mix

Куба.

Posted on: 20.03.2008

cu-map.gifВ В началото на кариерата си във външната търговия, много приказки за Куба бях слушал от колега, който в началото на 60-те години е работил в търговското ни представителство в Хавана.Той пиеше само Havana Club и след чашка, две започваше своите истории. То не бяха любовни приключени, покупка на злато, контрабанден износ на папагапи и някакви специални миди, търговия с пури в Испания, как си е поръчвал мерцедеса в заводите в Щутгард и как го е избирал на място и т.н и т.н.Тои действително имаше маслено зелен мерцедес за 2400$, но след едно гостуване в дома му и видях и папагала и мидите с „срамна“ форма и чудната му колекция от кубински монети вече вярвах на всичките му истории. Явно беше живял в ранните, но бурните и мътни времена на следреволючионна Куба.

Десет години по късно ,1978 година, имах шанса да работа с кубинци. По повод на една наша оферта за предприятие за бутилиране на газирана минерална вода с кап.18000 бут./час за град Пинар дел Рио,получавам телекс, че пристига кубинска делегация за подписване на договор. Ген.директора ми нарежда незабавно да се срещна с референтите за Куба в МВТ и КИНТС /Комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество при МС/ И двамата референти ми пеят една и съща песен: 1979 г. ще се състои втория конгрес на ККП и др. Фидел искал делегатите да пият кубинска газирана мин.вода.Той звънал на др.Живков да съдейства предприятиета да бъде пуснато в срок. Др.Живков обещал и те, референтите, искат да бъдат своевременно информирани ако има пречки. Направи ми впечетление, че при споменаването на Кастро с показалец сочеха на запад, а на Живков-към тавана, по-скоро към небето. Спомних си , че един ген директор, от икономически и патриотични чувства не искаше да включи в договара за завода за напоителна техника „Героите на 26 юли“ хиляди метри медни кабели.Изгониха го от системата като мръсно коте.Беше забравил, че патриотизма включва и любов към Куба.

Делегацията в състав от трима души пристигна. С единият от тях водехме преговорите, а другите, две жени , имаха срещи с проектантите за изработване на технологичния проект. Притиснати от указанията на първите си държавни ръководители, за две седмици подписахме договора и обилно го поляхме в несъществуващия вече ресторант „Ропотамо“. Финала , обаче беше много тъжен. Едната от жените получава криза през ноща в хотела, другата не знаела че тя страда от задух и не и подала спрея от чантата и. Почина.

С голям зор произведохме оборудването, доставихме го, извършихме шеф- монтаж и конгресмените си наквасиха гърлата.

Две години по-късно, 1980 година, пътувам за Куба по маршрута София-Прага-Гандер-Хавана.Задача-да подпишем договор за пет предприятия за производство и бутилиране на рефреско- газирани напитки. Там е екип от трима проектанти, които вече са обиколили площатките и са направили скиците на разположението на оборудването.

Прага-отвратително дъждовно време и съм принуден да пия пет часа прекрасна бира с препечени хапки с чесън. Гандер-силно впечетление ми направи огромните омари и вратата в транзитнота зала през която преминават тези които искат политическо убежище. Летим към Хавана. Съседите ми- лепа цура и нейния приятел предлагат да пием по едно уиски. До Хавана станаха по три. Да не забравя и картината от нощния Ню-Йорк осветен като огромна коледна елха. Кацаме рано сутрин. Моите хора ме чакат. Настанявам се в хотел Хавана Либре /Хилтон /, тегля едно душче и на плажа някаде близко до Хавана.Влагата и горещината са ужасни-потта се стича по цялото тяло и ручейчетата влизат в обувките. Налягали сме под чадър в кръг като голяма маргаритка и си говорим за задачите. Очертава се, че можем да приключим работата до седмица,предвид, че оборудването съвпада на 90 % с това на предприятието в Пинар дел Рио.Водата и плажа са прекрасни. Тръгваме към колите и питам нашия представител, дали има „мурви“, а той се огледа и „пис, пис“ сякаш вика котки. Дотичаха две кубинки, достойни да участват във всеки бекини конкурс и да дойдат с нас на край света, както те го разбират.За фалшивото повикване, девойките получиха подарък по една моряшка фанелка. Аз нямах контакти с обикновенни хора, но нашите специалисти категорично считаха,че тук хората живеят бедно в постоянна оскъдица.

По време на нашия престой, се състоя поредния годишен карнавал. На крайбрежния булевард стаяхме прави на каменен парапед и наблюдавахме преминаващите „кароси“ на чийто пищно декорирани платформи мъже и жени бясно танцуваха самба.Бразилска работа. Може би не е толкова пищна обстановката но оставя трайни следи в спомените на човек.През цялото време разнасяха бира в картонени чаши бира-спомен за най-отвратителната напитка която съм пил.

Не знам по какви причини но „Тропикана“ не работеше, но посетихме 4-5 ресторанта и много барове в старата част на Хавана. В ресторантите нашите хора от търговското представителство идваха с чанти като водопроводчици пълни с хавана клаб, хапвахме задушени свински джоланчета и се наслаждавахме на латино танците. В баровете в старата част на града пиехме я мохито, я дайкири, както на времето Хемингуей го е пил.Тук видях и величието на старата архитектура, която умираше- Кастро беше обещал, че къщите на имигриралите кубинци ще запази 20 години и сега те пустееха и се разкапваха.Вечер, преди да се приберем в хотела се отбивахме в една сладоледжийница „Копелия“, удряхме по 3-4 топки чуден сладолед и се отправяхме да спим.Една вечер прибирайки се в стаята си, отвори се една врата и от там излезна една кубинска газела, току що изкъпана. Върви с мен ими говори на испански.Тук може да се каже,че съм и затворил вратата под носа, но не. Поканих я, пихме по едно уиски , тя хапна половин кутия пияни вишни и през цялото време говореше , а аз не знам и дума испански.Тръгна си с остатъка от кутията бонбони под мишница, разменяйки си по една целувка по бузите.

Нашите командировачни се водеха като конвертируемо песо.Ходихме до някакъв магазин, нещо като нашия Кореком и от там си купих три кутии пури и хавана клаб но кафяв-по-дълго отлежавал.

На шестия ден, подписахме договора, а на семия ден се качихме на самолета за София по същия маршрут.Много български специалисти изпращаха съпругите си.Защо ли ми се струваше ,че в очите им се четеше радост? .

Advertisements

14 Коментари to "Куба."

Прави ми впечатление, че разказът като опре до жени, бързо-бързо го претупваш 😉 Репутация ли пазиш?

На моите години няма какво да пазя, но трябва да оставя терен за еротичните фантазии.:)

🙂 Тази история си е заобещал от около половин година. А иначе вметката на longanlon е много на място 😉

@mislidumi- e, ще се постарая да не „претупвам“ нещата.

Ей, завода за напоителна техника не се казваше “Героите на 26 юли” а „Васил Левски“ Съвсем наскоро разбрах, че е прекръстен, в момента не помня новото име.
Пък и този завод за газирани напитки, нямам никакъв спомен за съществуването му.

Завода се казваше „Героите на 26 юли “ поне на откриването му през 1980 г. Откри го министъра на машиностроенето по това време Тончо Чакъров. На 19 февруаре т.г слушах Хоризонт и блогер със сайт за Левски спомена за този завод и името му Левски. Не се очудвам, че може да са му сменили името. То има и училище Г.Димитров.
А , общо заводите за рефреско са 15 на брой по цяла Куба. Вероятно сега не всичките работят.

За заводите за refrescos не споря, само казвам, че нямам спомен. Обаче, Заводът за поливна техника в град Сиенфуегос се казваше Васил Левски – работих там като преводач, в продължение на 1 (една) година; в двора му беше издигнат паметник на Апостола: ето част от коментара ми под статията, до която може да се стигне чрез долния линк: „Да! Знам, че има завод в Куба, който носе(ше) светлото за всеки българин име на Васил Левски. Не знаех, че е преименуван – гадна работа е политиката. Заводът е построен за поливна техника – но какво произвеждат сега – един господ знае! И аз работих в този завод. Нещо повече – не помня дали е било при откриването на паметника, или на патронния му празник – по-скоро второто, бях натоварена да напиша слово на испански за живота и делото на Апостола – направих го, но да си призная – улях се, в смисъл, че се разпрострях прекалено много за нещо, което ще се чете под открито небе и под един съвсем не февруарски пек!“
http://svejo.net/home/link_summary/165997-Vasil-Levski-v-Kuba
Може да се види и тук: http://vasil-levski.blogspot.com/2009/02/vasil-levski-v-cuba.html

Заводът за поливна техника си се казваше „Васил Левски“ – от самото начало! Все пак, не може да съм работила някъде и да не знам къде, нали? Смяната на името е станала значително по-късно.

А имаше завод „Героите на 26 юли“, но той беше в град Олгин и не беше за поливна, а за селскостопанска техника, ако не се лъжа – за комбайни за захарна тръстика.

Мали, може и да бъркам и да смесвам имената на двата завода. Не вярвам кубинците да са сменили името.
През 1992 година, пратих един мой служител окончателно да закрие офиса ни в Хавана. Той го закри, но се ожени за кубинка, остана там и сега е преуспяващ бизнесмен. Ако мога ще се свържа с него и ще го питам за з-д В.Левски.

Живях с родителите си в град Олгин през 1980 година. Там българите строяха завод за селскостопанска техника, който се казваше „Героите на 26-ти юли“, а руският корпус строеше завода за комбайни, който незнам как се казва. В Сиенфуегос беше построен завод за поливна техника.

Да, има такова нещо – имам пред вид объркването на имената на двата завода.
А имено на завода в Сиенфуегос, ето какво казва за името му авторът на статията в блога, г-н Тодор Кузманов: „От време на време отивам в Google Earth – приближавам Куба, Сиенфуегос,завода за поливна техника „Васил Левски”- сега наричан „Plasimec” и виждам как стои и се вглежда към България нашият Васил Левски.“

Хехе, Google ме прати тук, защото го питах дали „сладоледжийница“ е легитимна дума 🙂

Поздрави 🙂

„сладоледжийница“ може да не е легитимна дума, но езика се развива защото има такива като мен, които не знаят това 🙂

интересно разказвате, мен това време много ме интересува – как българите са строили социализма в куба. чувала съм,че голяма част от язовирите и консервните фабрики също са строени от българи. това с паметниците също е интересно – българи или кубинци са ги правили? знаете ли за още такива?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: