mix

По петите ще ги познаете.

Posted on: 20.06.2007

Дойде лятото на 1975 г. и трябваше да прекарам отпуската си в България. Реших да разпусна, отказах служебните самолетни билети и си купих билет за руския товарно- пътнически кораб „Кооперация“, пътуващ по маршрута Александрия-Бейрут-Кипър-Пирея-Варна-Одеса. Крайната ми цел беше Варна. По това време цените бяха смешно ниски- около 50 долара включително закуска, обяд и вечеря. Качвам се по трапа, получавам едно Wellcome с руски акцент и в каютата , която се оказа с добър изглед и чистота. Разглеждам кораба и констатирам, че ресторанта и двете барчета не са лоши за товарно-пътнически кораб, а екипажа добронамерен. Пускат двигателите и се отправяме в открито море. Следва вечеря,пиене,задушевни разговори и пак пиене. То ли заради вълнението,то ли заради пиенето, но мъчно се добирам до леглото, а лесно и бързо заспивам. Сутринта, на закуска ни съобщават, че който иска,може да разгледа града и да направи покупки в рамките на 4 часа. Решавам да си купя плодове. Предавам си паспорта на граничната полиция, получавам нещо като борд карта и съм в Бейрут. Търсейки пазаря, попадам на някакви криволичещи улици, като най-после в дъното на една се вижда нещо като пазар. Приближавам се към някакъв пуст двор, но с оградна стена а на вратата се е облегнал човек. Преди да стигна до него , той се раздвижи и застана на пътя ми.Много приличаше на арабина от сериала Lost, но с калашник в ръка. Поиска ми цигари.Дадох му цялата кутия и след като ми даде знак да чакам, влезе в двора. Надничам през портата и видах на една хоризонтална греда навързани 5-6 човека , явно бити защото си личеше кръвта по лицата и дрехите им.Мушна им по една запалена цигара в устите  и се върна при мен за ми върне цигарите. Забелязах, че носеше християнско кръсче. Махнах с ръка и тръгнах да си купувам плодове. За себе си разбрах, че гражданската война беше започнала.

п.п.1. Преди 5-6 години, в градинката пред Народния театър имаше изложба какъв е бил Бейрут след гражданската война и какъв е станал след възстановяванета му. Очаквам нава изложба след някоя и друга година.

п.п.2.Четири години по-късно бях на летището в Бейрут. Трима души чакаме полета за Багдад. Летището,някога перлата на Близкия Изток, беше потънало в мръсотия, но ливанците като световни търговци бяха отворили всички възможни барчета.Седим и пийваме уиски, вероятно фалшиво. С  ливанеца до мен си бъбриме на английски  омешан с арабски. Нито и дума, че само на километри от тук се вихри гражданска война.Покрай нас минават четири арабки,облечени отгоре до долу с черни роби.Лицата им покрити. Приличат на хлебарки.Явно са от Емиратствата или С.А. Ливанеца, замечтан споделя, че първата от ляво най му харесвала. Виждайки очудването ми, споделя, че такива гладки и нежни пети може да има само много млада жена, а щом е млада, значи е хубава.

Advertisements

2 Коментари to "По петите ще ги познаете."

Много интересни истории 🙂
Поздравления!

За арабския свят мога да разкажа доста интересни неща, включително и за тяхната кулинария.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: