mix

Станислав Стратиев.

Posted on: 13.01.2008

3831.jpg Днес, след 27 години  е премиерата на пиесата  „Рейс“ на Станислав Стратиев в Народния Театър. В рейс се качват девет души, шофьора пие и отиват на майната си, в необятното поле на българските нрави. По този повод се сетих, че имам файл с един негов разказ и реших да споделя с вас, а пиесата ще я гледам обезателно:

N.B. Всички прилики с действителни места, лица и събития да се считат за напълно случайни !!!

МЕСТНИ ОСОБЕНОСТИ НА ИРЕАЛНОТО
Станислав Стратиев

Понеже е наредено да кара строго по правилата, най-напред отиват на местопроизшествието. Мостът е въжен, колкото да се разминат двама души, с изпопадали тук-там дъски. По средата стои червен москвич, производство 1975 година, в окаяно състояние. Представителката на европейската комисия вижда всичко със собствените си очи.
– Това Вашата кола ли е? – пита Иванов. Задържаният унило кима с глава. Колата се люлее заедно с моста от вятъра. Връщат се в управлението и разпитът започва. Госпожата документира всичко, тя е тук, за да установи нарушават ли се човешките права на задържаните при разпит.
– Казвай сега! – нарежда Иванов.
– Ами… най-напред изпихме с братовчеда по четири ракии, казва задържаният. – После аз изпих още четири….
– Значи осем ?
– И три бутилки вино – казва задържаният. – Това на крак.
– Така – записва Иванов. – После ?
– После с един от Берковица изпихме още три литра ракия, първия път, и още три, втория път. И към 2 кила джин.
Представителката на европейската комисия спира да диша.
– Така. И?…
– И към двайсетина бири – добавя задържаният. – Виното да беше седем – осем бутилки, не повече. Ама бяло.
– Но той е изпил най-малко 6 литра алкохол!!! – намесва се ужасена госпожата. – А може би и седем!!!…
– Горе-долу! – уточнява Иванов. – Тука бялото не го броя.
– Абсолютно невъзможно! Според медицината той трябва да е мъртъв!…
– Той не чете медицинска литература – обяснява й Иванов. – Не може да чете.
Госпожата онемява.
– И? – продължава Иванов. – Какво правиш после?
– После се качвам на колата.
Госпожата не може да повярва.
– Качваш се – казва Иванов. – Но защо минаваш по моста ? Той е за пешеходци.
– Щото е по-пряко – отвръща задържаният. – Другият мост е на 3 километра.
– Но мостът е по-тесен от колата! – казва Иванов. – И ти не можеш да минеш оттам!… Ще скъсаш въжетата!…
– Аз минах – казва задържаният – но по средата съм заспал. И без да искам съм паднал в реката.
– Падаш в реката – казва Иванов. – Добре. И?
– И заспивам. Тоест, въобще не се събуждам.
– Ама как може да се спи в река?! Да не си мида?!
– Не съм – казва задържаният. – Аз не знаех, че спя в река. Братовчедът ми каза. На сутринта. Като ме събуди.
– Той спи цяла нощ на осемдесет сантиметра дълбочина!? – пита невярваща на ушите си европейската представителка.
– Тя сега е плитка – казва задържаният. – Пролет става два метра.
– Но това е иреално! – казва категорично госпожата. – Това не може да се случи!… Даже и на сън!…
– Иреалното, госпожо – казва Иванов, – по тези места има някои особености. А именно – че си е чиста реалност. Дори повече от необходимото.
И продължава разпита, като строго спазва човешките права на задържания.

 

Advertisements

6 Коментари to "Станислав Стратиев."

🙂 реални алкохолно картинки. трябваше тоя тост малко по-късно да го чета, че ми е още рано да отворя бутилката. Като гледаш пиесата, да разкажеш.

Много благодаря за прекрасния пост, непременно ще го гледам!

Ще чакам с интерес какво ще споделиш след като гледаш пиесата.
А този разказ явно са го ползвали сценаристите на един от новите български филми – „Врабците през октомври“. Иванов беше жена – Пилето (???) в ролята Мая Новоселска. И беше не кола, ами кмион; И на всичко отгоре същата тази Пилето, за да изкара камиона от моста – назаден – трябваше да изпие точно толкова алкохол и в същия ред и видове… И успя назадна да изкара камиона от тесния мост! Много хубав момент.

Чел съм и двата тома „Избрано“ от Станислав Стратиев, както и една една книга с разкази. Даже снощи го споменавах в един от постовете си. 🙂 Много добър автор!!!

Всъщност самия Стратиев е сценарист на въпросния филм. Много е добър.

Стратиев беше един от малкото гениални български автори, който можеше да разкрива абсурдното в поведението на хората без да ги критикува и осъжда. Той обичаше своите герои, колкото и „иреални“ да бяха. А ние така и не успяхме да влезем „в правия път“ и абсурдното продължава да доминира в нашия живот.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: