mix

Моят първи 8 декември.

Posted on: 09.12.2007

student-s.gifПрез 1957 г. , след многогодишна забрана, а може би заради отминалите унгарски събития, на студентите разрешиха свободно да празнуват деня на студента. Бях първи курс във ВМЕИ “ В.И.Ленин“. Не си спомням добре, но вероятно е имало митинг-събрание в някоя от аудиториите до паметника на В.Левски. Поредния тиймбилдинг, след което започна индивидуалния. На групи тръгнахме по абцисата и ординатата на заведенията по центъра на София т. е. по Царя и Раковски. Нашата група се отправи във „Видинска среща “ на ул. Раковски. Тогава видинско- прекрасно- червено вино струваше по 56 ст./литър а с него предлагаха агнешки чревца оплетени като козунак, щарденчета, запечено телешко шкембе с масло, агнешки дреболиики-момички, бъбречета и дроб и разни вкусотии забранени вече от ЕС. Виното беше наливно и го поднасяха в кани по 1 литър. Почна се. На съседната маса бяха прочутите по-късно артисти Апостол Карамитев, Спас Джонев, Йордан Матев и още няколко други. Тогава не беше много-много прието вземането на автографи. Иначе между двете компании се обменяха много реплики. Артистичната компания се оттегли рано. Ние продължихме до 0: 00 часа и си тръгнахме. С затваряне на заведенията студенските групировки започнаха да се събират на кръстовищата на ул. Раковски  с Царя и Граф Игнатиев и тогава избухна студенското чувства за слободия. Кръстовището  на Графа и Раковски беше бързо блокирано с кофи за боклук. Помните ли тези кръгли кофи за боклук?  Те постепенно започнаха да изчезват по вили, селски домове и паланки. Бяха идеални за варене на буркани с компоти. За щастие, струпването на боклукчийските кофи не попрече на много на движението- трамвайното движение вървеше към спиране към този час, а автобилното движение по това време, 1957 г., беше нарядко.  А наоколо нито един зелен шинел. Да не забравя-не остана ненацелувана студентка. До там ни беще разрешено по тогавашните морални норми.

Advertisements

3 Коментари to "Моят първи 8 декември."

Окапаха се мъжете покрай мен, докато четоха какви всусни и евтини неща сте хапвали. А на мен ми отиде мисълта за друго – в края на социализма много се събирахме по квартири. Повече пеехме и философствахме, отколкото пиехме.

Шарденчета. Дори пловдивските благери не знаят , че в Пловдив, в хотел Тримонциум беше най- страхатния ресторант за субпродукти, включително страхотни панирани жабешки бутчета. Но тоова е минало..но имам намерение да пусна един пост за моите видения..
Събирането по къщите и квартирите ставаше много по-рано от края на социализма-толкова много филосовски разгавори, толкова много градски песни, толкова много планове и идеи. И това е минало, но е незабрвимо за мен. Просто не мога да го забравя.

[…] че имам и други два поста свързани с кръчмите- моя първи студентски празник и за поета с […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: