mix

Валери Петров.

Posted on: 07.11.2007

images.jpgДнес Валери Петров получи националната награда „Св. Паисий Хилендарски „.

С творчеството му се запознах, след като гледах пиесата “ Импровизация “ писана от него и Радой Ралин. Пиесата, изглежда не се хареса на идеологическата милиция и бързо я свалиха. Разправяха, че по този повод Р. Ралин написал епиграмата „Зайчето Валери /пише и трепери.“

Другата пиеса “ Когато розите танцуват“ беше като мюзикъл под мотото „Всяка младост си има песен, всяка песен си има младост.“ Имам незабравими спомени от тази пиеса. В.Петров трябва пак да е объркал идеологията, защото и тази пиеса бързо я свалиха.

Да не забравяме неговата гражданска позиция по анатемосването на Солженицин.

Покрай внуците, В.Петров ми е близък до сърцето с неговите детски произведведения и преводи.

Идва зима и по този повод едно стихотворение на Валери Петров:

Така веднъж във снежната алея.

Така веднъж във снежната алея
видях следи: „той“ бе минал с „нея“.
Аз тръгнах по следите и узнах
какво се бе развило между тях:
как тук над нея той бе тръснал клона,
как там си бе изула тя шушона,
за да изтърси влезлия и сняг,
и как я бе придържал той, и как,
използвайки таз полуизмама,
стояли бяха дълго време двама,
трептящи от любов, един до друг,
в гората без движение и звук
освен почукванетто на кълвача.
И продължавайки след тях да карача,
представих си аз нежната игра
на двамата във снежната гора
и видях как на дългата и клепка
звездата на една снежинка трепка
и как разтапя топлия и дъх
скрежеца върху мекичкия мъх
на шала му. А той не е кротувал
а той , разбира се, я е целувал,
мошеникът с мошеник, виж го ти!
Вървях и се ядосвах аз почти
и още с тая ревност във гърдите
в миг гледам: отделиха се следите
и без да спрат, на първия завой,
тя тръгна вляво, а във дясно той.
Какво бе станало? Нима раздяла?
Озадачен, сред тишината бяла
с ръце в джобовете си аз стоях.
И изведнъж засмях се с тъжен смях:
наистина те бяха тук вървели
на таз алея в белите тунели,
но не в прегръдка, както мислех аз,
а поотделно, с разлика от час,
и не любовна двойка бяха, значи,
а двойка най-случайни минувачи,
един за друг незнаещи дори
Как тъжни са тез букови гори!
И аз стоях, обзет от болка тиха
по всички тез неща, които биха
могли да бъдат, но – уви! – не са
подобно тази среща във леса…

 

Advertisements

1 Response to "Валери Петров."

Красиво….

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: