mix

Родителска среща.

Posted on: 26.06.2008

Дъщерята с двата внука е на море. Съпругата ми е с тях в ролята на гувернантка. Всеки ден ми звънят по GSM-ма и получавам подробна информация за приключенията през деня. Вчера ми звъни дъщерята и ми съобщава да присъствам на родителска среща на бъдещия първокласник. Отивам на срещата. Влизам в класната стая. Почти всички чинове са запълнени от младите майки на бъдещите първокласници. Сядам на едно свободно място  на последния чин. Учителката около 30 години, започва проверката по спъсъка, след което започва да ни информира, как ще премине обучението по отделните предмети. Тук ще нахвърля впечетленията си.

– Учебниците безплатни, да купим тетрадки с тесни и широки редове по български език, тетрадки с големи квадратчета по математика, цветни моливи, три химикалки, линийка, триъгълник, кецове, спортен екип, шише за вода и т.н докато се изплю камъчето за целта на родителската среща-до края на м. август да внесем по 50 лв.за помощни учебници и за дообзавеждане на класната стая. Тук едно допълнително пояснение ме хвърли в музиката-нямало да се налага да купуваме чинове, като, че ли, последната учебна година децата са седяли на пода по турски или учиниците завършват учебната година с трошене на чиновете.

– С влизането в класната стая, те удря миризма на нещо гнило и застояло. Оглеждам се и разбирам, че миризмата идва от някакви прани, но не дотам сухи килими. Забелязвам на перваза на прозореца от вътрешната страна, стада от мравки. Майка, на всеуслошание заявява, че дъщеря и няма да влезе в стая с мравки. Следва успокояващо обещание-до началото на учебната година няма да ги има. Иначе, стаята огромна, боядисана с подходящи светли цветове а прозорците гледат на юг. Покрай мравките оглеждам дограмата-нова, пласмасова. Чудя се, ако е сложена както трябва как са проникнали мравките. И друга глупост с дограмата-на височина 1.20 см. са сложени двуметрови, по височина, прозорци. В горния край има прозорчета за проветряване, но да ги отвори или затвори човек трябва да ползва стълба. Може би, заради икономия, са спестени лостовите устройства за отваряне на тези „форточки“. Поредният резил на българския дизайн.

– Казах, че бях седнал на последния чин. В редица има пет чина, а масата /катедрата/ на учителката е отдалечена от първите чинове поне на още 2-3 метра или на разстояние 7-8 метра от мен. Ако говори от дъската, трябва да прибавим още 1-2 метра. Бях напрегнал слуха си, но все пак ми се губеха някои думи. Първоначално го отдавах на старческото недочуване, но след като и някои млади майки подвикваха „какво“ разбрах причината-учителката нямаше ясна дикция, а тона на гласа и беше неравномерен. Горките първокласници-колко ли неща ще ги чуят, недочуят, а ние ще прехвърляме цялата вина върху тях. Ами първоначалните учители да вземат урочи по дикция, като теле и радио водещите.

Текста стана по старчески критичен.

PS. Неотдавна прочетох, че някакъв американски университет в продължение на 16 години е проучвал ефекта от домашните работи върху успеваемоста на учениците. Доказали са, че колкото повече домашни се дават на децата в началните класове, толкова успеваемоста намалява. Рекомендациите на английското министерство на образованието са: от 6 до 8 годишните ученици, без домашна работа; от 8 до 9 годишни, домашна работа до 1 час на седмица; от 9 до 10 годишни, домашна работа до 3 часа на седмица.

 

 

Advertisements

11 Коментари to "Родителска среща."

хихи, аз доколкото си спомням, до 6 клас съм писал ОБЩО 3 часа домашно за всичките години 🙂

И аз бях на такава родителска среща преди 2 седмици. При нас не са искали пари, но споменаха, че няма да откажат дарение и че в началото на годината продавали едни билетчета за дарение по 5 лв.
Впечатленията ми от няколкото училища, в които влязох, са, че материалната база е в трагично състояние.

Това с билетчетата за 5 лв. е по-приемлив вариант. Семейството на дъщерята има социален статут, който им позволява да дадат повече от 50 лв. Но дали е така със статута на другите семейства?

Izvinete za latinicata. V momenta ne razpolagam s kirilica.
Shte vi razkaja edna tajna istoriya.
Predi godini byah na predstavlenie -benefis na izkluchitelen v minaloto tenor. Za sajalenie toj otdavna veche ne beshe v dobra forma i izpalnenieto beshe mnoooogo slabo. Poneje go poznavam kato triumfirasht pevec po svetovnite sceni, mi beshe tajno da chuya slednata replika mejdu dvama anglichani: E, sega razbra li zashto biletite sa tolkova evtini!?
I s balgarskoto uchilishte sashtoto-kakvito parite takova i kachestvoto!
Dano s vashite 50 lv. se preboryat pone s mravkite!
Za dikciyata na uchitelkata nmqma da stignat!

Безплатното и евтиното-не ми го хвали.

Тъжна картинка. Ама истинска. Моите предвиждания са, че и по-лошо ще става.
Дограмата и при нас е нова, ама е толкова качествена, че зиме свири и вее като в планински проход, а лятото като отворим вратата (без прозореца) се чудим откъде е това течение.
Болна тема ми е. Честно.
Почакай да видиш каква купчина от учебници, сборници, тетрадки и помагала ще се изпречи пред внук ти. А и ще трябва да носи поне по 6-7 кг. ежедневно в раницата. 😦

При вас поне е боядисанко. Ние си правихме сами кърпенето на стените, боядисването, ремонта на лампите + цялостно обзавеждане за децата.
Отделно от това, че след безплатните учебници ще ви трябват на букварчето другарчето, на читанката другарчето, учебник по информатика, сборник по математика, безопастност на движението и куп други „жизненоважни“ и тежащи цял тон неща които министерството на образованието няма да поеме. Та 50-те лева ще отидат в небитието…

Само не знам защо се хвалим с безплатни учебници, като към купчината безплатни всяка година се добавят поне още толкова палтени.

Cheta vsyakavi balgarski forumi i samo oplakvaniya!
Dami i gospoda, kajete kakvo da pravim?
Kak da si spasim decata ot bezumieto!
A i cyalata darjava zagiva pred ochite ni , a nie smo se oplakvame li , oplakvame!

Майка ми е учителка и мога да кажа, че съм кухнята. Нейните ученици никога не носят тежки чанти, защото тя сама им подготвя упражнения от предната вечер – намира си ги из всички онези сборници, които министерството не й плаща, но тя пък не задължава учениците да купуват. Виждала съм я по цели нощи да пише на индиго, защото училището нямало средства за ксерокс.
Освен това педагозите задължително учат дикция, не е нужно и това да е грижа на родителите – убедена съм, че някое друго училище тези проблеми ще липсват.
Това лято бях детегледачка и останах изумена – учебниците за 4 и 5 клас са с толкова много картинки и са с гланцирани страници – ама никой ли не се сеща, че тая работа тежи?
Оф, знам ли – вероятно още може да се намери по-добро училище – от онея, дето учителката те награждава с изрязани картинки и децата сами си сеят саксийни цветя и си украсяват стаята. Обаче работата с учебниците е много сбъркана. Помните ли как ни застраховаха на тумби със заветното обещание, че ще получим топка за класа? Ами така е сега и с учебниците – училището получава глобус или някакви табла или бели дъски, ако накара децата да си закупят едикоеси помагало.

Аз имам известен опит с двете ми внучки, но не бях се замислял с какви допълнителни глупости ги товарим децата. И тъй като, това ще ми бъде за трети път да съм първокласник, ще се постарая да намаля напреженито в психиката на детето. Дано.

Изкушавам се да се намеся и аз. Няма да повтарям, казаното в предишните коментари. Само ще добавя следното ми тъжно наблюдение по отношение на чиновете и материалната база. Знаете ли например, че рушенето на училищната собственост от страна на учениците е напълно разрешена? Например драскането, дълбаенето и т.н по мебелите, стените, пода. Това важи и за чисто новите придобивки на училището. Не обвинявам ‘ужасното’ младо поколение в това, защото не вярвам в тезата, че днешните деца са по-лоши от тези преди 10, 20 или 30 години. Децата са си едни и същи, нашето отношение към тях е различно. Обвинявам учителите в случая. Защо при едни се допуска това, а при други не? Защото вторите си вършат работата, а първите я претупват. По-лесно е да си преподадеш криво-ляво материала за часа и нищо повече да не те интересува. Само че освен преподаване, учителката работа е и възпитание. Абсолютно задължително е двете да вървят ръка за ръка, иначе резултатите са недобри, а днешните деца ‘ужасни’.
Преди няколко седмици пленника ми се върна за лятната ваканция от чужбина. Пети клас беше тази година. Попитах го там разрешено ли е рисуването по чиновете. ‘Разбира се, че не. Нали ще те заведат при доректора, за да те питат с каква цел си го направил това’. Ето че можело и така, знаех си. Значи може и тук. Въпрос на минимално допълнително усилие е, което впрочем си е част от задълженията на учителите. Иначе може всяка година да купуваме чинове, жалко, че не те са истинският ни проблем.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: