mix

Челеберци-унгарския пионерски град.

Posted on: 26.05.2008

 

Варна, 1949 година. Току що е приключила учебната година. Завърших четвърти клас. Тогава нямаше изпити, свидетелствата ги раздаваха без много щум и тържества. Беше дошло време за игри и това правехме по цял ден на улицата или по дворовете. Затова бях изненадан, когато майка ме извика да се прибирам, а там ме чака моята учителка. Зарадвана, че ме е открила ме помоли да отида на другия ден еди къде си и да се явя на някакъв изпит по математика. Отивам, а на дъската изписани три задачи. Бързо ги решавам и довиждане. След три дена, майка отново ме вика от улицата но този път ме чака непознато момиче, която се представи като пионерски дружинен ръководител. Научавам, че около 15 деца сме определени да пътуваме и почиваме в Унгария. На следващият ден се явявам с малко картонено куфарче на определеното място, ако не се лъжа в бившето католическо училище, и се започна-подстригване, къпане и раздаване на униформа като в казармата. Униформата-къси тъмно сини панталони, бяла риза, бели чорапи-2 бр. и бели гуменки производство на „Зебра“ или Яко Доросиев. Трябва да е имало и пионерска връзка, но някакси не си спомням за нея. Два дена и две нощи бяхме в това училище и от сутрин до вечер ни набиваха в главата как да се държи един пионер зад граница. На третата сутрин ни качиха на влака.Майка ми даде термосче с вода, последни заръки и влака потегли за Будапеща. Пътувахме два дни с едно преспиване в Букурещ. Там спахме в някакъв дворец, поне така ми се е сторил тогава. С пристигането в Будапеща, ни откараха в Челиберци нот табор- детския град на пионерите. Настаниха ни в нови дървени къщички, хранеха ни по пет пъти на ден и постоянно бяхме в краткотрайни екскузии.

Развеждаха ни по Будапеща. Силно се чувстваше, че градът е бил фронтови. Прочутите мостове висяха във водите на Дунава. Работеше само един. Външните стени на Парламента , някаква старинна сграда, бяха буквално разстреляни. Вътре, обаче, всичко беше наред. Накараха ни подред да седнем на стола на Ракоши, тогавашния първи ръководител на партия и правителство. Силно впечетление ни направи зъбчатата железница която се катереше по един от хълмовете.

Показаха ни и унгарската гордост-езерото Балатон. Но ние, всичките от Варна, видяли и морето и варненското езеро, не се впечетлихме много.

Водиха ни и до някакво унгарско село. Вероятно там живееха доста българи-градинари. Още с влизането в селото ни посрещна духов оркестър със стария химн на България „Шуми Марица“. Това притесни доста двамата комсомолци които ни придружаваха през цялото време. Иначе, селяните ни посрещнаха много топло. Подариха на всеки по една трикотажна фанелка, нещо като Т-шърт, нещо непознато за нас.

Незабравимо остава посещението в една шоколадова фабрика. Ядохме до насита шоколад, гребвайки си с картончета от въртящи се апарати пълни с разстопен шоколад. Накрая ни подариха по едно шоколадово зайче, което отнесох за сестра си и брат ми в България.

Това си спомням за Челеберци от 7-8 дневния предстой. Сега, след близо 60 години се мъча да си спомня поне едно име от групата или поне една физиономия. Не се получава. Но все пак, някъде в гънките на мозъка се е запазила една пионерска песен „Тезей“, нещо като стреляй, вероятно по враговете на социализма. Разбира се и пионерския девиз- А долгозон напен о хазаир, Ракоши во елъоре. Щом има Ракоши, знаете за какво става дума, стига паметта ми да не модифицирала поздрава до неузнаваемост.

 

Advertisements

5 Коментари to "Челеберци-унгарския пионерски град."

хихиихи, аз от четвърти клас нищо не си спомням, а са минали доста по-малко години, отколкото при теб – споко, човешко е да е забравя 🙂

При мен, помня неща които са ме впечетлили на времето. Когато съм бил 3-4 години съм се уплашил от танцуваща мечка и съм започнал да я сънувам. Това не го помня, но си спомням как ме водиха до една циганка, съседна къща да ми лее куршум. Майка ми се смееше и не вярваше, че си го спомням, но като и разправях моите спомени с .подробности ми повярва

Като си помисля – доста лесно са били пускани децата от родителите си – че и извън страната… На единия ден задачите, на следващия вече определени за пътуване и събрани на мястото, а след още няколко дни вече в Унгария… И толкова ли не са се правели семейни планове за почивките, че тъй скорострелно са се случвали нещата – без предварителна нагласа?
Въпреки това спомените са интересни. Тогава малко деца, пък и възрастни, са можели да пътуват извън България.

Нели, в онези години нямаше много почивни станции, домове и т.н. а картите за почивка бяха голяма рядкост. Аз още във ІІ клас бях в лагер в с с.Върбица, ІІІ клас-с Етъра а V клас в гр. Берковица. Спяхме в училищата а за нас се грижеха няколко пионерски ръководители, млади хора, без много много педагогически опит, но ни държаха от късо. Спомням си, че се къпехме в омивалните със студена вода, храната беше на добро ниво въпреки купонната система а времето минаваше в спортни игри и екскурзии. Не си спомням нито един инцидент или разболяване на дете.
Остатака от лятото беше само игри по улицата и то в радиус от петдесет метра от дома. На майка и настръхваше косата око разбереше,че съм се измъкнал и съм бил с приятели на морето. При такива случай винаги ядях бой по дупето. Като превантивна мярка- винаги ме караха да вземам сестра си или брат си с мен. От тези години ми са и спомени за безкрайните опашки за хляб и мляко.
Планиране на почивките на семейството? Почти невъзможно в ония години за които говоря. Това е друга, дълга тема.

Естествено е монетата да има две страни, а ние да помним по-добре хубавата, Канев.
🙂
Рабирам, че много неща в твоето детство са били доста по-различни от годините на моето денство, а за детството на моите деца и твоите внуци да не говорим.
Спомени – хубаво е да ги има човек!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: