Случка в библиотеката.

 

Трябва да е било ранното лято на 1958 година. Студент съм в ВМЕИ „В.И.Ленин“ или както сега го наричат ТУ.Лекции и упражнения се водеха в сградата на паметника В.Левски. Любимото ми място за учени, четене на романи и губене на време беше Народната Библиотека. Мисля, че по това време носеше името на Васил Коларов. Абонаментът беше безплатен и само срещу паспорт. Тук можеха да се намерят всякакви учебници и литература с изключение на чувствителните издания преди 9.ІХ и някои по късни но излезли от масова употреба.За последните имаше специален абонамент. Рано сутрин, ударил едно голямо шкембе чорба едро нарязано, отивах в библиотеката, вземах необходимите ми книги и учебници и вземах една от любимите ми читателски маси. Първоначално загрявах със сутрешните вестници и списания, след което започвах да уча или чета някое интересно романче. Постепенно салона се пълнеше с читатели, в болшинството си ученолюбиви студентки. С много от тях се познахме чрез пущенето на цигари.Тогава такива глезотии като барчета с закуски, кафе или чай нямаше. Пушех „Слънце“ кутия. Мястото за пушене беше едно- в коридор пред М и Ж тоалетни. Та стоим 3-4 младежи, пушим и разменяме мисли по захванатата тема. Вратата на тоалетната Ж се отваря и излиза едно приятно момиче и се отправя към стълбите за нагоре. Какво да видим-беше си загащила поличката на басмяната рокличка. Ние се сцепенихме неподвижни като „сините камъни“ от еротичната гледка. На второто- третото стъпало изглежда момичето усети, че на дупето и е по-хладно от от обикновенното и смутена, бързо се оправи.Това момиче , повече в библиотеката не го видях, но след 3-4 месеца случайно попаднах на танцова забава /демек дискотека/ в Студентския Дом, зад коня, а там нашето момиче. Поканих я на един танц, веднага щом я познах с намерения да и припомня тоя случай, но разбрах, че е просташко. Много залупени бяхме.

Този случай го бях забравил, но си спомних тази дребна случка след като прочетох постовете на Кенкал и Петър Събев

Поетът с ватенка.

Днес започнахме пролетното почистване на градинката пред входа. Отивам да изхвърля боклука и пред кофата за буклук някакъв човечец, борец за разделното му събиране, рови в кофата. Въпреки топлото време, беше облечен във ватенка, от ония, от зелен док останали от времето на строителството на социализма, но никога прана и вече с неопределен цвят. Стане ли въпрос за ватенка, винаги се сещам за Пеньо Пенев и неговото “…а ватенка топла за зимния ден”  и денят когато се запознах с него.

Трябва да е било в далечната 1958 година. Връщам се от лекции с един колега Калчев. Той беше по-възрастен от мен, бивш офицер,  който го е хванало някакво масаво съкращение, срещу компенсация от 20 заплати. Съкратените офицери ги приемаха в университетите без приемни изпити. Приближаваме Народното Събрание и той ме кани на едно питие в тогавашното кафене “Савоя”. Влизаме вътре, заведението полупразно. Моя човек се отправя към някаква маса, заета от двойка-мъж и жена, разговаря с тях, явно познати, а след малко с жест ме канят и мен. Запознавам се с двойката и изведнаж разбрах, че съм с поета Пеньо Пенев. Седях срещу него. Не знам кой предложи, но започнахме да си поръчваме по 50 гр. от менюто на твърдите напитки, а те не бяха много-сливова ракия, коняк”екстра”,  мастика и мента. Мезе-луканка. И започнаха едни разговори. Бившият офицер говореше най много, след него поета, а аз и жената се обаждахме от време на време. Темата беше за случки от живота. Спомням си, че поета разказваше за някаква шкембеджийница в Димитровград, как бачкаторите-бекяри рано сутрин, поръчвали по едно голямо шкембе чорба  и за отскок по една циганка-коктейл от гроздова ракия и мастика. Говореше накъсано, сякаш декламира, очите му горяха а погледа му рееше някъде над главите ни. След около два часа , аз и офицера си вземахме довиждане . Следващата година разбрах, че поета се е самоубил. Сега си мисля, че духът на времето тогава го е убило.

Тексим и Булет.

 Рено Алпин                                                                                                                   Изчетох ” Империята на задграничните дружества “  І и ІІ част публикувани във вестник Дневник. Аз работих в системата на външната търговия от 60-те години до пенсионирането си. Е, занимавахме се с инженерингова дейност и бях далече от описаните далавери, но от контактите ми с колеги научавах за разни тъмни търговски операции. Никога, обаче, не съм бил любопитен. Любопитството беше опасно.

Разбира се Тексим /Мискет/ и Булет направиха някои хубави неща, много полезни за целокупния български народ. Тук ще ги изброя от прима виста:

- Построиха на ул.Аксаков първата модерна сграда в София и показаха нещо различно от мазилковата архитектура, която шестваше дотогава.

- Създадена беше оранжерийната индустрия с построяването на големия комплекс в Пазарджик.

- Създадена беше най-голямата българска международна транспортна организация с възможности за ро - ро транспорт. След закриването на Тексим, на нейна база бе съдаден СО МАТ.

- Иградиха океанския морски транспорт на България и океанския риболов.

- На мястото на скапаните лимонадени цехове създадоха модерни фабрики в Пловдив. Въведоха Цитронадата и Кока колата за първи път в соц. страните. 

- Изградиха първия модерен завод за бутилиране на вино в София.

- Започна производство на паста за зъби Поморин.

- Започна монтажа на леки автомобили Рено 4, 8 и 10  и Рено Алпин.

- Изградиха първите модерни шивашки фабрики, за ризи във Видин и за костюми във Варна.

- Създадена беше селскостопанската авиация.

Това е което си спомням.

П.П 1.И българската машиностроителна промишленост спечели. Българските инженери изкопираха оранжериите и бутилиращата техника за безалкохолни напитки.

        2. Тези предприятия, Тексим, Булет, Родопа и някои други, може би, бяха първите в страните на СИВ които започнаха да работят на собствена стопанска сметка и да отчитат печалба. През 1968 г. този опит на Чехословакия беше смазан чрез окупация.

На патерица.

На 14.2.2008 г., в деня на св. Валентин, английският вестник Telegraph публикува петдесетте  най-добрите любовни песни на 80-те години. Първите десет песни имат връзка с You Tube и можете да видите клиповете им. Празникът отмина , но аз реших, на патерица,  да поздравя всички влюбени блогъри с тези десет песни. Пожелавам щастие.

Соцкомисионни-технология.

 

Трябва да е било 1974 или 75 година. Работих по това време в Египет като представител на външно-търговско предприятие. Една сутрин, колега представител на друго ВТП с тайствен жест ме повика в неговата стая. Влизам в стаята, а той още по-тайствено ме кани на терасата и ми обяснява с тих глас, че говорил с търговският представител и той ме определил като трети човек при връчване на 5000 $. След малко идва вторият човек и той е посветен в приключението. Влизаме в стаятя. Нашият организатор с латексови ръкавици брои 50 банкноти х 100$, слага ги в плик, залепва плика и вече без ръкавици, но с носна кърпичка, го слага в вътрешния джоб на сакото. Действаше като Щирлиц. Качваме се в колата и на среща в едно министерство. Началникът /баш мохандес = инж./ бързо ни приема. Сядаме пред бюрото му, а вратата на кабинета щироко отворена. Това с широко отворената врата, беше обичайна практика в министерствата, нещо като борба с корупцията. Пием по чайче, разговаряме с какви трудности се откриват акредитиви, предвид тежкото икономическо състояние на Египет и т.н. Нашият човек с носната кърпичка вади плика и небжно го пуска в кошчето за боклук. Казваме по едно ма саляма /довиждане/, в колата и в офиса. Правим кратък протокол, че парите са предадени надлежно, подписваме се и със следващата куриерска поща отива в Бългория.

В тези страни, при подписване на договор почти винаги се искат комисионни от 1 до 10 %. Ако се достигне приемливо ценово ниво, усно се договаря комисионната.

Връщаш се в България, пише се докладна записка до Министъра на Външната Търговия, поставя се специален номер от секретния архив, гриф „Секретно“ и се чака отговор. Отговора е обикновенно „да“ и се действа по горния начин или комисионера идва директно в България. На работно ниво си имаха псевдоними-доктора, Бай Йовчо и т.н.Най-голямата комисионна която съм виждал да се предава е 150хил. $. Най- куриозният случай в който съм участвал- късно през ноща спираме колата до висока ограда на дом и хвърляме персийски килим в двора.

За соцтърговците , комисионната беше скромна-я дубльонка, я костюм, я някоя карта за почивка на семейството в България. За тях не сме писали докладни записки. Минаваха като подаръци.

Горното се отнася за износителите. Вносителите, тук в България, ги дебнеха като деверсанти. Стаите за преговори бяха наблъскани с подслушвателна техника. До 70 година, те, вносителите, предаваха подаръците на Протокола и около нова година се провеждаше томбола. Но, служителите на протокола, болшинството ченгета, ползваха предадените подаръци за лични нужди и идеято за томбола пропадна.Постепенно получаването на подаръци набра скорост и вероятно замести комисионните. През 1980 г. по инициатива на Огнян Дойнов, трябваше да се внесат около 750 малки предприятия за ширпотребни стоки. Набързо бяха сключени договорите. Стаите за преговори бяха заети от сутрин до вечер. Вносителите се умориха да пренасят подаръците по стаите си. Не знам съдбата на тези малки предприятия, но не си спомням ширпотребните стоки да се увеличат осезаемо.

Така, че подкупите , комисионни, бакшиши, чайеви, аз на теб -ти на мен и още не знам какви наименования не са от вчера.

 

 

 

 

Кръст и знамена.

 Трябва да е било 19.1.1944 г. По юлианския календар тогава беше Йорданов ден. Татко ме заведе на централния градски плаж във Варна. От края на моста, попът хвърли кръста и около 30 плувци се хвърлиха в надпреварата. Ние топло облечени дълго ръкопляскахме. След това приключение, отидохме до казармите на Приморски полк и гледахме водосвета на бойните знамена. В къщи се събрахме цялата рода на майка, поне 30 души, когато дойде попа на махалата  с бръшлян и котле със светена чешмяна вода. Напръска ъглите на къщата и нас да прогони бесовете. Всички му пуснаха в котлето монети и с амин тръгна за следващата къща.

Този Йорданов ден беше първия и последния, който посрещнах с трите ритуала. Спомням си, че по-късно, 1946 г., водосвета на бойните знамена беше отменен до 1993 г. Ваденето на кръста от водата беше позабравен през 50-те, но постепенно възобновен. Не знам по селата, но в градовете прогонването на бесовете , караконжолите и други нечисти сили от домовете, никога не беше възобновено.

Мръсните дни бяха до днес. Е, утре е Иванов ден и поне 400 хиляди българи ще честват имен ден и няма начин да не се омърсим. Именниците да са живи и здрави.

Любимец.

                         Нямам нищо общо с района на Любимец, ако не се брои няколко минавания през града, пътувайки за или от Турция с кола. Обаче, виното произведено в Любимец ми е любимо. За първи път пих от това вино , може би през 1980, когато празнувахме някаква годишнината на з-д “Млада Гвардия ” в гр.Хасково. През следващите години получавах от приятели по някоя и друга туба от това вино. Преди няколко дни получих подарък туба вино от този район. Страхотно червено вино, със страхотен аромат и привкус на плодове - дюля, ябълка и малини, а за нивото на сухото вещество да не говоря-имам чувството ,че няма капка добавена вода. Знам, че вината от Любимец преди години се изнасяха в Япония, където там се купажираха и бутилираха. Те това, реших да го напиша по повод на това, че имах небрагоразумието в един блог, който рекламираше някакви червени вина, да се включа от коневръза и да съобща за този подарък. Естествено поста ми бше изтрит.

До колкото си спомням, преди години, тук се произвеждаше и любимата боза на нашия първи ръководител Т. Живков. Много “Чайки” пропътуваха до там, да вземат дамаджаната с боза, само и само да са в крак с мерака на бай Тощо. Какво стана с този технолог, произвеждащ бозата не съм запознат.

Зона за социален контакт.

От края на 70 – те години, по това време през декември, по площадите на София започваше изграждавето на сергии, нещо средно между бърза българска закуска и българска кръчма. Сергиите предлагаха кебапчета, кюфтета, пържоли, греена и негреена ракия и греено и негреено вино и пелин. Официалнота наименование на тези места беше „ зона за социален контакт“. Това място беше идеално за ненаучен тиймбилдинг т.е без коуч, организационнен психолог или NLP. Просто, след работа колеги и колежки отивахме в зоната, хапвахме и пийвахме около два часа на сладка лакардия. Беше забранено да говорим за работа. След толкова години, от време на време продължаваме да се събираме но в ресторанти.

*Neuro-linguistic programming” (NLP) is a field concerned with studying and modeling human performance and excellence, and attempts to build transferable skill sets. …

 

Ирак-2.

Както съобщи  г-н Орещарски, Ирак ще плати 360 млн. щ.дол.  кеш, което представлява само 20 % от общия дългг. Останалите  80 % вече са опростени. Целият дълг е натрупан главно от военните доставки от ” Кинтекс” през 80-те години на джапане.

По- долу давам списък на обектите, които българските инженерингови организации са изпълнили в тази страна. Този списък, може би, ще представлява интерес само на специалистите интерисуващите се от българо-иракските икономически отношения. Искам да подчертая, че тези обекти имат минимално участие в формирането на дълга на Ирак.

1.ТЕХНОЕКСПОРТ.

1.1 Проектиране, доставка на оборудване и шефмонтаж на две технологични линии да производство на доматено пюре с капацитет 10 т.домати/час в гр.Бакуба и Нумания- през 60 те години.
1.2 Проектиране, доставка на оборудване и шефмонтаж на предприятие за производство на тухли в гр.Кут- през70-те години.
1.3 Проектиране, доставка на оборудване и шефмонтажна предприятие за производство на нишесте от царевица в гр.Хила
- през 70-те години.
1.4 Проектиране, доставка на оборудване и щефмонтаж на предприятие за производство на гроздов сок и концентрат с капацитет 20 т.грозде/час в гр.Харир Шаклава- през 70-те години.
1.5 Изграждане на “ключ” на оранжерия от около 120 дк. в района на гр.Рашидия- през 70-те години.Вероятно това е първия промишлен обект изтраден на “ключ” в Ирак/и вероятно в чужбина/ от българска инженерингова организация.
П.П Наличието на български работници позволява бързо да се изградят малки оранжерии в двореца на Президента / тогава Ал Бакр/ и вицепрезидента /тогава Садам Хусейн/.
1.6 Изграждане на ” ключ ” на предприятие за производство и бутилиране на Пепси Кола с капацитет 24 000 бут./час
/ 0.250 л./ и минерална вода с капацитет 12 000 бут./час / 1.5 л./ Бани Хайлан-през 80 години.
1.7 Изграждане на “ключ” на предприятие за производство на тухли с капацитет 120 млн.бр./год в гр.Диала- през 80-те години.
1.8 Изграждане на “ключ” на предприятие за ферментация на тютюни в гр.Сюлеймания - през 80 години.

2.ТЕХНОЕКСПОРТСТРОЙ.

2.1 Строителство на 3 мелници с капацитет 220 т.жито/24 часа в гр.Багдад, Кут и Ербил.-през 60 години.
2.2 Строителство на водонапорна кула в гр.Багдад-през 70-те години.
2.3 Строителство на напоителна система в провинция Диала-през 70-те години.Изградени са 142 км. дренажни канали, 196 км. напоителни канали и 175 км. мрежа от пътища.
2.4 Строителство на мост в гр.Басра-през 70-те гдини.
2.5 Участие в строителството на летището Багдад-през 60 години.
2.6 Строителство на обходен път гр.Самара /част от магистралата Багдад-Мосул/ състоящ се от магистрален участък-15 км. и мост над р Тигър сдължина 1270 м.- през 80-те години.
2.7 Строителство на танкоремонтен завод в гр. Тадж - през 80-те години.

3.ТРАНСКОПЛЕКТ.

3.1 Строителство на обходен път гр.Тикрит/част от магистралата Багдад- Мосул /състоящ се от 5 моста. през 80-те години.
3.2 Довършителни работи по магистрала Багдад- Кувейт 50 км. и свързащи пътища с гр-Хила- през 80-те години.

4.АГРОКОМПЛЕКТ.

4.1 Проектиране и строителство на Отводнително-Напоителни Системи.Чрез тези системи са усвоени стотици хиляди декара осолени земи.
4.1.1 ОНС Шехамия-70-80-те години.
4.1.2 ОНС Суейда - 70-80-те години
4.1.3 ОНС Хосейба- 70-те години.
4.1.4 ОНС Исахи 11-80-те години
4.1.5 ОНС Исахи 14-80-те години
4.1.6 ОНС Хила-Дивания-80-90 години
4.2 Предварителни проучвания и проектиране на язовири, ВЕЦ и ирагационни проекти - прз70-80 те години.

5.ЕЛЕКТРОИМПЕКС

5.1 Изграждане на високоволтови ел.мрежи 132 КV по 3 договора с обща дължина на мрежата 770 км-80-те години.
5.2 Изграждане на 4 км. 400 КV ел.мрежа - 80-те години.
5.3 Изграждане на линия за ел.захранване на гр.Басра-132/33/11 КV-през 80-те години.

6. БУЛГАРГЕОМИН.

6.1 Сондажни работи по 7 договора.Изпълнени 61 сондажа с дълбочина от 1900 до 4200 метра с обща дължина 175 х.линейни метра-70-80-те години.
6.2 Сеизмични геоложки проучвания в различни райони на Ирак-70-80-те години.
6.3 Строителство на газопроводи от 10 до 18 цола при тежки условия-пресечане на реки и канали-80-те години.

7.ТЕХНОИМПОРТ.

7.1 Изграждане на “ключ” на депо за горива в гр.Нова Русафа.Едно от 5-те депа в Ирак,свързани помежду си, с възможност да доставят гориво до всяка точка.Огромно и сложно съоръжение - 80-те години.
7.2 Довършителни монтажни работи в 2 депа- през 80-те години.

8.ТЕХНОИМПЕКС

Предоставил повече от 300 български специалисти на иракски държавни организации,главно за контрол при изпълнението на договорите по изграждане на новото летище на Багдад и строежа на магистралите-70-80-те години

Волейбол и Баскетбол.

Имам пост с заглавие “Волейбол” в който с 2-3 изречения съм изразил спонтанната си радост от победата на нашите момчета над Бразилия. Този пост продължава да се посещава и вероятно четящите остават разочаровани. Затова реших да се върна в миналото с две незабравими мои срещи с волейбола и една с баскетбола.

+ Трябва да е било 1955 година. На стадион “В. Левски”, пистата пред сектор “А” е направено волейболно игрище. Предстоят три приятелски срещи между България и СССР. До колкото си спомням, в българският отбор играеха Б.Гюдеров, Т.Симов, П.Пондалов, Мошалов, а останалите не ги помня. От съветският отбор си спомням само едно име - Рева и на негово име имаше кръстена забивка -когато тялото е перпендикулярно на мрежата. Тогава спечелихме и трите мача. Радоста беше голяма, но по-радостните милицията ги отвеждаше по участъците, демек не уважават българо - съветската дружба.

+ 1970 г. В Москва съм, хотел “Русия”. В едно  от фоаетата на етажа, пред телевизора сме застанали двадесет човека в т. ч. ние, двама българи. Наблюдаваме финала на световното първенство по волейбол между България и ГДР. Геймовете 2:2, а в третия водим 13:5 и само 2 точки ни делят от първата световна титла. Губим гейма 14:16, губим и световната титла. По - голяма мъка от спортна загуба не съм преживявал в живота си. Дори в момента още ме е яд. Само две имена си спомням от нашия състав - Д.Златанов и Д.Каров. Виждайки мъката ни, двама арменци ни поканиха да пробваме истински арменски коняк. На тази среща, от арменците научих, че арменски коняк, но “московскии розлив” не бил качествен а най-велик българин е Яворов.

+През 1960 годин, американският баскетболен отбор Харлем Глоубтротърс гостува в България. Присъствах на представлението - някакъв невъобразим фоерверк от дрибъл, пасове, трикове, стрелба и всички възможни техники. Едно цирково представление по правилата на баскетбола. Влюбих се в играта.