mix

Кувейт.

Posted on: 23.06.2008

 Кувейт е страната която съм посещавал най често, по простата причина, че работех в съседен Ирак. А Ирак беше във война с Иран, пазаря на индустриални стоки ставаше все по оскъден и по оскъден, нещо което пречеше на нашите инженерингови организации, които изпълняваха различни обекти в Ирак. Това налагаше, често да се посещава Кувейт и се купуват необходимите материали, инструменти и резервни части.

От Багдад до Кувейт , около 600 км., пътувахме с коли. Минавахме през свещенните за шиитете градове Кербала и Наджаф, Насирия до граничния пункт Сафуан и Кувейт. Путувахме по територията на Ирак със специални разрешения от МВнР които предавахме на полицейските заграждения по пътя. Няколко опита бях правил да се отклоня от главния път и посетя древния град Ур, да видя прочутия загурат открит от Woolley и мястото от където е тръгнал библейския Авраам за обетованата земя. Не успях. Винаги ме спираха военни патрули и никакъв подарък не помагаше. Отклонявал съм се в Басра, по това време прифронтови град. Страхотна стара арабска архитектура покрай р. Шатал Араб. Един път ме завари ирански обстрел на града и трябваше да се изпарявам бързо. По това време магистралите бяха в строеж, а пътя по който минавахме беше ужасен в някои участаци-със страхотни коловози издълбани от тежкотоварните камиони. Много честа гледка беше таксита с ковчег върху багажника на колата и плача на близките.

На границата нямаше проблем от двете страни, освен кувейтските митничари, които проверяваха за пренос на алкохол независимо какъв ти е паспорта-дипломатически или служебен, посланик или бачкатор. Аз винаги в задните врати слагах по 2-3 бутилки уиски, добре обвити с парцили да не дрънкат-не може да се срещнеш с приятели, пресъхнали като стари бъчви, и да не се почерпиш.

От границата до града Кувейт нямаше нищо интересно. През пролетта, когато слънцето не пече убийствено, можеше да се видят в пустинята издигнати черни палаткови лагери.  Станало е традиция кувейтски семейства да се устроят в пустинята бивак за десетина дена, за да не забравят как техните деди са живели в миналото. Палатките са тъкани от козя и овча вълна и то така, че са степани и не пропускат нито вода нито пясък, ако има пясъчна буря. Така са правени яморлуците на нащите овчари. Палатките са огромни и обзаведени с персийски килими, хладилници, телевизори, печки и т.н. с всички удобства на всекидневието. Встрани от лагера са поставени малки бензинови генератори за ток.

По това време на годината, пролетта, внезапно се появяваше вятър а с него и пясъчна буря. Няма как да спреш и да се скреш. Колата ти все едно е минала през песокоструене. Цвета на колата става матов, а също така предното стъкло и фаровете помътняват. Спасението е ново стъкло и нови фарове и обезателно внимателно почистване на въздушния филтър.

За мен държавата Кувейт е града Кувейт който от своя страна представлява един огромен МОЛ където можеш да купиш всичко с изключение на алкохол, свинско месо, риба без люспи /като сом/ и всичко свързано с еротика, порно и разбира се наркотици. Бях в къщата на богат кувейтчанин. Домът му беше до морето със собствен кей и акостирали две яхти. Насядали по скъпите канапета водихме някакъв разговор. Нашият човек беше си мушнал показалеца на лявата ръка между пръстите на голия си крак и с голяма последователност го движеше между тях. По едно време се появи някакъв индиец с поднос с чаши, лед, кана студена вода и ядки, много ядки. Когато прислужника отвори шкафа на бюфета, останах смаян от колекцията уиски. Пихме 25 годишно малцово Грант. Той обясни, че потрябва ли му нещо, звъни по телефона и след определено време една от яхтите му се среща с кораба на доставчика в открито море и стоката се получава. Българите, работещи там, като нация техническа използваха 10 литрови тенджери под налягане. Изходен материал-грозде, гроздов сок и фурми.

Като казвам, че всичко може да се купи, имам предвид от най-евтините индийски, пакистански и китайски стоки до всички известни брандови стоки познати по това време. Най впечетляващи бяха златарските магазини и автосалоните. Ако не ме лъже паметта 1 гр. 18 карата злато струваше около 7 $ , включително обработката, кола Тойота Корола около 6000 $ а литър бензин около 16 цента.

Често пъти, получавах поръчки от българските инженерингови организации да купя за културните им клубове телевизори, видио VHS, музикални уредби и др. Отивах в магазин облужван от ливанци и диктувах поръчката, плащах и се договаряхме кога вечерта да мина с колата. Момчетата за всичко товареха колата, изпивахме по едно Пепси и оставах колата на паркинг, близо до хотела. Паркинга нито е платен нито охраняем, а в колата стока за хиляди долара. В Кувейт няма кражби защото наказанията са жестоки.

Ако паркираш неправилно, полицията ти слага пранги на предното колело. Глобата е около 50 $, но механизма да си платиш глобата е няколко дена, та да ти дойде акъла в главата и друг път да не паркираш където не трябва.

В Кувейт няма много музеи и културни мероприятия. В едно от централните места е оставена една къщичка изградена от кирпич с традиционния дувар, та да не оглеждат от вън жените. Това пак е традицията да не се забравя от къде са дошли и какво са били преди откриването на петрола. Един път с мен пътува архитект от Главпроект. В Кувейт се срещна с колега който работише в частно архитектно бюро. Получаваше заплата около 2000 $, кола и жилище безплатно. Та тогава имах шанса този архитект да ни разходи из града-държава и ни покаже сгради с дизайн от световно известни архитекти. Аз съм бос в тази област, не зная тези архитекти, но още ми са в главата един жилищен блок и една къща-тип вила. Не знам дали след иракската инвазия в Кувейт, нашето посолства е оцеляло, ноимаше страхотна колекция от български художници. Задавам си този въпрос, защото от българското посолство, два жилищни блока и резиденцията на посланика в Ирак не е останало камък върху камък-всичко е разграбено. След като приключи войната между Ирак и Иран се разбра, че Ирак е лузера-стотици хиляди убити, изхарчени около 200 млрд. $ и много инвестиционни проекти започнати и недовършени. За да подържа напрежението прати войниците от иранския фронт в Кувейт на windows shoping без пари за да не направят голямата бела. При преврати там колят до девето коляно.

PS 1. Сутрин, преди да потегля обратно за Багдад, се отбивах на борсата и купувах винаги три неща-картон от 8 кг. с агнешки момици, картон от 8 кг. телешко шкембе и тортообразна опаковка с 24 бр. danish blu-демек рокфорт. Деляхме ги между четири семейства, т.е хапвахме ги заедно. Така де, да си направим гурме по старобългарски, както казва Longanlon  полято с португалско розе „Тримата кавалери“.

PS 2. Случайно, в един от новите квартали на Кувейт открих павилион, където сириец въртеше баници като факир въртейки листа над главата си. Сиренето беше българско овче, бяло саламурено. Винаги удрях по една баница преди тръгване.

PS 3. Време е да спирам защото поне още пет-шест случки ми се ще да опиша а поста дълъг, предълъг.

 

Advertisements
Етикети: ,

6 Коментари to "Кувейт."

оле оле, как обичам аз агнешки момици не е истина просто… а простите чужденци не щат да ги ядат, че и ше ги забраняват… разстрел за вас бе! 😉

По някой път съм купувал картон с агнешки бъбречета. Те също са добри за скара.

Ей, пак един хубав спомен. 🙂
Много ги харесвам тези твои истории.

Ю, благодаря. В близко време възнамерявям едно къса история за Индия.

az ne sam xodila v kuveit, no tam imama dvama poznati. mnogo mi se 6te sa otidaa

sega kato chetox istoriite ti i si spomnix mnogo zabraveni momenti ot moq prestoi v Iraq.Tam bqx 7 meseca,xodila sum i v bagdat i v kuveit .Nqma da zbravq poseshtenieto mi v rezidenciqta na Sadam Husein ,vsichko beshe v zlato ,mramor i kristali!!!!nqkoi dn she ida pak v kuveit

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: