mix

Две приключения в Кюрдистан.

Posted on: 18.07.2008

 

Отвличането на Ангел Бончев и съпругата му, ми напомниха за една стара история в иракски Кюрдистан. Този район съм посещавал многократно, поради факта ,че там сме изграждали няколко обекта на „ключ“.

През 1979 година, след жестока конкуренция, спечелихме търга за изграждане на „Завод за бутилиране на минерална вода и произвадство на Пепси Кола“ в Бани Хайлан. Минаха няколко месеца докато се уредят финансовите условия на договора- банкови гаранции за аванса и добро изпълнение, застраховане на площадката, да получим превода на аванса и откриване на акредитива. Следваше да ни бъде предадена площадката с протокол, а с това да стартира изпълнението на договора. Площадката е на окола 500 метра от входа на едно малко градче Дербенди Хан, по пътя за Сюлеймания. С иракските чиновници навлизаме на терена, някаква крайпътна ливада, разглеждаме топографската карта и откриваме някакви бенчмарк-ове. Забиваме по един колец на ъглите ва четириъгълника, подписваме протокола, а чиновниците бързат да се приберат в Багдад. Ние с колата се отправяме по разбит планински път към изворите в селото Бани Хайлан, на около 3 км. Селцето малко, около 25-30 къщи, изградени от кирпичи и задължителната стена ограждаща двора. На малкия мегдан, като, че ли се бяха събрали всички мъже от селото. Скоро и ние седяхме на столове и се опитвахме да им обясним какво ще строим и, че искаме да видим изворите. Болшинството от тях не знаеха арабски. Повечето бяха облечени с желетки върху снежнобелите ризи, потури и неизбежния пещемал увит около главата. Някои бяха окачили калашниците на облегалките на столовете. Видяхме изворите, взехме вода за анализ в София и се отправихме обратно с придружител към Дербенди Хан да търсим подслон. В близост до площатката на бъдещия завод имаше нещо като Хан. Срешу Хана, на плоските покриви на 2 къщи имаше тежко въоръжен пост на иракската армия. Избрахме 3 стаи в които не беше спал човек от години, а когато стана въпрос за ядене, двама мъже се развихрика и след около час имахме два кашона бира Туборг-кенчета, два овнешки бута и едно шише уиски. Докато кюрдите режеха шишчетата, ние излязохме в задния двор на Хана и пред нас се изправи страхотна гледка : на около 500 м язовирна стена по която се спускаше стремглаво вода и стигнала коритото на реката /Диала/ се успокоявашеи тръгваше на юг. Всичко това го гледахме от височина около 30 метра. Свечеряваше се. Шишчетата бяха готови, бирата се охлаждаше в кофа с вода и вече бяхме ударили по едно уиски. Изведнаж започна престрелка от автомати. Звъннаха някъде стъкла. Тежко въоръжения пост пусна в ход картечницата. Стори ми се куршумите се забиват в стената на стаята. Като един , българи и кюрди залегнаме на пода. Патакламата продължи 5 минути или бог знае колко. Кюрдите станаха първи и ние след тях. Яденето продължи-ние с бира, те с вода. Кюрдите обясняваха нещо, но ние така и не разбрахме причината за стрелбата. Тук си направих и първия извод-като работници трябва да наемем само местно население.

След две години и нещо, строителството е в пълен размах. С две коли пътуваме по маршрута споменат по-горе. Пред нас е една офроуд Тойота с ръководителя на обекта и гл. инженер, а ние с главния счетоводител в друга кола след тях. На около 4 киломитра от Дербенди Хан, след завой, ни спират трима въоръжени мъже. Мислех си, че това е рутинна проверка на документи. Двамата кюрди спиряха до първата кола, а третия бавно се приближи до нас. Усетих нещо нередно едва когато нашите хора ги преместиха на задната седалка, двамата кюрди взеха техните места, подкараха колата с обратен завой и като ни приближиха ни дадоха знак да си продължиме пътя, а този до нас, един чакърест кюрд, си сложи показалеца на усните и каза едно шъът. Присъствах на въоръжено отвличане. След малко останахме на пътя сами. Задника на счетоводителя беше мокър-в куфарче, под седалката имаше иракски динари равностойни на 70 х.$. Решихме да не казваме нито на нашите работници, за да не стават брожения, нито на иракската полиция, че виж домъкнали се някакви наказателни отряди, които могат да взривят месното население. Еле се добрахме до обекта. Намерих посланика /тогава той за всички българи играеше ролата на татко и майка/ и по телефона по-много заобиколен начин му обясних обстановката. Получих нареждане да стоя на обекта да действам по същия начин. Цяла нощ не мигнах и си представях кървави картини или пък месечни преговори за откуп, каквито случаи имаше с отвлечени от други националности. Тогава нямаше GSM-ми. На другия ден разхождайки се по обекта, един стар кюрд ме спря и казва: „Макуа мушкеля.Кулю тамам“, нещо като: няма проблеми, всичко е на ред. Кюрдите, са мъже и не си пилеят приказките и вече знаех, че скоро ще върнат нашите пленници. И действително, надвечер, нашите се появиха на близкия байр, уморени, но с усмивка на устата и очите. Вечерта се напихме яко. Ето техния разказ: Карали около километър и взели десен завой по един планински път. В някакъв овраг оставили колата и един от войните. От там, четиримата поели пеша по планината. След 3-4 часа ходене стигнали до планинско село. Освавили ги в гола стая послана с килим, дали им цигари и след време им поднесли по едно печено пиле. Нямало е белезници, вързване на очи , грубо отношение и т.н. Късно вечерта, при тях се явил някакъв кюрд, който говорел добре руски език. Завършил медицина в Душамбе. Обяснил целите и задачите на Демократичната партия на Кюрдистан за основаване на единна държава-въобще една политинформация. Успокоил ги, че следващия ден ще се приберат, но конфискуват колата за нуждите на партията. ДПК, партията на Барзани е основана от НКВД в началото на 50-те години за да свалят крал Фейсал. На сутринта лекарят им дал писмо, написано на ръка до Тодор Живков, в което наново има политинформаци. Един кюрд ги придружил почти до обекта. Посланика изпрати писмото лично на Тодор Живков.

Не знам причината, но когато съм се запознавал с иракски кюрд, някои са казвали „ ахуя“, което означава брат. Да, някои кюрди смятат българите за братя.

То ли 1990 или 91 година на връщане от Сюлеймания минавам покрай Дербенди Хан. Спряхме до Хана. Пустош и явно скоро няма да има тук хора. Правим един десен завой и тръгваме по планинския път към Бани Хайлан. Мегдана го нямаше, нямаше жив човек, а къщите бяха изравнени с земята от булдозер. Хората или бяха изтровени от бойния горчичен газ или по програмата за арабизация на кюрдите бяха насилствено преместени в равнината. Хубавата природа, язовира и реката си бяха на мястото.

 

Advertisements

13 Коментари to "Две приключения в Кюрдистан."

Леле, аз сигурно много бих се притеснила…

Интересно, обаче: площаДка, а не площатка; месТни, а не месни хора.

Благодаря Апостолов. Никога не е късно човек да се орезили.

Много интересно! Струва си да си спомняш повече и да разказваш по човешки начин истински истории.

За да се разкажат истински истории по човишки начин е необходимо нещо да се случи сега, да те разтърси и те върне в миналото.

Жилов, why?

Обикновено коментирам само, когато имам какво да кажа. Но понякога нарушавам това правило, ако нещо много ми е харесало или ми е било интересно повече от обикновеното. Тогава благодаря за написаното, за това, че прочитането му е направило деня по-различен.

Благодаря за хубавите думи.

готин пост, много по-смислен от 50-те други, които прочетох днес 🙂

nname, и на теб thanks. Откровенно казано, приключенията са повече, но не исках да ставам досаден.

Трябва да го видите и този адрес:

http://vbox7.com/play:f043d0e7

АКО ВСЕКИ БЪГАРИН СЕ ЗАПОЗНАЕ С ИСТИНСКАТА ИСТОРИЯ НА „БУЛГАРИЯ“ ЩЕ НАИСТИНА ЩЕ РАЗБЕРЕ ЗАЩО КЮРДЪТ Е КАЗАЛ „БРАТ“ НА ОТВЛЕЧЕНИТЕ БЪЛГАРИ.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: