Проходихме – 2.

Posted by: kanew on: 13.11.2007

• In: семейство
• 8 коментара

На 31.8. т. г. най – малкия внук проходи. Сега 2 1/2 месеца по – късно сме се хванали за главата и ето защо:

+ Тази сутрин слагаме филийки в тостера. Очаквайки да изкочат от там, се разнася мини- взривче и огнено кълбо. Внука е мушнал в тостера запалка. Следва покупка на нов тостер.

+ Миналата седмица ми изчезнаха ключовете. Тук ключове, там ключове, няма ги. Така три дена. Внука и той ми помагаше в търсенето – надупени и двамата да гледаме под креватите. И ме имитира – изправя се, разперва безпомощно ръце и казва: „нямааа“. Вчера, подготвяйки се да пека чушки за салата, ги открих в чушкопека.

+ Преди няколко дена, майка му пуска пералнята. Програмата свършва и през стъклото на капака ни се усмихва GSM – ма и. Добре, че е резервния.

+ Покрай дъждовете и снеговалежите на внучето му „се стяга душата“ да седи в къщи. Носи ми обувките и разбирам, че е време да го разходя по стълбището. Знам му номера – излизаме от апартамента и той тича до вратата на отсрещния и започва да чука. Там стопаните имат две кучета и започват да лаят. Обзема го радост, сочи вратата с пръст и казва: „бау бау“. Любимо занятие му е слизането и качването по стълбите но без придружител. Тук са конфликтите ни.

+Напоследък забелязах, че ако нещо не му харесва, бързо го слага в кофата за боклук. Вече открихме клещи, химикалка, снимки и компакт диск. Сега преди да хвърлим боклука го проверяваме.

+ Излиза ли без мен на вън, обезателно отваря вратата на стаята ми и започва да ми маха за довиждане. Трябва да отговоря, защото жеста за чао няма да спре. Вече на улицата, види ли човек, познат или непознат, обезателно му маха за довиждане. На това, най-много се радват старите баби. Започнал е да раздава и въздушни целувки. Ако направи нещо, което ние сме го накарали, иска да му кажем браво с ръкопляскания. Ако няма такива, сам си ръкопляска.

+ В къщи има два компютъра и двата са застрашени – работят или не работят следва натискане на копчето. С мониторите е същата работа. Най – застрашени са мишките и клавиатурите – дърпане и удряне на двете устройства.

+ Не е в движение само когато спи, хранят го или показват някоя от любимите му реклами по ТV – то. За последното, не съм виновен.  Преди много години,един приятел, идвайки на работа уморен и недоспал, казваше: „Дете ли е като дето, да седне и вестник да прочете“. Така е, буйни деца –  умни деца.

Този пост биде нащракан от любящий „диадо“.