mix

Срещи с романите на Солжиницин.

Posted on: 10.08.2008

Кончината на Александър Солжиницшн и многото статии, които прочетох в тази връзка, ме върнаха във времето- къде и кога съм се срещал с неговото творчество.

Първата ми среща, както и на хиляди българи с него беше през 1963 или 1964 година.Тогава работех в Стара Загора, Минавах по главната улица и видях пред книжарницата срещу хотел Верея оформила се опашка. По това време, любителите на книги, видеха ли опашка пред книжарница, първо се нареждаха, а после питаха за каква книга се чака.  Чакащите обикновенно знаеха заглавието и автора на книгата и нищо повече. Знаещите повече за книгите ги получаваха по втория начин-или от издателствата или под масата от познати книжарки. “ Ми тя е за съветските ТВО-та “ ме открехна една възрасна жена на моя въпрос за темата на книгата. ТВО=трудово-възпитателно-общежитие се наричаха българските лагери. Така се снабдих с повеста на Солженицин “ Един ден на Иван Денисович“. Книгата предизвика тих фурор сред читателите, а някои от тях започнаха да си спомнят за „тайния“ доклад на Хрущов пред ХХ конгрес на КПСС, първата антисъветска фотоизложба през 30-те години / в книжарницата на ул.Раковски и Царя/ показваща репресиите и масовия „голодомор“ и бягството на съветския посланик Фьодор Расколников в Париж, където по-късно е убит от ГПУ. Някои пък, с по голяма политическа „нагрузка“ по тогавашните стандарти, омаловажаваха книгата с тезата за враговете с партиен билет, Троцки, временни строги мерки  и т.н. По старобългарски обичай, книгата беше скоро забравена, пък и Хрущов беше свален.

Втората ми среща беше през януари 1971 година в Лондон. Попаднах в някаквя огромна книжарница, като на касовите им бележки пишеше, че е най-голямата книжарница в света. Две книги ме заинтересуваха-Мемоарите на Н.С. Хрущов и “ The First Circle“ на Ал. Солжиницин. Първата разгледах много внимателно, защото беше богато илюстрирана, но Хрущовв не споменаваше, че и той е подписвал големите списъци със смъртни присъди наравно с другарите си от Политбюро. Втората книга е купих. Да си призная, голям страх изпитвах докато минавах на българската митница. Хванат ли те с такава книга следваше един друг първи кръг на ада. И още нещо да си призная, на никой не съм я давал да я чете, защото знаех ситуацията и не исках да попадам на някой от компанията на Коритаров &  сие. Книгата ми хареса, но 35 години по късно от един сървър гледах руски ТV сериал по романа и бях силно разочарован. И един любопитен детайл за ценовото ниво тогава-тази книга от 700 страници, тогава е струваше само 10/- = 50р = 1/2 анг.лира – англичаните започваха да въвеждат десетичната система при парите.

В началото на 90-те години, когато по нашите пазари шестваха много руски туристи-търговци си купих от рускиня-симпатяга  диамантена бургия за да пробивам панелите и седем тома избрани произведения на Солжиницин. Та така се започнах по-цялостно с неговото творчество.

Два пъти правих опити да прочета неговото „Червеното колело“ и два пъти се отказвах-тежък роман  за първата световна война, и както ми се струва предназначен само за руснаци и то с добра историческа подготовка. Последната книга която прочетох беше “ Двеста години заедно“ с антисемитско звучене, а аз не обичам книги против евреи, негри, американци, руснаци и против който и да е народ. Струва ми се, че след завръщане от изгнание Солжиницин го избиваше на великоруски шовинизъм, царизъм и антисемитизэм. Да почива в мир.

Ако някой иска да чете Солженицин и знае руски език да посети сайта:

http://lib.ru/PROZA/SOLZHENICYN/

Advertisements

7 Коментари to "Срещи с романите на Солжиницин."

kanew, благодаря, че разказа и тази история. Наскоро четох дискусии из един форум, в който някой се чудеше дали изощо някой бил чел Солженицин. Някак се омаловажаваше значението, като писател и изобщо като повлиял обществото в България. Хубав спомен. Наистина в последните години великоруският му шовинизъм замъгли просто всичко. Възход и падение.

Младежите под 25-30 години действително може и да не са чели Солжиницин, защото нямат техни приятели или познати да са загинали по лагерите по политически причини.Сега гостенката с косата идва с автомобила, алкохола и наркотиците. Споням си, че през 1988 или 1989 г. в-к “ Работническо дело“ помести два списъка на българи загинали в Гулаг. Мисля си, че броя им надхвърля 1000 души. Дори окошарените заедно с Г.Димитров, по лайпцигския проциес, Танев и Попов Също са били там, като Танев загива, а Попов е оставил хубави усни спомени и много съжелявам, че нямам познанията да пусна един подкаст. Хубаво или не миналото трябва да се познава.

Мога да ти помогна с подкаст. Не е трудно. Ако имаш желание и време, а също и записи, пиши един мейл и ще ги качим.

Чета постовете ти с голям интерес и удоволствие и би ми било много интересно и да слушам твой подкаст. Моля, не се колебай и кажи, ако имаш нужда от каквато и да е помощ, за да стартираш подкаст.

Благодаря за предложената помощ. Тези дни приключваме преместването на семейството на дъщерята в новия им апартамент, след което ми предстоят малко гипсо-бояджийски работи-така е след като са вилнели мъжки внучета. Това ще ми отнеме около десетина дни и ще потърся касетката. Записа е правен от бащата на съпругата, Бог да го прости, когато беше забранено да се слуша ББС или Свободна Европа.

С пивом покатит:)

Imate li predstava dali v neta ima edin den na I. Denisovich prevedeno na bulgarski ezik?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: