mix

Моите казарми.

Posted on: 02.10.2007

book_1553.jpgПрез м.май т.г постнах част от моите преживявания през 1957 г. Сега ще продължа. През тази година завърших „Образцовият механотехникум- Сталин“ и за моя радост , за първи и последен път, приема във висшите учебни заведения стана без изпити. С завършването, веднага минахме на медицински преглед в донаборните комисии.Спомням си, дълъг коридор и момци на 18-19 години, наредени на опашка голи, чакаме да влезем в залата. А там, на 5-6 маси стоят лекари и проверяват зрението, уши, нос, гърло, двигателни навици и разбира се, стандартното: “ обърнете се, наведете се и си разтворете широко бузите“. Така и не разбрах, какво гледа очилатия доктор.Накрая ти казват, че си годен за военна служба и да чакаш повиквателна. През м.юли обявиха свободния прием и си подадох документите в ВМЕИ „Ленин“. В края на м.август обявиха списъците-бях приет в специалноста “ Машини и апарати за химическата и хранително- вкусовата промишленост“, катедра „Обща топлотехника“. Тук да вмъкна, че от 45 приети студенти, завършихме 15 души +5 души от предишни курсове и от други институти.

А военната служба? Приетите студенти преди 1957 г. две години слушаха лекции по военно обучение в Катедра 22, ІІ и ІV курс бяха на обучение в казармата по два месеца и накрая получаваха звание „мл.лейтенант“. През 1957 г. Катедра 22 /като параграф 22/ беше закрита , а на нас ни беше казано , че след завършване ще служим 2 години. Но всяка заповед е предпоследна. В ІІІ и ІV курс ни взеха за по два месеца на военно обучение и ни произведоха  старши сержанти. И да не е без хич, след завършването през 1963 г. ни взеха в запас по три месеца та станахме мл. лейтенанти. Така попаднах в казармите в Карлово, военното у-ще в Силистра и школата за запасни офицери в Враца / първи випуск /. Тук мога и да спра, но с риск да съм многословен, не мога да не споделя някои спомени.

Карлово. Това беще танкова бригада. С пристигането веднага ни раздадаха нови обувки и дрехи . Срещу казармата имаше орехова горичка и там трябваше да си вдигнем палатковия лагер. Капитанът, отговарящ за нас, ни посочи къде да вдигнем палатките. За два часа свършихме работата бързо като зайци и седнахме да изпушим по една цигара. Идва капитана и след внимателен оглед нареди- да се преместят палатките с няколко метра в дясно. До вечерта свършваме. След проверката, тамам да си лягаме, гласа на капитана ни спира за момент: „Комсомолци, ама вие не сте си измили краката. Бегом към умивалните.“

В тая казарма действително искаха да ни направят войници-не се увличаха в теоритични обяснения, подкарахме танкове, научиха ни да стреляме, да взривяваме с тротилови шашки и най- важното, да маршируваме и изпълняваме командите. 

На 20-тия ден, се заклехме да браним родината и партията и по тоя повод ни дадоха официален обяд в Балкантурист. Бяхме 25 войника и 25 офицера. Хапнахме агнешко печено с неограничено количество зелена салата, анасонлийка и карловски мискет.

С хигиената не бяхме добре. Къпехме се в миялната с маркучи и студена вода. Понякога прескачахме до един водопад и там се къпехме и се печахме на слънцето.При едно оплакване по този повод, решиха да ни водят на баня в Сопот- на 6 км. от казармата. На лек бегом с противогази стихнахме до банята в състояние, като чели сме биле в потилнята няколко часа. Така ни отказаха от разни желания в бъдеще.

Имаше и културно-спортни мероприятия. Например посетихме музея на В.Левски. Шефката на музея започна да ни развежда и обяснява моменти от живота на Апостола и започна да се оплита. Ние присъстващите, започнахме да я поправяме. След връщането в казармата, всички посетили музея трябваше да слушаме укорите на един офицер, за лошото ни държане в музея-искали сме да се постави снимка на отбора на Левски, наред със снимките на заводи, ТКЗС-та и други носещи името му. Последва 2 часа маршировка. Оказа се, че шефката била съпруга на командира на поделението. Играхме и футболен мач с отбора на Карлово-две полувремена по 30 мин.Мачът продължи много повече, докато карловчани не изравниха резултата.

И накрая, малко преди да се върнем по домовете си, се появи в световното пространство, ливанска криза. В някои глави се въртеше мисълта да навлезем в Турция, в случай, че се изостри обстановката.Наложи се два дена да товариме снаряди в камиони.

По – късно научих, че политическият офицер беше ни написал характеристики във военните досиета-за всеки беше написал по 5 хубави думи и по 3  лоши:“не чете весници“, което осира цялата работа.

Силистра. Тук ни смениха профила-вместо танкисти, ни обучаваха за разузнавачи в обгазени и радиоактивни зони. По 6 часа ни четяха лекции.Конфликта беше между студентите завършили токущо ІV курс химия в СУ и преподавателите, висши офицери, учили навремето си, но заели добри позиции спрели да се интерисуват повече от тази наука, както сега с някои учители. Споровете между войници и офицери в казармата е извесно как завършват.

Планираше се, на 9-ти септември, училището в параден марш да премине пред трубуната. Ежедневно се маршируваше по 3 часа.Ние, които по това време трябваше да си бъдем по домовете, бяхме безсмислено, активно включени в тези сухи тренировки. Войникът не може да стои без работа, защото ще направи някоя беля.

Враца. За тоя казарма, въобще не ми се говори, защото вече бях женен, жената беше бременна 3-тия месец и я оставих сама в един непознат град. И най- важното, лишиха ме от активно дооформяне на първата ни рожба. По- късно трябваше да наваксвам.

Разбира се, че това не са всичките ми казарми. Мине не мине година-две и ме взимаха в запас. Най-добре съм запомнил едно учение в заснежения сливенски балкан. Спяхме една седмица в палатки върху слама. Готвача , обаче беше перфектен- главен готвач на снек бала на Балкантурист-Сливен.От измръзвания ни спаси, че предвидливо си носехме по няколко шишета коняк. Добре си спомням и военното обучение на учениците в лагера в Говедарци. Аз обучавах учениците от художествената и математическата гимназии. не знам какво съм ги обучил, но когато имаше възможност, избирахме някоя китна поляна и се печахме на слънцето.

Тук спирам,защото ако продължа ще се получи както в песента“Разтегли, Андрей, акордеона.“

Advertisements

5 Коментари to "Моите казарми."

Обичам да слушам казармени истории, но се радвам, че нямам и няма да имам свои:)

И аз имам две казарми – втората във Враца – вода от водоноски , а банята пак така – със зор и по-нарядко. Иначе стреляхме всеки ден ….

Единственото хубаво нещо бяха учебниците, но се зачетох в тях едва към края на курса…., за което и до сега съжалявам …

За Враца почти нищо не съм писал.И по наше време, водата я носеха във водоноски, банята , както в всички казарми неработят, картофите ги белехме на ръка , вместо метли – клони от дървета а учебници – никакви. Но ние бяхме първи випуск и неуредиците бяха много.

🙂 Мъжете все намират да захванат разговор за казармата.

Учебниците бяха за инженерни войски – кое как и с колко взрив се взривява, какво са мостовете по тези или други пътища в нашата и съседни държави … т.е. вместо да усвоя една нова професия, която май щеше да ме даде добри доходи след 1989 аз я проспах и си взех изпитите от записки – но имам червена диплома – все пак школата се водеше учебно заведение.

А водата – както се казваше – лукс било да попаднеш на чиста врачанка.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: