|
Вчера,22.12., прочетох във вестник Новинар есето на Веселина Седларска “Голяма като прегръдка”.Хареса ми много и без да знам, дали не нарушавам авторски или други права просто давам възможност и други да го прочетат. Най ми хареса заключителната част.
“В златарски магазин сме, избираме кръстче. Мъжът й казал, тя да избере подарък на детето, нещо по-духовно. И тя – кръстче. Виждало й се подходящо за Коледа. „На мен ми се струва по-подходящо за Великден.” А за Коледа какво да купя – ясла или обор, казва тя, колкото да поддържа тонуса на празничния шопинг, пък и да не си помисля, че не знае къде се е родил Исус. Че то кръстчето не е по-малко спорно от обор, принизявам духовния момент на избора. Кръстът си е уред за изтезание. Като електрическия стол, като гилотината. Би ли окачила на врата на детето си златно електрическо столче? Или гилотинка с цирконий?
На този етап от развитието на разговора излизаме навън, защото магазинерът почва да ни стрелка с поглед на терорист и най-вече защото аз не помагам, за каквото тя ме е поканила, а преча, за каквото тя не ме е поканила. На улицата можем да се скараме по-необезпокоявано.
Тя: Мъжът ми ме обвинява, че съм купувала боклуци, заради логото. Маратонки с лого, блузки с лого…
Аз: И за да не купиш нещо с лого, реши да купиш просто…. лого.
Тя: ???
Аз: Ами че кръстът е лого. Най-страхотният удар в бизнеса с лого – две кръстосани чертици, заради които светът е готов да направи какво ли не. Ти да не мислиш, че Исус е бил разпнат на такъв кръст? Най-вероятно е бил като буквата Т.
Тя: Какво мислиш, че е станало с оня крадец, втория.
Аз: Кой вторият? От коя общинска фирма …
Тя: Нали Христос е бил на средния кръст, а от двете му страни е имало по един крадец, също разпънати. Единият му се подигравал, а другият го молел да си спомни за него, когато отиде в Царството. И Христос му обещал, че скоро двамата ще бъдат в рая. Което според баба ми означава, че никога не късно да се покаеш, дори и в последната минута. Какво е станало според теб с другия крадец?
Аз: Прецакал се е. Кръстът, който изкупил всички грехове на човечеството, бил на една ръка разстояние от него, а той не сложил греха си в подножието на този кръст. Какво общо има всичко това с цялото това ядене и суета, което предстои, нямам идея.
Тя: Като каза ядене, да ходим за кори за баница.
Аз: Само не „Белла”, моля ти се, кажи ми, че няма да купиш „Белла”, защото съвсем ще се доскараме и ще си стоим скарани до догодина.
Тя: Те пък какво? И откога имаш отношение към кори?
Аз: Нищо не разбирам от кори. Но четох, че собственикът на тази фирма си платил 60 000 долара такса, за да застреля бяла мечка някъде в Канада. Не застреля, а отстреля, както пишеше, като че ли има някаква разлика. Да убиеш едно толкова красиво и рядко животно, само защото можеш да извадиш 60 000 долара, представяш ли си? Няма да му финансирам въоръжения туризъм на тоя.
Тя: Колко струва един кувьоз?
Сигурно приятелите си приличат най-много по това – задават си едни и същи въпроси. И аз го бях изчислявала в кувьози. Моята прекрасна приятелка, която няма да си направи баница с кори „Белла”, беше тръгнала да търси духовен подарък, а не разбираше, че всеки ден прави духовни подаръци на всички около себе си. Тя е надарена да може да обича. Когато те види, застава и разтваря най-широко ръце, за да ти покаже, че те чака за прегръдка. И сега направи така, за довиждане.
Стоеше на фона на белия сняг с разперени ръце и приличаше на … кръст. Две кръстосани чертици. Едната сочи нагоре, към висините на човешката душа и на човешките дела. Другата е като хоризонт на любовта, несвърщващото нещо. Колкото повече го раздаваш, толкова повече имаш. А тя беше разтворила ръцете си толкова широко, че можеше да побере не само мен, уличния акордеонист, бързащите хора, но и всичките бели мечки, на които се крепи равновесието на планетата.
Аз: Знаеш ли, не бях права. Да влезем да изберем кръстче.”
|
На 4.2. 2008 г., на 77 годишна възраст, в Куба почина знаменития перкусионист на кубински барабани „конга“, наречен „Краля на конгата“ Тата Гуинес. 
На 5.2.2008 година, в Холандия, на 91 годишна възраст почина гурото на трансценденталната медитация / ТМ/ Махариши Махеш Йоги.
