mix

Le Con d’Irene.

Posted on: 29.08.2008

 С малко евфемизъм, превода на това заглавие на повеста на Луи Арагон е „Вагината на Ирен“. Започнах да чета повеста с известни съмнения, защото на младини няколко романа на Арагон ги захващах и ги захвърлях преди стотната страница. Тази прочетох с удоволствие до края.

Луи Арагон /1897-1982/-комунист, френски поет, писател, един от бащите на социалистическия реализъм и мъж на Елза Триоле. До срещата си с Елза Триоле през 1928 година, Арагон е бил свързан със сюрреалистите. Andre Thirion, автор на книгата „Революционери без Революция“, заявява, че сюрреалистите са се старали “ да любят един път и за винаги“, въпреки, че поощрявали проституцията и самите те се ползвали от нейните услуги. Това може да се обясни с романтизма и с факта, че сред сюрреалистите не е имало жени. Разглеждайки обикновенните жизнени явления от неочакваната страна, те се стараели да събудят задрямалите инстикти и така да провокират ума да мисли. Те считали материалистическото общеество за повърхностно и изкривено, загубило истинския си смисъл. Сюрреалистите се борили против общоприетите възгледи и ценности и в този смисъл били революционери. Техния обединител е била бедноста и ненависта към буржуазията и нейните вкусове. Техните книги се издавали нелегално, без имената на авторите тъй като през периода 1918-1938 година обществото е било старателно пазено от „откровения, рушащи морала“. Книгите им се издавали по 100 екземпляра и продавани под масата. Стрували много скъпо и малцина са можели да ги купуват, а широката публика нищо не знаела за тях, тъй като издаването им никъде не е било коментирано. Бащата на сюрреализма е Бретон а най известниния между тях е Аполинер и неговото „Единадесет хиляди пръчки“ което сега е класика.

Книгата на Арагон „Вагината на Ирен“ е издадена от лейди Нанси Кунар, притежателка на неголямо издателство „Hour Press“, през 1927 година с псевдомнима на Арагон Albert de Routisie. В нейния архив е открит и ръкописа на романа. Нейния любовен роман с Арагон, започнал в края на 1925 година , ни кара да мислим, че Нанси може да има пряко отношение към този „най-добър, най-красив текст засягаш еротизма“ според Албер Камю. След краткия и бурен роман, Арагон отива при Елза Триоле, за която бащата на сюрреализма Бретон казва : „Тя е пълна противоположност на жена“. Не напразно Триоле е накарала Арагон да се подчини на волята и и да го управлява като марионетка. Може би, това е причината  Арагон, през 1968 година когато Жан-Жак-Провер  искал да издаде романа „Вагината на Ирен“ с неговото име, да се откаже от авторството си.

Творбата на Луи Арагон можете да намерите тук , както и предговора на преводачите, част от който написах в този пост. За съжаление материала е на руски език. Приятно четене

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: