mix

Архивът на Кафка.

Posted on: 27.07.2008

Паметника на Кафка-Прага. Снимка от Wikipedia.

 

През м.юли 2008 година, СМИ започнаха да изразяват надежда, че в обозримо бъдеще литературоведите ще получат достъп до неизучения архив на Франц Кафка , който се намира в Тел-Авив от 1939 година.

Ето историята на архива:

Франц Кафка умира от туберкулоза в 1924 г., малко преди да навърши 41 години. Преди смърта му, той има публикувани около петнайсет разказа и повеста „ Преображението „. Трите негови романа -“Процесът“, „Замъкът“ и „Америка – не са били готови за печат. Кафка моли своя приятел и изпълнител на последната му воля Макс Брод да изгори всички ръкописи. Със същата молба се обръща и към своята възлюбена – Дора Диамант. Дора, за разлика от Макс, частино изпълнява волята на писателя, но оставя за себе си над 30 писма и 20 тефтерчета с записки на Кафка. Всичките те изчезват през 1933 година, когато берлинския апартамент на Диамант е обискиран от Гестапо, а документите са конфискувани. Нито писмата, нито тефтерчетата досега са намерени.

Макс Брод, не само не унищожил ръкописите, но превръща издаването на литературното наследство на Кафка в цел на живота си. Романите той публикувал скоро след смърта на своя приятел: „ Процесът „ в 1925 г., „ Замъкът „ в 1926 г. „ Америка „ в 1927 г. През 1930 г. излизат и събраните съчинения на Кафка в 6 тома, а в 1937 г.първата биография на писателя.

През 1939 г., когато немците навлизат в Прага, Макс Брод заедно с куфара с ръкописите бяга в Палестина. През 1956 г., по време на Суецката криза, Брод прехвърля архива в трезорите на швейцарска банка, а в 1961 г. по настояване на наследниците на Кафка, той предава голяма част от архива на библиотеката на Оксфордския университет, и по специално ръкописите „Замъкът“, „Америка“ и „Преображението“. За себе си оставя „Процесът“ /по неговите думи, подарък от Кафка/ и вероятно : лични вещи, чернови, дневници и т.н

Всичко, което Брод не предава на Оксфорд, остава в апартамента му в Тел-Авив. Когато през 1968 година умира, остатаците от архива на Кафка ги взема Естер Хофе, негова секретарка , изпънителка на завещанието му, и по всяка вероятност, последната му любовница. Тя решително отказва на изследователите на Кафка всякакъв достъп до куфарчета с архивите. Скоро израелските власти я заподозират, че Хофе тайно изнася части от архива и ги продава в Европа. И не напразно: един път Хофе е арестувана на летището Бен Гурион и при нея са открити писма и пътен дневник на Кафка.

През 1988 г. Естер Хофе продава чрез Sotheby’s за един милион фунта ръкописа на „Процесът“, и за радост на изследователите, купувача го подарява на държавна библиотека в Германия.

През пролетта на 2008 г., на възраст 101 години, Естер Хофе умира, заобиколена от множество котки и кучета. Именно нейната кончина накара СМИ да заговорят, че достъпа до куфарчето с архивите на Кафка може да бъде открит в скоро време. Сложността е в това, че сега наследството на писателя се намира в ръцете на на дъщерята на Естер Хофе, а преговорите с нея за съдбата на ръкописите предстоят.

Сюжета е за филмов сценарии.

 По материали на Lenta.ru

Advertisements

3 Коментари to "Архивът на Кафка."

Много интересно! Това, което се случва в живота ни, си е истински сценарий. И то не за филм, а за цял сериал.

Нели, това живота е голям писател-сценарист, с неочаквани обрати и без много много фантастика.

Спор няма 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: