mix

Първият учебен ден-15.09.1945 г.

Posted on: 01.08.2007

В предишни постове съм засягал темата за 40-те години: детските игри през 40-те години и спомени от WWII. Сега ще се помъча да предам откъслечните ми спомени от 15. септември 1945 г., гр.Варна:

Дойде време да тръгвам на училище.Купили са ми картонена чанта с презрамки за носене през рамо, елепсовидна тенекиена кутия за закуска,буквар, сметанка, тетрадки, плоча за писане и кутия за моливи.Записали са ме в у-ще “ Св.Лавренти“. Намираше се срещу завод “ Вулкан “ и една открита площатка за метални отпадъци ни разделяше. Училището беше малко- стая за учителите и четири класни стаи. Тоалетните бяха на двора. С една дума,градско училище от селски тип.
Издокаран съм с бяла риза,къси сини пантапонки с презрамки, дълги бели рипсени чорапи захванати с жартиери и черни лачени обувки.От какъв материал бяха тези обувки , но при всяко прикосновение с топка или камък лакът се обелваше. Представиха ме на учителката- казваше се Мара Георгиева.  Байчото, застанал на най-високото стъпало, изпитателно ни разглеждаше. Те, байчовците  ,бяха нещо като старшините на ротите-подържаха чистотата в класните стаи и двора, следяха за реда по коридорите, биеха камбанката за начало и края на часа, палеха печките през зимата, проверяваха дали са чисти и изрязани ноктите, ако учителката закъсняваше, поемаха часа и ни разправяха разни лакардии и т.н.Байчото удари камбанката и ние влязохме в класната стая. Чиновете класически , прясно боядисани в зелено, Черната дъска-на стойка с две подвижни табли и две кутии за тебешира и сюнгера. Сюнгера е истински, докаран от топлите морета . Подът-износени дъски, но затова пък старателно намазани с подово масло. Всичките тези неща вече ги няма в нито едно училище.Наредиха ни по чиновете според ръста.На мен се падна първия чин на средната редица. До мен настаниха Данчето- съседско момиче, която имаше навик да си смуче левия показалец, докато с десния си въртеше кукуто на темето.
Отиването и връщането от училище ставаше пеша,на групи с много игра и без страх за родителите. Просто, транспорта беше с конски и магарешки каруци. Ако срещнеш камион, той беше някаква военна бракма с газгенератор.
Това е. Първи учебен ден в първо отделение.Началото на един дълъг път.

Edit. Имахме часове по вероучение. Свещеника които ни разправяше разни евангелиски истории го изгониха завинаги.

Advertisements

5 Коментари to "Първият учебен ден-15.09.1945 г."

А аз не помня абсолютно нищо от моя първи учебен ден… Защо се получава така?

По наше време не бяхме затрупани от инфолмационен поток. За нас училището беше и радио и телевизия и интернет-разбира де в преносен смисъл. Училището ни отваряше прозореца към света.

Но предполагам аз също много съм се вълнувал и е имало суетене около тази дата. А тогава само радио и телевизия имаше, за компютър и дума не може да става.

=> Заради радиото и телевизията, голяма част от спомените ми са изтрити? Как мислиш?

Детските спомени са като моментните снимки- добро качество, разфокосирани или избледнели от времето.За да разчетеш некачествените снимки, важна роля играе семейството.Майка ми, починала отдавна, беше такъв човек. Вече израснал, като спомена някой детайл от някоя случка, тя се връщаше в спомените си и разказваше подробности и разфокосираните неща идваха на мястото си.
За радиото се съмнявам, но телевизията полужително не ти е давала възможност, преди да заспиш, да превъртиш в главата си изминалия ден.

Слава Богу, че изцяло спрях телевизията преди няколко години…

Аз много се интересувам от усилване на паметта и попаднах на същото упражнение – преди да заспя трябва да си преговоря какво ми се е случило през деня, като се започне от най-скорошното и се връщам назад. Причината да не го практикувам е, че обикновенно съм много уморен и заспивам веднага, а когато не ти е нещо като навик, просто забравяш да го правиш.

Друго интересно упражнение е, например, да се опитам да се сетя за каквото и да е, напълно произволно и обикновенно нещо/събитие от миналия ден. Например, че около обяд съм изпил чаша чешмяна вода…

Но както и да е.

Компютрите и интернет със сигурност имат ,,затъпяващ“ ефект. Той обаче е много по-малък. Освен това от интернет действително може да се научи нещо, а от Дискавъри, хайде да си го кажем – не!

Веднъж като ходих на гости, на стълбите срещнах две деца. Бяха… компютърни маниаци… Няма да описвам начина им на говорене и темите, но сериозно се притеснявам за идните поколения. Аз съм от последните хора, които могат да осъзнаят колко много взима компютъра и колко малко дава действително…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: