27.2.1964.

 На днешната дата, но преди 44 години станах татко-родими се първото дете, момче.

Тогава работих в гр. Ст. Загора. Бях в командировка в Пловдив в Института по тютюна. Вечерта се бяхме събрали колеги в едно заведение “Бумбарника” на хапване и пийване. По едно време дочувам разговор от съседната маса, че влака за София е след един час. Нещо ме подкокороса, взимам си довиждане с компанията, вземам си багажа от хотел “Тримомциум” и хайде на гарата. Пристигам в София и бързо, бързо в къщи при жената. Отключвам, чувам някакъв шум и в хола виждам родата на софра. Баща ми, като ме видя, започна да вика: “момче, момче” а аз го чувам: “момчето ми, момчето ми”. Първата ми мисъл беше, че татко се е напил, та така ми се радва. Като разбрах новината, топлина на радост ме обля. Да си призная бързо се напих. На следващият ден, след дълго търсене едва намерих букет от зимбюли и на Шейново. Жената ми го показва на прозореца. Боже, колко щастлив бях. През тези 44 години, още много радости ни е донесъл първородният и най вече с двете внучки.

Снежен човек.

Не знам как е при другите пенсионери, но моята дуща се стопля от радост когато се събера с всики внуци или със семействата на моите деца. Ето от вчера, в къщи се събраха четиримата внука, две момичета и две момчета. Аз съм щастлив, но не и съседите. Данданията е страхотна. Природата беше благосклонна към децата през тези два дни-сняг, студ и слънце. Вчера, към 11 часа, облечени топло, малкия внук / 1 г. и 5 м./на шейна, групата се отправя към южната страна на блока. На отъпканата пътека е паркирала кола. Прощаваме и газим по дълбокия сняг. Спираме се под балконите на нашия вход. Снегът е бял и блести на слънцето. Изненадан съм, кучетата са оставили само две тре жълти дупки при облекчяването. Малкият, вече станал от шейната, ходи невероятно устойчиво по снета, но падне ли не му се става. Подканват ме да направим снежен човек. Такова нещо не съм правил от 40 години. Със общи усилия направих ме един Снежко около 90 см., но неоформен-бяхме неподготвени. След час сме в апартамента с изпръхнали, червени бузки. Данданията започва наново.

Днес поглеждам през балкона и изненада- Снежко си е цял. Групата отново е долу. Вече подготвени, слага ме бейзболна шапка, две черни копчета за очи, морков  и една стара метла.

Отдавна не бях почивал така, но настроението ми падна като чух Емел Етем- въпреки отпуската тя е била на мястото на събитията, т.е при закъсалите по пътищата. Явно нещо съм оглупял. 

31.12.1975 г.

Незабравимите дни в живота на човек са горе-долу колкото пръститете на ръцете. Е, тази дата е една от моите най-щастливи дни-роди ми се второто дете - момиче. Днес има рожден ден. Да е жива и здрава. Да са живи и здрави и двата внука-моите приятели.

П. П. Всички вълнения през този ден съм описал в поста си ” Раждане в Египет” през август 2007 г.

Проходихме - 2.

На 31.8. т. г. най - малкия внук проходи. Сега 2 1/2 месеца по - късно сме се хванали за главата и ето защо:

+ Тази сутрин слагаме филийки в тостера. Очаквайки да изкочат от там, се разнася мини- взривче и огнено кълбо. Внука е мушнал в тостера запалка. Следва покупка на нов тостер.

+ Миналата седмица ми изчезнаха ключовете. Тук ключове, там ключове, няма ги. Така три дена. Внука и той ми помагаше в търсенето - надупени и двамата да гледаме под креватите. И ме имитира - изправя се, разперва безпомощно ръце и казва: “нямааа”. Вчера, подготвяйки се да пека чушки за салата, ги открих в чушкопека.

+ Преди няколко дена, майка му пуска пералнята. Програмата свършва и през стъклото на капака ни се усмихва GSM - ма и. Добре, че е резервния.

+ Покрай дъждовете и снеговалежите на внучето му “се стяга душата” да седи в къщи. Носи ми обувките и разбирам, че е време да го разходя по стълбището. Знам му номера - излизаме от апартамента и той тича до вратата на отсрещния и започва да чука. Там стопаните имат две кучета и започват да лаят. Обзема го радост, сочи вратата с пръст и казва: “бау бау”. Любимо занятие му е слизането и качването по стълбите но без придружител. Тук са конфликтите ни.

+Напоследък забелязах, че ако нещо не му харесва, бързо го слага в кофата за боклук. Вече открихме клещи, химикалка, снимки и компакт диск. Сега преди да хвърлим боклука го проверяваме.

+ Излиза ли без мен на вън, обезателно отваря вратата на стаята ми и започва да ми маха за довиждане. Трябва да отговоря, защото жеста за чао няма да спре. Вече на улицата, види ли човек, познат или непознат, обезателно му маха за довиждане. На това, най-много се радват старите баби. Започнал е да раздава и въздушни целувки. Ако направи нещо, което ние сме го накарали, иска да му кажем браво с ръкопляскания. Ако няма такива, сам си ръкопляска.

+ В къщи има два компютъра и двата са застрашени - работят или не работят следва натискане на копчето. С мониторите е същата работа. Най - застрашени са мишките и клавиатурите - дърпане и удряне на двете устройства.

+ Не е в движение само когато спи, хранят го или показват някоя от любимите му реклами по ТV - то. За последното, не съм виновен.  Преди много години,един приятел, идвайки на работа уморен и недоспал, казваше: “Дете ли е като дето, да седне и вестник да прочете”. Така е, буйни деца -  умни деца.

Този пост биде нащракан от любящий “диадо”.

Една успешна инвестиция.

Трябва да е било 1983 год. Пътувам по маршрута Багдад - Кувейт. С мен пътува колега, който работи в Кувейт. По дългия път, какви ли не теми разчепкахме, но силно впечетление ми направи, че си е купил компютър и бил страхотна играчка. Пристигаме и се настанявам да спя в неговата квартира. Баня, по едно-две уискита/ там е сух режим/, хапваме и преди да си легнем да спим, се сещам за компютъра. Той ми го демонстрира с някаква игра Maniac Miner. Бях силно впечетлен. На сутринта, вече бях собственик на Sinclair zx Spectrum + 10 програми на касети/по- късно 40/+ 4 прекрасни томчета, разясняващи всичко за този компютър+ списания. Скоро компютъра попадна в ръцете на децата ми и те дълго не се разделяха с него.Сега, след като са минали повече от 20 години, смятам, че съм направил страхотна инвестиция в децата: първо-защото си шлифоваха английския покрай компютъра и второ-Сега, както се казва, си вадят хляба от компютри.

п.п. Миналата неделя, слязах в мазето и измъкнах Sinclair- а, монтирах го на ТV-то и след няколко опита успях да load- на играта Ants Attack. Викнах внука и му показах как се играе. Не беше очарован. И как да е очарован, след като на техния компютър са инсталирани за него Императора, Хари Потър и Херкулест. Свалих антиквариата наново в мазето. Всяка джаджа с времето си.

Проходихме!

Най-малкият внук, на 1 година и 1 седмица , проходи. При това устремно и без да се интересува къде и на какво стъпва. На вън, не смея да го пускам без “сутиен с дълги презрамки” за да не падне, да изпита шок от някое падане и от това страх от ходенето. В къщи вършее и сега проблема е да да скрием всики опасни предмети от неговия досег. Любимо място-пералнята.Пълни я с всичко което докопа. Да ми е жив и здрав!

ЧРД.

Болни от менингит, отслабнали, но затова пък усмихнати та ни са виждат зъбките.23.6.2007 г., инфекциозна болница.

Внукът ми днес навършва една година.В момента сладко спи на шарена сянка под един орех.Да е жив и здрав.

Кръщение.

Миналият месец. Началото на м. юни. Най-малкият внук вдигна висока температура. Отиваме при GP-то. Рецепти, даваме илачите, но температурата не спада.Детето реве.Викаме педиатър от частна клиника,нова рецепта. Температурата не спада. Към 22.00 ч. звъниме на “Бърза Помощ”-Пирогов. С закъснение, бързата помощ пристига. Лекарката ми изглежда печена в професията. След прегледа, нарежда:” веднага в инфекциозна болница”. Там веднага го приемат и включват на системи. Нали можете да си представите,как се търси вената и включва едно 10 месечно бебе на система? Дъщерята остава с него. Започва лечение от менингит. За по точна диагноза се взема течност от гръбначния стълб, чрез пункция. Лечението продължи 17-18 дена. Лекарите и медицинският персонал са страхотни специалисти. И тъкмо смятахме, че идва края, получаваме екстрата на инфекциозна болница- силно разстройство и температура. Нова седмица лечение.Сега, внучето ми е в къщи и още се борим да го изкараме от шока- видили човек в бяло започва да плаче. Връща загубените килограми, руменината и усмивката.

За екстрите на инфекциозна болница-от сградите лъха на нещо старо, занемарено, олющено казармено помещение. Няма смисъл да призовавам г-н Гайдарски да я посети и започне ремонт. Ето, какво ме покърти  при едно посещение в болницата. Влизам в стаята на внучето, и през стъклените прегради, виждам четири легла с дечица под годинка. Децата реват в хор. Медицински сестри се мъчат да ги успокоят. Научавам, че майките им нямат пари да плащат хотелски по 5 лв. на ден и са ги изоставили докато се излекуват.

Това въведение е за да кажа, че днес извършихме светото кръщение и на двата внука. Дано, както е поверието, слязат два ангела хранителя и пазят децата.