Един бурен месец май.

Всичко това става през м.май 1963 г. Студент съм в МЕИ. Предал съм дипломната си работа.

5.05 - С бъдещата ми жена отиваме на ресторант. Имаше такъв, в гората, където сега е Парк хотел “Москва”. Приказно  място, и си мисля, че се казваше Танушев. Изпращам я до тях и вече сме се договорили , вдруги ден да я поискам за съпруга от техните.

6.05 - Отивам в проектанската организация да си взема трудовата книжка.Там стажувах, по тяхна молба преминах на работа като техник с 80 лв. заплата а ми предстоеше да работя в Ст.Загора по разпределение. Първите ми 11 месеца трудов стаж.

Вечерта казвам на майка да ми изпере и изглади единствената бяла риза.

7.05 - 17.00 ч звъня на вратата.Излиза бъдещата ми тъща. Оказва се, че булката ми я няма. Измърморвам едно ” ами..” и ха да направя кръгом,тъщата ме ме хваща за ръката и влизам вътре. Сядам и искам студена вода, за да си събера мислите. Отпивайки от водата, споделям, че сме решили да се женим.Булката ми пристига с племеницата и от детската градина. Разговора продължава и определям деня на сватбата за 12.05

8.05 - Ставам рано и правя голяма доза кафе. Влизам в спалнята на татко и майка и обявявам”Първородният ще се жени.” Кратка суматоха. Пием кафе и майка поема управлението на проекта “сватба”.Зная, тя обичаше внезапните промени.

Купувам на жената обувки “Кощана”, решаваме ,че за сега може и без халки, намираме кумове, записваме се в Ленински райсъвет,каним приятели, и т.н

9.05 - Помагам да пренаредиме къщата за посрещане на гостите. Подготовката продължава.

10.05 - Защитавам успешно дипломната си работа.

Пристигнаха лелите ми от Варна и веднага се включиха в подготовката.

11.05 - Подготовката за сватбата продължава.

12.05 - Сватбата. 10.00 минавам под венчилото.Тогава процедурата беше кратка- 15 минути. Ние и тумбата млади се отправяме към градинката до зоологическата градина , където сега е  паметника на съветската армия. Правим снимки и сега гледайки ги виждам колко сме били щастливи ние и приятелите. Към 13.00 ч. всички се отправяме към дома ни на ул. Раковски до пл.Славейков. Предварително знам, че там ни очакват три печени агнета, ордъоври, салата, неограничено количество вино и ракия. Бай Генчо ,тогава не толкова известен, беше обещал да държи магазина на ул.Крум до 10.00ч. Виночерпец беше моя брат и той твърди и сега ,че през апартамента са минали не по-малко от 110 души. По тогавашните разбирания се получи хубава сватба.

14.05  и т.н.- Заминаваме с жената на “свадбено пътешествие” до Ст.Загора с един куфар с дрехи. Слава богу, че има свободна стая в хотел “Верея”. На следващият ден отивам където съм разпределен за работа. Назначават ме с заплата 96 лв. Назначават и съпругата. Директора ни води до една нова сграда в центъра да ни покаже където ще живеем. Качваме се на ІV етаж. Влизаме в тристаен апартамент. Категорично отказвам.С какво ще пълня този хамбар. Качваме се на V етаж. Там, стая+ кухня + тоалетна-баня и дълъг балкон. С радост премам. След няколко дена, вземам полагаемият ми се заем от една заплата . Купувам легло, маса и няколко стола. От щайги за портокали правя мендерче в кухнята. Получавам от София някои неща. Започна медения месец. И така 44 години. На някой може да му се струва дълго и скучно. Всекиму.

Ябълки.

1979 г. Багдад. Участваме в търг и три нощи не сме спали за да предадем тръжните документи в срок. Успяхме . На следващия ден, вече отспали ни предлагат да видим райската градина описана в Библията. Остават три дни до обратния полет до София. Качваме се в колата и отпрашваме към градчето Курна , където реките Тигър и Ефрат се събират и оттам общата река се нарича Шатл ал Араб, който се влива в Персийския залив. По това време в Ирак беше светотарство да наречеш Арабския залив Персийски. Пътувайки, започнахме да си спомняме изографисания рай на входа на черквата на Рилския манастир-четириъгълник с градини , обграден с високи дувари и в единия край влизат/ излизат/ четири реки-Фисон, Гихон,Тигър и Ефрат , а от другия край излиза / влиза/ само една река /не е споменато името в Библията/. Пристигаме.Където се вливат Тигър и Ефрат и започва Шатл алАраб има малък ресторант и до едно, на пръв поглед, старо усукано дърво плоча информираща ни, че тук е била Едемската градина. Романтично, когато човек си представи, че тук е била създадена жената от реброто Адамово, тук Адам и жена му са ходили голи без да се срамуват, тук са вкусали от ябълката на познанието за доброто и злото подмамени от змията, тук са си сложили смокиновите листа отпред срамувайки се от голотата си и от тук са били изгонени с господното проклятие -жената да ражда в мъки а мъжа с пот на лицето си да яде хляба си, докле се върне в земята и се превърне в пръст. Добре, че Адам не е похапнал от дървото на живота, та да живее и се мъчи вечно.

Вече беше м. Октомври, но жаркото слънце, мръсотията и орляците мухи ме разочароваха от Райската градина. Връщайки се в България, започнах усърдно да чета Библията, книга първа моисеева, гл. 2 и 3 и получих ново разочерование- Адам и жена му / става Ева след изгонването от рая/ просто не са яли ябълка а някакъв неопределен плод, приятен за очите и многожелан./Битие 3:6/. А толкова много стари майстори на четката ни внушават, че ябълката е плода на познанието.

Остава и легендата за ” ябълката на раздора” да не е вярна т.е да не съществува хубавата Елена, а Нютон да не е бил удрян по главата от падаща ябълка. Глупости. Елена е съществувала и е била много по- красива от колкото е показват по филмите, Нютон е бил нееднократно удрян по главата от падащи ябълки и хубаво , че Волтер е запечатал този миг, а юнака що пазил златната ябълка е убил змея. Има легенди на които трябва да вярваме. Какво е реалния живот без легенди?

Детски игри през 40-те години.

Сега, като гледам, моите внуци са задоволени и презадоволени с играчки. Нещо повече, забелязвам, че вълненията от получаване на играчка или книга като подарък не са така емоционални. Има пренасищане.Това ме кара да разкажа за някои от нашите игри, играчки и хобита през 40 години, на примери от Варна и спомени. Много от тези игри са забравени.

- Първите играчки, за които имам спомен, са изстребител, бомбардировач, танк, оловени войници и пумпал,който свиреше като при въздушна тревога. Играчките , сигурно   правени в Германия, бяха ламаринени и носеха знаците на Вермахта. Бяха изключително красиви. Предполагам, че сега могат да се видят само в колекционерски сбирки.

- Футбол. За кожена топка с плондер можехме само да мечтаем. Затова ходехме в текстилната ф-ка “Хр.Ботев” и все се намираше някой да ни даде памук и конци. Правехме кълбета с размери около 18 см, след което  шиехме отделни парцалчета. Тези топки издържаха по 5-6 игри , след което следваха същите операции. От тук и умението ми да шия.

- Челик. Игра- един срещу всички. Атрибути-тояга с диаметър 4-5 см и дължина около 50-60 см. и чилик 1-2 см. х 15-16 см. Играещият застава да някой стълб, подхвърля челика и с замах го удря с тоягата. Челика лети около 30-40 крачки. Там са застанали 4-5 човека и всеки се стреми да го хване. Успеят ли,играещия изгаря. Ако не успеят, следва хвърляне на челика  обратно с цел да се удари  стълба. Играещият пази стълба с тоягата и се стреми да удари челика. Удари ли го,  броят се крачките от стълба до мястото на падането му. Броят на крачките са точките които получава играещия.Пропусне ли да удари, а челика чукне стълба ,играещия изгаря. Балкански бейзбол. Има и други видове челик. Опасна игра за очите на децата.

- Топчета. По това време им викахме “лимки”, може би, защото служеха за запушалки на лимонадени шишета. Беше мъчително трудно събирането на тези топчета. Една от игрите се наричаше “доси”. В разчертан правоъгълник 20 х 10 см. всеки от участниците /до 10 души/ “садеше” по една лимка в права линия, едно до друго. Участниците  заемаха произволни места, като най-отдалечения започваше първи. Хвърля топчето и ако удари някое от “садените”  и го изкара извън правоъгълника а бияча остане вътре, значи прави доси и взема всичките топчета. Стратегическа игра.Трябва да е било преди 30 години , когато в една командировка видях ,че продават топчета и веднага купих торбичка с  100 бр., но играта с топчета сред децата беше вече умряла. Топчетата имат много имена.

-Взривяване на консервена кутия. В земята се прави дупка с дълбочина и диаметър на консервената кутия. В дупката се сипва вода , шепа калциев карбид, а кутията се слага с дъното нагоре. Ръбовете се замазват с кал, а през пробитата дупчица на дъното започва да излиза ацитилен. Поднася се огън с тънка пръчка. Експлозия, при която кутията лети поне 20 метра вертикално във въздуха. При експлозива се пръска кал, която попада по дрехите и лицето. Много опасна игра.

-Хвърчила. Правихме хвърчила в формата на шестоъгълник или ромб с дълги опашки. Пускахме хвърчилата до езерото, в близост до старата гара. Там, почти винаги духаше вятър.  Събирах ме се по 5-6 деца и се “надхвърчахме”. Оше си спомням каква мъка изпитах, когато ”рибарския конец” се скъса и загубих хвърчилото.  Преди години,в Китай, видях страхотни хвърчила. Купих едно и успешно го пускахме с внучките по поляните извън София.

-Колело.Да имаш колело беше неосъществима мечта. Вземахме колелета под наем, за час-два. В центъра на Варна, срещу тогавашната девическа гимназия, имаше колоездачница с табела”Колоездачница на Рангел Митов-Байката-балкански шампион.” Та от него вземахме колелета под наем. Бяха марка “Бианки”.Винаги пресрочвахме времето и оставяхме колелетата на около 10 метра от дюкана му. Изглежда беше добър човек, защото на следващия ден се правеше, че не ни помни. Един път карах истински състезателен бегач. Живеех наблизо до Ненчо Христов, та той ми даде да направя 2-3 кръгчета пред тяхната къща.Бях щастлив-колело със скорости. Моите деца не останаха без велосипеди. Дори сега, един Чопър се мъдри в мазето.

- Домашни любимци.По мое време, много момчета отглеждаха гълъби. И аз минах по този път.Нямаше нищо по хубаво , сутрин да пуснеш гълъбите на свобода и да ги гледаш как летят. Два от гълъбите ми имаха гугли на главите си и като се вдигнат високо в небето, се свиваха на топка и падайки се въртяха или както ние му казвахме правеха “чунгурбаши”. Една сутрин, шесте гълъба ги нямаше.Бяха откраднати.Ревах като магаре. Като споменах магаре се сетих, че другите ми любими животни бяха магарето и коня. Съседа ни беше файтонджия. Белогвардеец. Когато беше трезвен,не можеш дума да изкопчиш от устата му. Често ми даваше да пояздя едно от кончетата, а той до мен като казак да ме пази. По- късно разбрах, че ония, с малиновите пагони, са си го взели в Русия.

- В часовете по ръчен труд, момчетата изрязвахме детайли от шпертплат с лък и сменяеми ножчета.От детайлите сглобявахме разни предмети-Рамки за снимки, масички за саксии, кутии за дребни предмети и снимки и много джунджурии. Стана ми хоби и започнах да се занимавам в къщи. С отлитането на детството отлетя и това хоби.

- И на края нещо за масовия спорт. След като станахме септемврийчета, въведоха дисциплината БГТО-Бъди Готов за Труд и Отбрана по примера на съветските пионери. Дружинните ни ръкодителки от ДСНМ ни събираха в училиищния двор, бягахме по 50 м., скачахме на дължина и височина, изигравахме по една народна топка и бяхме ГТО. Даваха и по една значка. По късно, изглежда, значките се бяха свършили и постепенно инициативата умря.

п.п.Сещам се за още много игри: ашици, дълго и късо магаре, стражари и апаши, жмичка, гоненица, каране на обръч, различни игри с ножове, палене на огньови и прескачаненето им, събиране на книги, които по това време бяха в черния списък /Карл Май, Едгар Уелс, Арсен Люпен, Слави Езеров, Казанова и т.н./, прашки / разбира се и Давидови/, филателия, авиомоделизъм, корабомоделизъм, събиране на картички на артисти през 20-30 те  години, правене на радио с кристал, театър и кукловодство, пионерски лагери и спорт, много спорт. Нашето поколение израстна на улицата.

Агнешко печено по египетски.

Ето рецептата:Вземаш приятел за компания. В колата слагате чувал. Палиш колата и търсиш изход от Кайро по реката  Нил. Няма начин да не забележиш някое стадо овце и кози. Спираш колата и любопитният овчар идва при теб. Даваш поръчката и чувала. След половин час поръчката е изпълнена- в чувала има почистено агне и дреболии. Плащаш 7-8 дол. Връщаме се в къщи. Предупреден предварително, боабина води някаква жена. Агнето е измито, напълнено, зашито и сложено в тава. Плащаш на жената 1 дол. Помощникът на боабина занася тавата в фурната и след опичането я връща. Друг помощник, вече е донесъл охладената бира “Стела”. Остава да дойдат гостите.

Това, което описвам, действително се случи по време на така наречената Ramadan war или Yom Kippur war през октомври 1973 г. Тогава жените и децата бяха евакуирани с кораб от Александрия до Варна, а ние останали само мъже се чудихме какво да правим през почивните дни. Няма да описвам тази война, защото тя e описана много добре в wikipedia. Тя имаше, обаче, много силно въздействие върху световната икономика и мир:

-До войната един барел петрол се търгуваше за около 2 дол. След войната , благодарение на ембаргото на ОРЕС , цените скочиха стремглаво, за да стигнат през 1979 г 40 дол. за барел. Сега е 70 дол.

-1977 г. Президентът на Египет посещава израелския парламент.Гръм от ясно небе. Обещава да започнат преговори с Израел. Бунтове в Египет против поскъпването на хранителните продукти.

-1978 г. Започват преговорите в Камр Дейвид -САЩ между Садат и Бегин под егидата на Президента Картър..

-1979 г. Подписан е мирен договор между Египет и Израел. Египет получава обратно Синай. Арабските държави бойкогират Египет, изключват го от Арабската лига.

-1981 г. Президентът на Египет Ануар Садат е убит. Родена е нова организация “Мюсюлмански братя” рожба на която е Хамас и може би Ал-Кайда.

Откъде започнахме и къде свършихме. Така е за войната.

Задръствания.

Вече няколко седмици, се налага да пътувам с градския транспорт до една болница - правя посещения на близки за мен хора. Пътувайки, гледах през прозореца  лазенето на автобусите и започнах да си фантазирам, че съм млад и работя като хигиенист или санитар в болницата и всеки ден трябва да изминавам този маршрут. Реших да дам цифрово изражение, аджеба колко часа от живота ми бих загубил , да кажем за месец или година, промъквайки се заедно с рейса през bottle-neck-а на софийските улици. И така:

- Времето на пътуването е от качването в рейса до слизането. Тук не отчитам времето за чакане на рейса, понякога досадно дълго.

- 20 минути, времето за пътуване по маршрута в събота или неделя.

- 35 минути, времето за пътуване по маршрута в делнични дни и то след 10.00 часа, когато се предполага, че има известен спад на задръстванията.

- или на ден, при две пътувания, се губят на вятъра 30 минути. При 252 работни дни в годината, се губят 126 часа. Или при моето фантастично предположение,че съм хигиенист т.е при минимална раб. заплата, подарявам на работодателя си около 130 лв. Тук, разбирасе не могат да се отчете загубата на нерви и всички глупости които се случват при пътуване в навалица и блъсканица.

- При пътуване с кола до местоработата вероятно горната сума се увеличава двойно.

Вариантите са много. Всеки да си направи хесапа. 

Кличка*

Вероятно през 1980 г., ЦК на БКП въвежда клички на своите задгранични организации в страни където думата комунизъм не е на почит. Така, първичните партийни организации стават профсъюзни организации а профсъюзните  - землячески организации. В страните, където имаше струпване на повече работници и специалисти се основаваха профсъюзни и землячески комитети с ръководители изпратени от централите в София, която основна задача беше да събират членски внос. Този членски внос ,обаче беше в местна валута,та им се налагаше да го ченджат в долари чрез сметките на търговските представителства, да ползват тези средства за лична издръжка а остатъка трансферираха на централите в София. Не знам доколко добросъвестно се извършваше този трансфер през 1989 -90 г.

По повод на горното, един интересен случай: Един работник на обект в арабска страна,в писмо до съпругата си, споменава , че на събрание са го избрали за председател на земляческата организация.По незнайни пътища, съдържанието на писмото става известно на МВРето в градчето. По това време органите много се бояха от “заразата” на полската Солидарност. Та нашият човек при завръщането си в отпуска е привикан в участъка и започва едно “легни, стани” както казваше депутата К. Влахов. Хеле случая е изяснен и човека може да се върне на работата си.

* кличка /ru/= alias /uk/ = име на животно , нелегално име, име на мутра

Ирак.

Днес се навършват 4 години от започването на войната в Ирак. Официално тя приключва на  19.04.2003, а в действително продължава и сега. Годишнината от войната беше отбелязана от мощни демонстрации в САЩ и Европа с искане за оттегляне на американските войски от Ирак.Аз бях против започване на войната,но след като е свършен факт, не подкрепям отеглянето. Войната от 2003 г. отпуши и разпали религиозно-етническата нетърпимост между кюрди,шиити и сунити,потискана с терор от режима на Садам. Оттеглянето ще доведе до касапница между общностите с идеята за създаване на три самостоятелни държави. Това ще въвлече в конфликта всички съседни държави.Турция не би приела създаването на кюрдска държава защото Анадола става неконтролируема.Иран ще подкрепи създаването на шиитска ислямска държава в южен Ирак, което е неприемливо за Саудитска Арабия и Кувейт и ще подкрепят сунитите. Сирия ще поиска да се облажи от ситуацията и ще подкрепи тези от които имат интерес според хода на Накратко,непредсказуема ситуация с непредсказуеми последици за света.А, Ирак ме вълнува ,защото 5 г.живях и работих там по време на най-ожесточените битки с Иран.

Другата новина от Ирак е, че днес в 3.05 беше обесен бившият вице президент на Ирак, Таха Ясин Рамадан, известен като 10-ка каро от колодата на американските карти. Кюрд, зам.министър председател ,командващ гражданското опълчение, вице президент и човек от най-тесния кръг хора приближени на Садам.За неговата смърт споменавам, защото той познаваше най-добре икономиката на България. За първи път посещава България през август 1972 г.,няколко месеца след като Ирак национализира нефтодобива и е в международна изолация. Рамадан ни предлага да сключиме дългосрочна спогодба за доставки на нефт.Ние отказваме. Да отбележа, че тогава барел петрол струваше под 2 долара.За последен път, Рамадан посещава България през октомври 1982 г. и се подписва споразумение за преминаване на кредитни разплащания както на изпълняваните проекти по това време, така и на бъдещите търговски договори. От тук  започва големия дълг на Ирак към България. Лека му пръст.