Въпрос, който няма да има отговор.

Щрак, за да се прочете и текста.

Докладът на ОЛАФ ни смъкна гащите и показа на целия свят олайнения ни задник. Много се изговори, много се изписа, много се изкоментира и едва ли нещо остана недоизказано. От утре, когато се приеме окончателния вариант на доклада, всички приказки и писания ще се повторят в нова спирала. Аз обаче, си задавам въпрос: след като европарите представляват, да речем 5-10 % от бюджета на България, а се разкриха стотици далаверии, и то благодарение на чужди одитори и разследващи органи, какво да кажем за нашия държавен бюджет наблюдаван от наши, родни корумпирани институции? Е, на този въпрос, мой, никога няма да има отговор.

Френски филми.

 

Евфемизъм, до 30-те години на миналия век означаваше порно. Въпреки, че френските „режисьори“ бяха измислили всички основни сюжетни схеми на жанра порно, скоро изпуснаха инициативата – през 30-те до 50-те години основния производител на филми за мъже станаха САЩ / виж Стег /. Следвоенното възраждане на френската порноиндустрия става много късно – генерал де Гол се бореше с непристойните филми така жестоко, както с алжирските терористи. Първият френски хардкор-филм е заснет през 1972 година, в Марсилия, града на моряците и емигрантите. Останалата част на страната предпочитала нежното и лирично кино, което кара всички режисьори на сексхорор / чисто френско изобретение / през 70-те да се пренасочат в чистата еротика. А най-печиливш филм в историята на галското кино стана относително невинната „ Емануела „. На французите принадлежи още едно оригинално ноу-хау: без да питат режисьорите, да включват хардкор-сцени в софт-порно филми. Обикновенно към филми като „ Емануела „ или „Историята на О“ локалните дистрибутори монтирали след края на филма непристойни епизоди. Такива „приложения“ в началото на 70-те свободно са се продавали на Канския фимов пазар.

По Речник на порноиндустрията.

П.П. След V конгрес на БКП 1947 г. до 1956 г. по българските кина беше голяма рядкост да бъде показан западен филм. През 1956 г. в София имаше седмица на френския филм. Показаха „ Светът на мълчанието“ на Кусто, „Вещицата“ с Морис Роне и Марина Влади, „Овенът с петте крака“ с Фернандел, „Под стените на Малапага“ с Жан Габен и доколкото си спомням „Скандалите в Клошмер“. В последния филм жените бяха с големи деколтета /не толкова дълбоки както сега /, а няколко сцени в купите сено с небрежно повдигнати поли на жените предизвикаха фурор сред българската публика. И да не забравя- беше цяло приключение да се купи билет за който е да е филм.

Две приключения в Кюрдистан.

 

Отвличането на Ангел Бончев и съпругата му, ми напомниха за една стара история в иракски Кюрдистан. Този район съм посещавал многократно, поради факта ,че там сме изграждали няколко обекта на „ключ“.

През 1979 година, след жестока конкуренция, спечелихме търга за изграждане на „Завод за бутилиране на минерална вода и произвадство на Пепси Кола“ в Бани Хайлан. Минаха няколко месеца докато се уредят финансовите условия на договора- банкови гаранции за аванса и добро изпълнение, застраховане на площадката, да получим превода на аванса и откриване на акредитива. Следваше да ни бъде предадена площадката с протокол, а с това да стартира изпълнението на договора. Площадката е на окола 500 метра от входа на едно малко градче Дербенди Хан, по пътя за Сюлеймания. С иракските чиновници навлизаме на терена, някаква крайпътна ливада, разглеждаме топографската карта и откриваме някакви бенчмарк-ове. Забиваме по един колец на ъглите ва четириъгълника, подписваме протокола, а чиновниците бързат да се приберат в Багдад. Ние с колата се отправяме по разбит планински път към изворите в селото Бани Хайлан, на около 3 км. Селцето малко, около 25-30 къщи, изградени от кирпичи и задължителната стена ограждаща двора. На малкия мегдан, като, че ли се бяха събрали всички мъже от селото. Скоро и ние седяхме на столове и се опитвахме да им обясним какво ще строим и, че искаме да видим изворите. Болшинството от тях не знаеха арабски. Повечето бяха облечени с желетки върху снежнобелите ризи, потури и неизбежния пещемал увит около главата. Някои бяха окачили калашниците на облегалките на столовете. Видяхме изворите, взехме вода за анализ в София и се отправихме обратно с придружител към Дербенди Хан да търсим подслон. В близост до площатката на бъдещия завод имаше нещо като Хан. Срешу Хана, на плоските покриви на 2 къщи имаше тежко въоръжен пост на иракската армия. Избрахме 3 стаи в които не беше спал човек от години, а когато стана въпрос за ядене, двама мъже се развихрика и след около час имахме два кашона бира Туборг-кенчета, два овнешки бута и едно шише уиски. Докато кюрдите режеха шишчетата, ние излязохме в задния двор на Хана и пред нас се изправи страхотна гледка : на около 500 м язовирна стена по която се спускаше стремглаво вода и стигнала коритото на реката /Диала/ се успокоявашеи тръгваше на юг. Всичко това го гледахме от височина около 30 метра. Свечеряваше се. Шишчетата бяха готови, бирата се охлаждаше в кофа с вода и вече бяхме ударили по едно уиски. Изведнаж започна престрелка от автомати. Звъннаха някъде стъкла. Тежко въоръжения пост пусна в ход картечницата. Стори ми се куршумите се забиват в стената на стаята. Като един , българи и кюрди залегнаме на пода. Патакламата продължи 5 минути или бог знае колко. Кюрдите станаха първи и ние след тях. Яденето продължи-ние с бира, те с вода. Кюрдите обясняваха нещо, но ние така и не разбрахме причината за стрелбата. Тук си направих и първия извод-като работници трябва да наемем само местно население.

След две години и нещо, строителството е в пълен размах. С две коли пътуваме по маршрута споменат по-горе. Пред нас е една офроуд Тойота с ръководителя на обекта и гл. инженер, а ние с главния счетоводител в друга кола след тях. На около 4 киломитра от Дербенди Хан, след завой, ни спират трима въоръжени мъже. Мислех си, че това е рутинна проверка на документи. Двамата кюрди спиряха до първата кола, а третия бавно се приближи до нас. Усетих нещо нередно едва когато нашите хора ги преместиха на задната седалка, двамата кюрди взеха техните места, подкараха колата с обратен завой и като ни приближиха ни дадоха знак да си продължиме пътя, а този до нас, един чакърест кюрд, си сложи показалеца на усните и каза едно шъът. Присъствах на въоръжено отвличане. След малко останахме на пътя сами. Задника на счетоводителя беше мокър-в куфарче, под седалката имаше иракски динари равностойни на 70 х.$. Решихме да не казваме нито на нашите работници, за да не стават брожения, нито на иракската полиция, че виж домъкнали се някакви наказателни отряди, които могат да взривят месното население. Еле се добрахме до обекта. Намерих посланика /тогава той за всички българи играеше ролата на татко и майка/ и по телефона по-много заобиколен начин му обясних обстановката. Получих нареждане да стоя на обекта да действам по същия начин. Цяла нощ не мигнах и си представях кървави картини или пък месечни преговори за откуп, каквито случаи имаше с отвлечени от други националности. Тогава нямаше GSM-ми. На другия ден разхождайки се по обекта, един стар кюрд ме спря и казва: „Макуа мушкеля.Кулю тамам“, нещо като: няма проблеми, всичко е на ред. Кюрдите, са мъже и не си пилеят приказките и вече знаех, че скоро ще върнат нашите пленници. И действително, надвечер, нашите се появиха на близкия байр, уморени, но с усмивка на устата и очите. Вечерта се напихме яко. Ето техния разказ: Карали около километър и взели десен завой по един планински път. В някакъв овраг оставили колата и един от войните. От там, четиримата поели пеша по планината. След 3-4 часа ходене стигнали до планинско село. Освавили ги в гола стая послана с килим, дали им цигари и след време им поднесли по едно печено пиле. Нямало е белезници, вързване на очи , грубо отношение и т.н. Късно вечерта, при тях се явил някакъв кюрд, който говорел добре руски език. Завършил медицина в Душамбе. Обяснил целите и задачите на Демократичната партия на Кюрдистан за основаване на единна държава-въобще една политинформация. Успокоил ги, че следващия ден ще се приберат, но конфискуват колата за нуждите на партията. ДПК, партията на Барзани е основана от НКВД в началото на 50-те години за да свалят крал Фейсал. На сутринта лекарят им дал писмо, написано на ръка до Тодор Живков, в което наново има политинформаци. Един кюрд ги придружил почти до обекта. Посланика изпрати писмото лично на Тодор Живков.

Не знам причината, но когато съм се запознавал с иракски кюрд, някои са казвали „ ахуя“, което означава брат. Да, някои кюрди смятат българите за братя.

То ли 1990 или 91 година на връщане от Сюлеймания минавам покрай Дербенди Хан. Спряхме до Хана. Пустош и явно скоро няма да има тук хора. Правим един десен завой и тръгваме по планинския път към Бани Хайлан. Мегдана го нямаше, нямаше жив човек, а къщите бяха изравнени с земята от булдозер. Хората или бяха изтровени от бойния горчичен газ или по програмата за арабизация на кюрдите бяха насилствено преместени в равнината. Хубавата природа, язовира и реката си бяха на мястото.

 

Моите кръчми.

 

Нели ме е включила във веригата за спомени от кръчмата. Моите градски кръчми и спомените от тях са толкова много, че едва ли бих могъл да ги споделя.в един пост. Затова ще се огранича до две кръчми.

Като дете, 5-6 годишен, често гостувах на баба, не само, че живеехме близо един до друг в краен квартал на Варна, но тук имах много приятели с които си играехме по цял ден. Баба пушеше и по някой път ме караше да отида до отсрещната кръчма да и купя цигари: „Иди до Дупето и ми вземи едно Момиче, еваш и пийни една лимонадка“.  Дупето беше бай Стефан-кръчмаря, Момиче беше марката цигари, а еваш означаваше момичето да е нарисувано всиньо върху кутията. Влизах в кръчмата и ако е надвечер масите, 6-7, бяха заети. Посетителите, повечето познати физиономии, бяха съседи и като правило рибари. Бай Стефан вадеше лимонадата от кофата, натискаше лимката служеща за запушалка , придърпваше стол до тезгяха и сядах да си изпия лимонадата. Тогава хората не ме интерисуваха много, много. Гледах плакатите на филми по стената – Били Дъф, Джоана Крауфорт, Том Микс, Валентино, Чарли Чаплин и разбира се Дан Колов в схватка с някакъв негър. На стената, на поставка имаше радио Филипс покрито с ръчно плетено мильо, също като нашето в къщи, но беше пломбирано и хващаше само радио София. От време на време се чуваше “ Дупе, донеси 100 грама“. Намираха се и шегаджии, пийнали малко повече, които ми подвикваха да си покажа чурката срещу една лимонада или бяло сладко. Такива искания оставях без последствия.

Двадесет години по-късно посетих тази кръчма наново. Отдавна, синът на Дупето е беше превърнал в дърводелска работилница, но плакатите и радиото си бяха на същите места. Радиото отдавна не работеше- беше изгоряла някаква лампа, а плакатите бяха доста избледнели от времето.

Лятото на 1961 година. Като студент съм за два месеца в казармата-военното училище в гр. Силистра. Ше правим по групи движение по нощен азимут. Разчертаваме някакви машрути от „строго секретни топографски карти“.Нашата група , четирима студенти, я стоварват на изходната точка. Тръгваме по азимута. Трябвяше да стигнем до някакво село, сборен пункт за всички групи около 12 часа през ноща. Вървим по маршрута около 10 -15 минути и трябва да завием в дясно през някакви царевични ниви, а те поляти през деня и кал до коленете. Комарите като врабчета а хапят като пчели. След кратко съвещание, спираме минаващ камион. Разгеле, пътува до същото село. Качваме се в карусерията и пристигаме 3-4 часа по-рано. И къде, къде, та хайде в селската кръчма-хоремага. Ние с ножове на коланите, калашников на едното рамо а на другото торба с противогаз, прездизвикахме интерес на присъстващите. За отскок по една бира, ракия със салата и кебапчета с вино за вечеря. Не след дълго, около нас се натрупаха хора, а по късно някакси масите се преместиха по – близо до нас . И започнаха едни разговори, хората любопитни, та трябваше да си разказваме биографиите. Един от нас беше ІV курс химия в СУ, той изнесе някаква лекция- въведение към торенето. Към мен се присламчи едно момче и аман-заман да му дам телефонния си номер, защото догодина щял да кандидатства в МЕИ. Дадох му го.Като затвориха кръчмата застанахме на площада. Започнаха да пристигат отделните групи, окаляни и изпохапани от комарите. Лейтенанта веднага позна, че ние не сме минали по азимутния маршрут-обувките и дрехите ни бяха чисти. Последва един тон критика, но устна.

Момчето на който дадох телефона, действително дойде в София за кандидат студентските изпити, намерих му къде да спи в София, влезна в МЕИ, завърши , започна работа, ожени се, но през 1972 година му загубих следите. Сега като завършвам тези кръчмарски спомени се сетих, че имам и други два поста свързани с кръчмите- моя първи студентски празник и за поета с ватенка.

 

Стег.

 

Стег е американски сленг за общо обозначение на всякакви зрелища, предначени за мъжката аудитория - от панаирно пип - щоу до показ на любителски порно ленти в салоните на някоя „мадам“. Термина се е ползвал нашироко до втората световна война, след която е бил сменен от по - честната дума „порно“. Довоенните стег-филми обикновинно са били кратки, 12 - минутни. Спонтанноста на случващото се на екрана винаги е подчертавало безхаберието на режесюрата - в кадър попадали ръцете и краката на осветителите, а актьорите не се стеснявяли да се обръщат с въпроси към режисьора по време на снимките на единствения дубъл. Американските стег-филми, като добавка, имали една мръснишка подробност: изпълнителите на мъжки роли тук винаги били облечени в черни чорапи - два на краката, един - на главата.

По материали на Речник на порноиндустрията

Жени в бизнеса.

 Съгласно доклад на Световната Банка 13 % от фирмите в Близкия Изток са създадени и ръководени от жени. Не знам тези данни за България, но този дял на жените в бизнеса е окуражяващ за  техните права в този район

 Linda Cook - най-вероятния нов изпълнителен директор на Shall.

 Indra Nooyi - изпълнителен директор на РерsiCO.

 Anne Mulcahy - изпълнителен директор на Xerox. Работи в фирмата от 1976 г.

 Margaret Whitman - до март 2008 г. изпълнителен директор на eBay. Лично състояние 1.4 млрд. $.

 Андреа Джун - изпълнителен директор на Avon.

 Clara Furs - изпълнителен директор на лондонската фондова борса /LSE/.

 Ирен Розенфелд - изпълнителен директор на Kraft Foods.

Като гледам снимките на изпълнителните директорки на брандовите фирми, те са печелели само един конкурс-” Красив Ум”.

А сега едно българско участие:

 Саша Безуханова - изпълнителен директор на НР България.

И Ал Гор да не си.

Преди време Ал Гор беше обвинен в лицимерие от организацията за защита правата на животните РЕТА. Активистите отбелязваха, че отглеждането на животни е една от основните причини за изхвърлянето на парникови газове в атмосферата, но това не пречи Ал Гор да е голям любител на месото /виж моя пост/.

Сега, некомерсиалната иследователска организация  Tennessee Center for Policy Research и главата на тази група либертарианеца Дрю Джонсон, обвиняват бившия вице-президент , а сега активист-еколог Ал Гор, че в неговия дом в Нешвил щата Тенеси се изразходват 213210 квт.часа / годишно или 20 пъти повече от средно американско семейство.

В съобщението се казва, че, станал световно известен борец с глобалното затопляне Гор успя, освен Оскар за филма , да получи наградата Грами и даже Нобеловата премия за мир. Заедно с това, личното състояние на бившия вице-президент нарасна с 100 млн.$-основно, за сметка на публични лекции и инвестиции, свързани с общественото безпокойство по повод изменението на климата. В заключение, Джонсон заявява, че действията на Гор показват, че той разглежда разглежда глобалното затопляне не като сериозен проблем, а като средства да ” заработи долари” и да получи популярност.

Тук се сещам за романа на братя Стругацки ” Трудно е да си Бог”

The Time

От вчера, 8 юли, английският вестник Тайм пусна on line своя 200 годишен архив обхващащ периода 1785-1985 година. За сега достъпа е безплатен. За повече подробности тук

Чесбоксинг.

 19 годишния руснак Николай Сажин стана новия шампион по шахбокс, след като матира в петия рунд немеца Франк Щорц в Берлин.

Основател на шах-бокса през 2003 г. е холандския художник Йепе Рубинг, който е взел идеята да съвмести шаха и бокса от френския автор на комикси Енк Билал.Първите такива комикси са били публикувани през 1992 г.

Спортистите започват двубоя зад шахматната дъска, а след четири минути продължават двубоя по правилата на бокса. Боксовият рунд продължава три минути. Преди да се върнат отново на шахматната дъска, съперниците си снемат ръкавиците и си слагат наушници, за да не им пречи шума на запалянковците. Двубоят продължава 11 рунда-шест шахматни и пет боксьорски.  Победителят може да се определи по точки, нокаут или обяви мат на противника. Освен това, участниците могат да бъдат дисквалифицирани за продължително обмисляне на шахматните ходове или за нарушения на правилата на бокса.

Внимателно с коментариите.

 Блогерът Сава Терентиев получи за коментар в Livejournal една година условна присъда. Присъдата беше произнесена на 7 юли от градския съд на Сиктиквар / столицата на любимата ни Коми /. Прокоратурата искаше за блогера 1 1/2 година условна присъда.

Терентиев беше признат за виновен по част 1 член 282 от Наказателния кодекс на РФ / възбуждане на ненавист, вражда или унижение на човешкото достоинство / който предвижда затвор до 2 години.

Сава Терентиев през февруари 2007 г. в коментар към поста на блогер дави нелицеприятна оценка на милицията и предлага да изгорят представителите на правоохранителните органи по площадите.

Сава Терентиев, станал първия блогер осъден за коментар в блог, в своята последна дума благодари на роднини, приятели и журналисти и нарича процеса против него като ” интересен и весел “. Не се признава за виновен и вероятно ще обжалва присъдата.

Неговият блог е тук