mix

Моите кръчми.

Posted on: 15.07.2008

 

Нели ме е включила във веригата за спомени от кръчмата. Моите градски кръчми и спомените от тях са толкова много, че едва ли бих могъл да ги споделя.в един пост. Затова ще се огранича до две кръчми.

Като дете, 5-6 годишен, често гостувах на баба, не само, че живеехме близо един до друг в краен квартал на Варна, но тук имах много приятели с които си играехме по цял ден. Баба пушеше и по някой път ме караше да отида до отсрещната кръчма да и купя цигари: „Иди до Дупето и ми вземи едно Момиче, еваш и пийни една лимонадка“.  Дупето беше бай Стефан-кръчмаря, Момиче беше марката цигари, а еваш означаваше момичето да е нарисувано всиньо върху кутията. Влизах в кръчмата и ако е надвечер масите, 6-7, бяха заети. Посетителите, повечето познати физиономии, бяха съседи и като правило рибари. Бай Стефан вадеше лимонадата от кофата, натискаше лимката служеща за запушалка , придърпваше стол до тезгяха и сядах да си изпия лимонадата. Тогава хората не ме интерисуваха много, много. Гледах плакатите на филми по стената – Били Дъф, Джоана Крауфорт, Том Микс, Валентино, Чарли Чаплин и разбира се Дан Колов в схватка с някакъв негър. На стената, на поставка имаше радио Филипс покрито с ръчно плетено мильо, също като нашето в къщи, но беше пломбирано и хващаше само радио София. От време на време се чуваше “ Дупе, донеси 100 грама“. Намираха се и шегаджии, пийнали малко повече, които ми подвикваха да си покажа чурката срещу една лимонада или бяло сладко. Такива искания оставях без последствия.

Двадесет години по-късно посетих тази кръчма наново. Отдавна, синът на Дупето е беше превърнал в дърводелска работилница, но плакатите и радиото си бяха на същите места. Радиото отдавна не работеше- беше изгоряла някаква лампа, а плакатите бяха доста избледнели от времето.

Лятото на 1961 година. Като студент съм за два месеца в казармата-военното училище в гр. Силистра. Ше правим по групи движение по нощен азимут. Разчертаваме някакви машрути от „строго секретни топографски карти“.Нашата група , четирима студенти, я стоварват на изходната точка. Тръгваме по азимута. Трябвяше да стигнем до някакво село, сборен пункт за всички групи около 12 часа през ноща. Вървим по маршрута около 10 -15 минути и трябва да завием в дясно през някакви царевични ниви, а те поляти през деня и кал до коленете. Комарите като врабчета а хапят като пчели. След кратко съвещание, спираме минаващ камион. Разгеле, пътува до същото село. Качваме се в карусерията и пристигаме 3-4 часа по-рано. И къде, къде, та хайде в селската кръчма-хоремага. Ние с ножове на коланите, калашников на едното рамо а на другото торба с противогаз, прездизвикахме интерес на присъстващите. За отскок по една бира, ракия със салата и кебапчета с вино за вечеря. Не след дълго, около нас се натрупаха хора, а по късно някакси масите се преместиха по – близо до нас . И започнаха едни разговори, хората любопитни, та трябваше да си разказваме биографиите. Един от нас беше ІV курс химия в СУ, той изнесе някаква лекция- въведение към торенето. Към мен се присламчи едно момче и аман-заман да му дам телефонния си номер, защото догодина щял да кандидатства в МЕИ. Дадох му го.Като затвориха кръчмата застанахме на площада. Започнаха да пристигат отделните групи, окаляни и изпохапани от комарите. Лейтенанта веднага позна, че ние не сме минали по азимутния маршрут-обувките и дрехите ни бяха чисти. Последва един тон критика, но устна.

Момчето на който дадох телефона, действително дойде в София за кандидат студентските изпити, намерих му къде да спи в София, влезна в МЕИ, завърши , започна работа, ожени се, но през 1972 година му загубих следите. Сега като завършвам тези кръчмарски спомени се сетих, че имам и други два поста свързани с кръчмите- моя първи студентски празник и за поета с ватенка.

 

Advertisements
Етикети:

4 Коментари to "Моите кръчми."

Еее, страхотни спомени. Преди да прочета обяснението на думата еваш си помислих, че става дума за турската яваш = бавно, без бързане.
А за шишетата с топчета (ние и лимки им казваме) баща ми много ми е разказвал. Например, че лимонадата е била толкова газирана, че „пиеш и текат сълзи, сополи, кихаш, ама ти е кеф!“

Нели, яваш =1.бавно 2. мек тютюн. Нарочно съм го оставил „еваш“ защото гагаузкия турски език който се говори във Варна, много се различава от литературния. Баба общуваше с турци и гърци на техните езици, но като и пусна турска радиостанция нищо не разбираше.

[…] Бях публикувал поста „Моите кръчми“, но стане ли дума за кръчми не може да не споменем […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: