mix

Раждане в Египет.

Posted on: 12.08.2007

2007-08-11_201329.png1.1.1976 г. Момичето ми в ръцете на медицинската сестра.

Трябва да е било м.април или м.май 1975 г., когато жена ми съобщи радостната новина,че е бременна. Намирам книгата-справочник за служителите на ООН. В главата „медицински услуги“ избирам от препоръчаните акушер-генеколози този, който е най-близко до нас. Уреждам, по телефона, първата ни среща. В чакалнята няколко двойки и по дрехите, мъжете с шарени кърпи,гевреци и скъпи галабии, разбирам, че са дошли от Емиратствата. Докато чакаме, разбирам, че почти е задължително присъствието на съпруга при прегледите. Влизаме вътре. Д-р Шадиак ми прилича на Омар Шериф без мустаци. Кратък разговор с мен и записва нещо в тефтера си. В това време, съпругата ми е на стола и покрита с голям бял чаршаф. Доктора си слага на челото някаква миньорска лампа и като фотограф си мушка главата под чаршафа. След прегледа доктора ми кима:“кулю тамам“ т.е всичко е наред. Разбираме се , за сега да го посещаваме ежемесечно. По-късно, жената споделя,че доктора боравил много внимателно.И всичко вървеше нормално до VІІ месец. Тогава решихме да посетим прочутия пазар „Хан Халили“. Жената поиска да си купи роба, ръчна изработка и влезе в един магазин.Аз останах от вън и се захласнах да гледам, как майстор чекани една Нефертити върху чиния.По едно време, виждам някаква суматоха в магазина. Бързо влизам и какво да видя- жена ми на пода припаднала. За нула време се събраха стотици араби и арабки. Всеки се мъчи да я свести. Еле, дойде на себе си.Бързо в колата и в къщи.Ето и нейната история:“Разглеждала галабиите в някакъв шкаф.Изведнаж в шкафа се появила някаква котка, която държала нещо в устата си.Жената помислила , че пренася малкото си котенце, но изведнаж разбрала , че котката е хванала голям плъх, след което нищо не помни“.Така е, тя изпитваше ужас и от най-дребното полско мишле. Веднага отиваме при доктора. Прегледа я и ме посъветва, да роди в Кайро и от сега нататък ежеседмично да я водя на прегледи.Треперихме до 30.12.1975 г., когато ни каза да я заведа в болницата „Ал Катиб“. Спомням си, че бяхме почнали подготовката за посрещане на новата 1976 г. Жената беше приготвила 2 кг. едри скариди сварени с бяло вино и заляти с чуден сос. Преди тръгване пожела да ги опита, взема си с целувки довиждане със сина , тогава ІV клас и заминахме за болницата. Условията са отлични-единична стая + приемна за гости+ баня.На следващия ден давам разрешение за операцията/ затова се пита само съпруга/, отказвам да присъствам и водя жената до операционната.Екипа 5-6 души.До операционната виждам прозорец, отварям го и пуша цигара след цигара. Не знам колко време е минало, но изведнаж вратата на операционната се отваря и един мъж от екипа с зелена пристилка, дава нареждане да докарат креват и като ме вижда вика :“бенти, бенти“.Минава извесно време докато схвана, че ми се е родило момиче. Това е същото бебенце за което писах в „диарии“ и което по-късно ме дари с два внука.От този ден не съм си обръснал мустаците, като знак за майстерство.  

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: