mix

Един бурен месец май.

Posted on: 22.07.2007

Всичко това става през м.май 1963 г. Студент съм в МЕИ. Предал съм дипломната си работа.

5.05 – С бъдещата ми жена отиваме на ресторант. Имаше такъв, в гората, където сега е Парк хотел „Москва“. Приказно  място, и си мисля, че се казваше Танушев. Изпращам я до тях и вече сме се договорили , вдруги ден да я поискам за съпруга от техните.

6.05 – Отивам в проектанската организация да си взема трудовата книжка.Там стажувах, по тяхна молба преминах на работа като техник с 80 лв. заплата а ми предстоеше да работя в Ст.Загора по разпределение. Първите ми 11 месеца трудов стаж.

Вечерта казвам на майка да ми изпере и изглади единствената бяла риза.

7.05 – 17.00 ч звъня на вратата.Излиза бъдещата ми тъща. Оказва се, че булката ми я няма. Измърморвам едно “ ами..“ и ха да направя кръгом,тъщата ме ме хваща за ръката и влизам вътре. Сядам и искам студена вода, за да си събера мислите. Отпивайки от водата, споделям, че сме решили да се женим.Булката ми пристига с племеницата и от детската градина. Разговора продължава и определям деня на сватбата за 12.05

8.05 – Ставам рано и правя голяма доза кафе. Влизам в спалнята на татко и майка и обявявам“Първородният ще се жени.“ Кратка суматоха. Пием кафе и майка поема управлението на проекта „сватба“.Зная, тя обичаше внезапните промени.

Купувам на жената обувки „Кощана“, решаваме ,че за сега може и без халки, намираме кумове, записваме се в Ленински райсъвет,каним приятели, и т.н

9.05 – Помагам да пренаредиме къщата за посрещане на гостите. Подготовката продължава.

10.05 – Защитавам успешно дипломната си работа.

Пристигнаха лелите ми от Варна и веднага се включиха в подготовката.

11.05 – Подготовката за сватбата продължава.

12.05 – Сватбата. 10.00 минавам под венчилото.Тогава процедурата беше кратка- 15 минути. Ние и тумбата млади се отправяме към градинката до зоологическата градина , където сега е  паметника на съветската армия. Правим снимки и сега гледайки ги виждам колко сме били щастливи ние и приятелите. Към 13.00 ч. всички се отправяме към дома ни на ул. Раковски до пл.Славейков. Предварително знам, че там ни очакват три печени агнета, ордъоври, салата, неограничено количество вино и ракия. Бай Генчо ,тогава не толкова известен, беше обещал да държи магазина на ул.Крум до 10.00ч. Виночерпец беше моя брат и той твърди и сега ,че през апартамента са минали не по-малко от 110 души. По тогавашните разбирания се получи хубава сватба.

14.05  и т.н.- Заминаваме с жената на „свадбено пътешествие“ до Ст.Загора с един куфар с дрехи. Слава богу, че има свободна стая в хотел „Верея“. На следващият ден отивам където съм разпределен за работа. Назначават ме с заплата 96 лв. Назначават и съпругата. Директора ни води до една нова сграда в центъра да ни покаже където ще живеем. Качваме се на ІV етаж. Влизаме в тристаен апартамент. Категорично отказвам.С какво ще пълня този хамбар. Качваме се на V етаж. Там, стая+ кухня + тоалетна-баня и дълъг балкон. С радост премам. След няколко дена, вземам полагаемият ми се заем от една заплата . Купувам легло, маса и няколко стола. От щайги за портокали правя мендерче в кухнята. Получавам от София някои неща. Започна медения месец. И така 44 години. На някой може да му се струва дълго и скучно. Всекиму.

Advertisements

4 Коментари to "Един бурен месец май."

Понякога и аз поглеждам с носталгия към тези дни (макар да не съм бил жив още тогава), когато е било възможно да създадеш щастливо семейство в подобни условия – без лукс, започвате на миндерче от щайги за портокали и понеже се обичате минавате през всички трудности заедно…

Не, че сега е невъзможно да стане по този начин… но някак обществените нагласи са други. По друг начин ще ви гледат останалите, няма да е същото. Аз съм на 27, живея в малък град и заплатата ми гони хилядарка – и пак не чувствам, че мога да си позволя да се оженя, поне докато не изплатя апартамента и колата. Ех…

Колко хубави моменти 🙂 Знаеш ли, с мъжът ми често си говорим за това как ще разказваме на внуците колко набързо сме се оженили и колко хубаво е било 🙂 Само да сме живи и здрави 🙂

Здравей, един приятел ми даде адреса на твоя блог и още на първата статия пиша коментар 🙂 Аз съм на 29 и въпреки това ми е адски интересно да чета истории като тази. Светът наистина се променя адски бързо и някои неща просто изчезват – както се казваше във филма, „като отнесени от вихъра“. Повечето блогъри са млади хора и пишат за техния съвременен живот, в този наш сегашен свят. В който свят, макар всички да обитаваме по една отделна ниша, която е различна от тази на останалите – все пак можем да разберем за какво говори човек, когато се оплаква от контрольорите в автобуса или от безвкусните вносни домати. Този наш сегашен свят все пак е споделен, защото го живеем заедно. И истории като тези тук, които са от някакъв друг свят, от друго време, което вече не можем да преживеем, звучат приказно интересно 🙂 Различният ни опит, различният начин по който сме преживели нещата са нещо много ценно. Това е богатството на живота – да имаш толкова много различни преживелици, различни перспективи от които да виждаш това, което се случва или се е случило. Не знам дали става ясно какво искам да кажа 🙂 но когато се разказва по този начин, другите възможни животи започват да изглеждат по-реални и по-малко ефимерни 🙂
Лек ден.

@ Като младеж, в рещаващи моменти винаги съ действал импулсивно, като на първо място съм поставял чувствата а не разума. Нямах грешка.
С одъртяването, преоритетите са обратни.Допуснах много грешки.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: