mix

Един пътепис.

Posted on: 26.10.2007

bayazid1.jpgБаязид І – Светкавицата.

Книгата на Ханс Шилтбергер „Пътепис“, издадена от Института по Балканистика през 1971 год.ми попадна от една маса за продажба на стари книги.

Ето и необикновенната му история. Той- Шилтбергер- се е родил през 1380 год. в Бавария, като издънка на старо, благородно семейство – феодали, които владеели  Шилтберг. Връзката на Ханс с историята ни е поради участието му в решаващата битка под Никопол през 1396 год., а единствено от „Пътепис“ ние знаем какво се е случило в тази битка. 

1388 г.- Видинска България, зедно с Търновската, е поставена във васална зависимост от османците. Из дунавските крепости са разположени османски гарнизони.

1393 г. – Баязид Светкавицата ликвидирва напълно полунезависимата Търновска държава с принадлежащите към нея градове, включиттелно Никопол.

1394 г. – крал Сигизмунд разпраща глашатай   “ из християнските земи, защото неверниците му причиняваха много вреди в Унгария“. С други думи, кралят на Унгария обявява кръстоносен поход срещу османската напаст в Европа. От този миг -обявяването на похода  – влиза в историята Ханс Шилтбергер; във възраст, която днес се смята за непълнолетие, като оръженосец на своя сеньор Линхард Райхартингер, той се явава на Сигизмундовия призив.

1394 -1396 г.- две години продължава подтотовката на кръстоносния поход.

1396 г. – Сигизмунд поема към България. Българските дунавски крепости, зависими или подвластни на Баязид, избиват османските гарнизони и отварят порти пред християнския поход. По същество тези събития би трябвало да бъдат приети за първия български бунт против поробителя. Баязид, стреснат от хода им, бърза да пресрещне кръстоноците. Среща ги под Никопол , в дунавските тресавища и им нанася поръжение. Западните владетели са търпели на Изток еднообразни поръжения: в тресавищата, зашеметени от бързината на лека конница, изненадани от масовото участие на пехотата.

За нашата история безусловно най-значима част от пътеписа е описанието на Никополската битка с която се слага края на България като държава и началото на пет вековното робство. По-нататъшното изложение на Шилтбергер и не би могло да се отнася за България, но затуй пък бавареца неменуемо е споделил съдбата на много българи, отведени в османски плен през 1396 г. : една безкрайна одисея, продължила 31 години.

1396 – 1402 г. Баязид заповядва да бъдат обезглавени всички пленени кръстоносци. Ханс е спасен в последния момент от сина на султана. Първите шест години за него поминават не зле -като султанов роб баварецът тича или язди пред Баязид, за да разблъсква тълпите, или пък участва мъжки в османските завоевания  из Мала Азия. Все по това време господаря му го заема на египетския султан, който го използва за потушаване на някакъв бунт. Прави първия и последен неуспешен опит за бягство, след което дава честната си дума на господаря, че не ще повтори. Шилтбергер се оставя на орисията си, която ще го отведе под Анкара, където Баязид дава сражение на Тамерлан /1402 /- една от големите битки на Средновековието, библейско стълпотворение на многобройни племена и народи. Баязид е победен и покъсно умира в плен.

1402-1405 г. За Ханс Анкара донася втора неволя-при Тамерлан, страшилището на Средна и Мала Азия. Човешката река, която тече подир всепобедния предводител, след Анкара възвива наново на Изток. Сега нейното течение следва и баварецът. На Темерлан той служидо смърта му – три години.

1405 – 1427 г. Смъртта на големия завоевател е знак за разпадане на държавата му. Ханс преминава в наследство на единия от Тамерланов син- Шах-Рох, после и на другия, Миран-шах.Малко по-късно нашият рицар се оказва притежание на Мираншаховия син-Абу Бекир, който го отпуска на приятеля си Чекра, претендент за власта над Златната орда, коята през ХV век се намира в разложение.

С това започва едно от най- пълните с превратности странствания на Ханс- от Тебриз до Сарай-Бату /до Астрахан/. Баварецът опознава  Велика и Мала Армения, Мала Татария и Великия улис или Златната орда. Страни за които Европа не чувала.

След като поредния самозванец за хан на Златната орда и пореден притежател на Ханс търпи поражение, рицарят се оказва пленник на кримския хан. От там преминава в Мингрелия, а Мингрелия е на Черно море. Срещу нея се намира Константинопол, все още християнски.

Неколцина избягали от татарския плен западняци кладат огън на кавказките планини и случайно попадат на търговски , а не корсарски кораб. След месечно лутане по Черно море попадат в Цариград. Византийска столица е все едно в обсада-отвсякъде я обграждат подвласни на османците земи, а султанът иска обяснение от власилевса за всеки християнин, отскубнал се от мюсюлманския плен и потърсил закрила при своите. Месеци Ханс прекарва в Константиновия град скрит, предрешен, в опасност да бъде върнат там, откъдето е избягал след три десетилетия страдания. Най-сетне улавя друг търговски кораб, който го стоварва на устието на Дувава и през Молдова и Галиция, баварецът, след 31 години странстване,стига немска земя.

Интересна книга, интересен живот достоен за ТV сериал.

Advertisements

3 Коментари to "Един пътепис."

Тъжната история не един баварски самурай. Супер интересно

виж сега как ме заинтригува… и без това съм на историческа вълна… вера мутафчиева и так дале. бързо-бързо си я слагам в todo листата. благодаря.

Интересна история. Всъщност ни предаваш съдържанието и в резюме, нали? Ще се постарая да я открия и прочета.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: