлапето…юнак без рана ходи ли?

Колкото за морето…Сутринта гледах сутрешните блокове и реших, че днес ще се обадя на баща ми. Хем да го чуя, хем да видя кога ще ходи на море, че ще имам 2 дни командировка там – може пък да се засечем.
Тази сутрин разбрах, че пенсионерите си имат сдружение. И то не едно. Събирали и членски внос – малък… по 50ст… на година (или поне така разбрах). Видяхме и кои са активните – едновременно председател на партия, на съюз, организация и какво ли още не. Този определено ще е номер 1 в списъка.
Направи ми и друго впечатление. Сега като ще се ходи на море и двамата събеседници не посмяха да си кажат възрастта. Единия я забрави, другия я намали на 42. (Ба, това не беше ли отоговора на въпроса за Живота, вселената и всичко останало?)

Не е от добрините, както пишеше в една книжка – тотемът ти ти поставя предизвикателства, за да те изпита, закали и накрая награди, въпреки че самият силен характер си е достатъчна съкровище.

Василев, обади се на баща си, но не му говори за почивка на морето по линия на пенсионерските организации. Това за GSM- ите и почивките са щурави идеи, които компроментират съсловието. Имах приятел, който казваше в такива случа „Айди у лево“ като нямаше предвид политическото пространство.

Светлина, през моите дълги години живот, тотемът ме изпитвал, подигравал, калявал и награждавал, но останах без съкровището- силен характер. Такъв съм си-мека Мария, но инат.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: