Стихотворение.

В поста си ” Глас” бях писал, че поезията е представена и от Иван Радоев.Тук ще представя едно негово стихотворение, написано на 26.10.1989 г. На тази дата, органите за сигурност нанесоха побой на членовете на Екогласност в градинката пред “Кристал” / пред ЦДНА/. Бях свидетел на побоя, стоейки на отсрещния тротоар до Чехски културен център.

Стихотворение за първа страница.

Лицето ,което бие!

То има лице.

Има майка, баща и деца.

Притежава мускули,мозък гръбначен, карта за море.

Люляно е в люлка-според народната песен.

Еврипид и Петрарка, Ботев и Вазов

му дадоха думи за да може да каже:

“Аз съм човек!”

Лицето, което бие!

Лицето на българина,

който бие българина!

О, колко изящни са

звяра, змията, хлебарката, плъха,

жабата, кърлежа, лешояда и червея!

26.х.1989 г. София

                                                                       

Молитва.

Спомням си една молитва:

“Боже дай ми сили да изменя това, което мога да изменя, търпение да приема това, което не мога да изменя, и мъдрост да отлича едното от другото”.

Протестите  за парк “Странджа” и стачката на персонала на “Пирогов”са част от нещата, които могат да се променят. Дано.