mix

Поетът с ватенка.

Posted on: 25.02.2008

76.jpgДнес започнахме пролетното почистване на градинката пред входа. Отивам да изхвърля боклука и пред кофата за буклук някакъв човечец, борец за разделното му събиране, рови в кофата. Въпреки топлото време, беше облечен във ватенка, от ония, от зелен док останали от времето на строителството на социализма, но никога прана и вече с неопределен цвят. Стане ли въпрос за ватенка, винаги се сещам за Пеньо Пенев и неговото „…а ватенка топла за зимния ден“  и денят когато се запознах с него.

Трябва да е било в далечната 1958 година. Връщам се от лекции с един колега Калчев. Той беше по-възрастен от мен, бивш офицер,  който го е хванало някакво масаво съкращение, срещу компенсация от 20 заплати. Съкратените офицери ги приемаха в университетите без приемни изпити. Приближаваме Народното Събрание и той ме кани на едно питие в тогавашното кафене „Савоя“. Влизаме вътре, заведението полупразно. Моя човек се отправя към някаква маса, заета от двойка-мъж и жена, разговаря с тях, явно познати, а след малко с жест ме канят и мен. Запознавам се с двойката и изведнаж разбрах, че съм с поета Пеньо Пенев. Седях срещу него. Не знам кой предложи, но започнахме да си поръчваме по 50 гр. от менюто на твърдите напитки, а те не бяха много-сливова ракия, коняк“екстра“,  мастика и мента. Мезе-луканка. И започнаха едни разговори. Бившият офицер говореше най много, след него поета, а аз и жената се обаждахме от време на време. Темата беше за случки от живота. Спомням си, че поета разказваше за някаква шкембеджийница в Димитровград, как бачкаторите-бекяри рано сутрин, поръчвали по едно голямо шкембе чорба  и за отскок по една циганка-коктейл от гроздова ракия и мастика. Говореше накъсано, сякаш декламира, очите му горяха а погледа му рееше някъде над главите ни. След около два часа , аз и офицера си вземахме довиждане . Следващата година разбрах, че поета се е самоубил. Сега си мисля, че духът на времето тогава го е убило.

Advertisements

7 Коментари to "Поетът с ватенка."

Хубава история! Благодаря, че я изрови от спомените. Наистина жалко за ранната му смърт.

Живея близко до мястото, където е живял в последните години и където е умрял. Влизала съм в стаята му. И аз помня точно тези стихове:

Не мечтая
безсмъртие
и пътища леки, а ватенка топла
за зимния ден. — Безсмъртно
нека остане
навеки построеното тук
от мен!

( Аз, един от народа, Пеньо Пенев)

Ироничното е, че народът мечтае за противоположното. Пеньо Пенев не е бил един от народа. Мисля, че това е един от основните му проблеми.

Това „Аз, …“ показва, че не е един от народа.
В живота си съм срещам 5-6 идеалисти и суровия живот ги направи на дармадан.
Жената, в моя разказ беше много красива, но не беше от неговото тесто.

Ще ми се и аз да го бях познавала… На мен пък ми хрумва „Ракета“ – когато го прочетох за първи път, мисълта ми беше че никога не съм виждала нещо подобно, дори близко 🙂

Ще ми се и аз да го бях познавала… На мен пък ми хрумва:
Ще има пак звезди…
и кучета… ще има,
виещи към тях… като преди.
Но нека вярата не оскъднява!
Яснее този мирен ден отвъд. На път!
Човекът е човек тогава, когато е на път!
– когато го прочетох за първи път, мисълта ми беше че никога не съм виждала нещо подобно, дори близко 🙂

/*уфф, някой да ме убие – тъкмо уърдпрес ми каза, че ми е загубил коментара, а аз се ровех из главата си за рими и то какво излезе – пак изглеждам нелепо. Може пък да ми отива*/

Митко Иванов пише май единствената правдива биография – „Повест за Пеньо Пенев“ – малко продълговато книжле с твърди корици и единствената биографична книга тогава, а на него поетът пише и предсмъртните си думи :

‘Митко!
Приятелю стари и насъщни!
Омръзна ми да бъда бездомен, безработен, необичан…’

Това е причината да се издават стиховете без подробни биографични данни – в къщи има гланцирана книга с нестандартно голям формат с твърди корици и грамофонна плоча към нея, а биографични даннив нея – не.

После се навъдиха биографи – „приятели“ много.

А през 60-те години идеалистите бяха „позачистени“ – „Априлска линия“.

На практика им беше съсипан животът.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: