….и аз с няколко книжки под мишница.

 

Ю ме е включила в игра този път за книги.Трябва да се отговоря на три въпроса

- посочете три книги, които сте прочели напоследък.

- посочете три книги, които сте купили напоследък.

- посочете три книги, които бихте препрочели.

Трябва предварително да направя една уговорка, че с одъртяването все повече и повече се отдалечавам от удоволствието да чета художествена литература и фантастика. Започнах по-често да се ровя в справочна литература, енциклопедии, спомени, мемоари, пътеписи и т.н. или в неща които са реални или са имали място в миналото. Нещо повече, започнах да чета главно по даден повод. Ето, Призидента стана хаджия покрай официалното си посещение в Израел и Палестина. Нещо повече, успя да си сложи лисчето в цепнатините на стената на плача, маскиран като юдей с шапчица на главата. Изведнаж се сещам, че във втората си библиотека и читалня в мазето имам книгата „ Книга за българските хаджии“ издание на Български Писател през 1985 г. Най ме хванаха спомените на големия български политик, общественик, публицист и дипломат Михаил Маджаров, посетил с родителите си Божигроб през 1869 година. За да стане хаджия, българина е трябвало да има много пари, време и не на последно място кураж и безстрашие да се движи по размирните пътища на турската империя. Като правило, чорбоджиите са пътували със съпругите си и мъжката челяд. В този случай с каруци от Копривщица до Истамбул, от Истамбул с кораб до Александрия , от Александрия с кораб до Хайфа и от Хайфа с камили до Йерусалим-Божигроб и то така, че да са на място малко преди Страстната седмица. Отиване и връщане трае мин.5-6 месеца.Тъй като бащата на Маджаров участвал в копривщенска фирма в Египет, те престояват в Александрия и Кайро по- продължително време. От този престой научаваме, че млекарския бизнес в Египет се въртял от българи; първото комаржийско казино в Александрия било основано от българи; копривщенски стоки, главно чорапи, терлици, аби, ямурлуци и други са се продавали в десетките магазини на фирмата в различни градове на Египет; недоволни калфи от фирмата заповат да търгуват с Етиопия и организират търговски кантори в Адис Абеба, Джибути и Порт Саид; при посещението на Маджарови в Кайро едва не се дава тласък на образуването на афробългарско малцинство-единия от съдружниците предлагат от пазаря за роби да купят две момичета суданчета и ги изпратят в Копривщица като слугини, които са били кът по това време. Добре, че стария Маджаров се противопоставя на идеята с думите: ” е какво ще ги правим, когато утре полудеят за женене “; в спомените се споменава, че имало и българин който печелел хубави пари от търговията със судански роби.

Егоизъм и алтруизъм – две категории за които исках да науча повече, тъй като ги срещам все по-често в най различни материали. Така неотдавна, попаднах в интернет, на една от най-добрите книги, посветени на алтруизма, егоизма и еволюцията на социалното поведение на британския етолог, еволюционист и популизатор на науката Ричард Докинз „Егоистичния Ген“ .Книгата е на руски.

В книгата си Докинз развива теорията, съгласно която гените или репликаторите , възникнали преди милиард години , се стремят да се размножават на всяка цена. С течение на времето те са създали машини за размножение. Отначало това са били клетките, а след това многоклетъчните организми. Поведението на машините напълно се определя от потребностите на егоистичните гени. Докинз обяснява зараждането и значението на егоизма и алтроизма от гледна точка на тази теория.

Човекът също е високотехнологична машина за съхранение и размножаване на гените. Но създавайки човека, гените са се объркали, съгласно изводите на Докинз. Човек е единстненото живо същество на планетата което може да се противопостави на желанието на егоистичните гени, наистина за сега това се изразява в повишена, в сравнение с останалите видове, ниво на агресия.

И третата книга която прочетох напоследък е „Златната Роза“ от Константин Паустовски, издание Народна Култура, 1968 г. То ли съм я купил от някоя подвижна антикварна книжарница по спирките, то ли някои, продал апартамента си, я поставил до боклукчийската кофа и аз съм я прибрал. Трябва да е било през топлите дни на февруари или март. Чистя с гребло шумата от градинката зад блока. Шума, много шума и изведнаж ми светна, че преди много време бях чел есе на Паустовски за гостуването си в България през есента и асоцията му с думите шума, шумулене, шушукане, шумвам, шумен, шумка и т.н. Не открих това есе, но разлиствайки книгата открих низ от есета, впечетления от книги , писатели, поети, непринуден възторг от природата, от гората, от изворчето и цветенцето. Забравяш, че е рускоезичен писател благодарение на прекрасния превод на Атанас Далчев.

Тук не включвам ежедневните четения на приказки и детски книжки на внучето ми.Тази година ще бъде първи клас.

Обичам да разглеждам книги в книжарниците. От 5-6 години не купувам книги защото семействата на сина и дъщерята са книголюбци и ако се интерисувам от нещо специално почти винаги го намирам в техните библиотеки. От време на време купувам нещо антикварно, което съм пропуснал да прочета през живота си.

Трудно ми е да кажа какво ще препрочита. Това, за мен, става внезапно по даден повод.За сега планирам: „Устата ми хубава-очите ми зелени“ сборник разкази от Джеръм Селинджър; „Щилер“ на Макс Фриш в прекрасния превод и предговор на Венцеслав Константинов, без да съм повлиян от Ю; и „Спомени на на един търговец на картини“ от Амброаз Волар.

Прехвърлям топката към: azkenkal ,  markucz, anikrush

 

 

 

 

Отлагане на плановете.

Миналия петък се събуждам с температура, болки в гърлото и главата. Не си спомням да ме хващал грип поне 20 години, но тогава първата ми мисъл беше, че планираното пътуване се отлага за неопределено време. Ето за какво става дума:

Едно мое познато момче /около 30 години/ реши да се включи в международния транспортен бизнес. В продължение на повече от 8 месеца изучава бюрокрацията, законите и практиката в този бизнес. Регистрира ЕТ фирма. Много интересно е да наблюдаваш от далеч действията на един прохождащ бизнес. През февруари, по интернет успяхме да намерим влекач, втора ръка и той пътува до Германия и го закупи. Влекача е DAF,  еко защита Евро 3 и кабина с максимални размери , две легла, хладилник и въобще като самолетна кабина. Регистрира возилото и намери товар за Испания с осигурен обратен товар. Неочаквано за мен, той ме покани да пътувам с него. Аз се съгласих. Виждах страхотна романтика да обиколя Европа с ТИР и фотоапарат взет от друг приятел. Трябваше да пътуваме утре около обяд, но пустия му грип…..

Ще чакам нов шанс. 

Подготовка за срещи и преговори.

През 70 те години Посланик на България в Египет беше д-р Петър Вутов- един изключителен профисионалист в дипломацията. На едно тържество, в частта хапване и пийване, в разговор с него, стана въпрос за подготовката при важни срещи и преговори. Получих една безценна 15 минутна лекция, която завърши с неочакван за мен съвет: И да не забравяме преди всяка среща да се изпикаем, та нищо да не ни пречи. Много срещи и проговори съм провел, спазвал съм определени правила за подготовка но никога не съм забравял  да посетя тоалетната преди старта.

Виетнам.

 

Посещавал съм Виетнам два пъти-един път по време на войната и втори път- малко след примирието, или по скоро, след падането на Сайгон. Тези спомени са обобщени.

Пътувам по маршрута София-Източен Берлин -Ханой. Немските другари бяха изключително щедри с бирата „Радебергер“, но и ние се справихме добре. Ханойското летище ни посреща силно обоклучено, но формалностите са кратки и скоро излизаме от терминала. На около 100 метра се вижда ниска опожарена постройка да напомня, че Виетнам е в война. Нашият представител ни чака, но тъй като не може да шофира, е взел кола тип руски джип от Министерството на Външната Търговия. Е, тази джипка и шофьора виетнамец ще бъдат нашата майка и баща по време на нашата командировка. Отправя ме се към квартала за чужденци-70-80 панелни 4 етажни блока с големи междублокови пространства. Целия район е заграден с висока бетонова ограда.Що е чужденец в Ханой, тук домува за безопасност. Една година по- късно се оказа,че към една от оградните стени, щабът на ВВС се беше маскирал и обитателите на квартала е трябвало да преживеят една страхотна ракетна атака на въпросния щаб.С моя човек, ни дават апартамент-от две стай + баня и тоалетна. Стаите ни са обзаведени с кръгла масичка, два стола, метално легло с балдахин от плат като медицинска марля, срещу комари и двукрилно гардеробче. И нещо което не бях виждал досега-в гардероба кабел, ключе цъц-цък и 100 ватова крушка която свети постоянно за да не мухлясват дрехите и цигарите от влагата.Беше м август. Всеки ден около 8.00 ам. започваше да вали като из ведро за около 2 часа. Междублоковото пространство ставаше като езеро. Плъховете, „коте геби“, плуваха и търсиха сушинка. Дъждът спираше изведнаж, небете посиняваше и слънцето се изъкляше. Влагата се повишаваше и от главата до петите си покрит от някаква лепкава пот.Задника ти постоянно мокър.И комари, много и едри. Недай боже, да спиш неспокойно и голия ти крак да се измъкне из под балдахина.Изяден си.

Сутрин малко преди 8 00 в стаята влизаше чистачка. По физиономията не можеш да определиш дали е на 18 или 30 години. С моя човек си пиеме нес-кафето, руско, голи по къси панталони. Чистачката измиваше пода покрит с мозаечни плочи, но минавайки покрай мен или колегата, хващаше космите по ръцете, краката, къде ли не и се радваше на окосмени мъже и говореше нещо на виетнамски. Действително не видях окосмен виетнамец. Беше нащрек, защото от време на време надничаше една стара скумрия, явно бригадирка по морала.

Хранех ме се в столовата на зоната. Готвачите бяха руски екип. Храната беше добра за столова, а менюто-руско.Най- много поръчвахме чай и компот, тъй като водата не ставаше за пиене, а минирална вода нямаше в продажба в лавката. Съгласно указанията, купувахме си бира, за задоволяване на жаждата и оризова водка „Люмой“, за дезинфекция на всички трактове. Бирата беше ужасна, а водката ни беше позната от София.Вървейки към столовата гледахме в краката си, евентуално да не ни ухапе змия наречена минутка, т.е. хапе те и след минута те няма.

Нашите виетнамски колеги ни дадоха няколко вечери и обяди и от тях имам впечетление от виетнамската кухня. Най ми хареса лозови сърми с месо от рапани.Как се обработва месото , не ми стана ясно, но останалото е по български.Сервират чиния с 3-4 големи рапана. От кухината се показват 3 стръка като трева и с тях се издърпва сърмата. Спесифичното за тези обеди и вечери-присъстват 3 българи и десет виетнамци, явно гладория. Някой може да попита дали сме яли кучешко месо. Като правило, виетнамците знаят, че европейците не консумират, но черни шеги не са изключени. Тук му е мястото да разкажа за технологията за добив на кучешко месо, но ще спестя нервите на нежните сърца. Пътувайки по Виетнам, на няколко пъти видях кафези с кучета/около 5-6 кг, светло кафяви/, на велосипеди отиващи на заколение.

По това време, от Виетнам можеше да се купи чудни малки дървени склуптори от типа на трите китайски маймуни, кутии за бижута и вази изпълнени в лакова техника, прекласни бамбукови люлеещи се столове и маси.

Някои от общностите в зоната уреждаха нещо като вечеринки. Така попаднахме на събирането организирано от кубинската диаспора. Мястото на събирането в летен театър, но вместо пейки имаше сковани маси за по осем седящи. На всяка маса беше сложено по 4 бутилки Havana Club , лед и чаши. Поводът за събирането-от Ангола бяха дошли около 30 кубински бойци на почивка във Виетнам. Всички бяха с бради модел Че Гевара. Стана голямо пиене с много танци.

Непосредствено след приключване на войната, отново бях в Виетнам. След приключване на служебната работа, виетнамските колеги решиха да ни покажат някои забележителности. Първо пътувахме до Тонкинския залив, направихме разходка с някакво корабче по залива и дори слязохме на брега на един от стотиците ненаселени острови, пихме по една водка и обратно. Второто пътешествие беше до Сайгон. Още на летището ни взеха под охрана пет войника с калашници. Двете коли спряха на някаква главна и оживена улица и веднага бяхме нападнати от малолетни просяци и проститутки, но войниците ни пазеха яко като Б.Б. Влязоха в ход и тънки тояжки. По тротоарите, сергия до сергия с бяла техника каквато не бях виждал до сега. Покрай тротоарите, паркирали изоставени коли, които също не бях виждал. По-късно научих, че купонната система им разрешава по 2л. гориво на месец. Стигаме до хотела. На входа охрана. Чисто и по всяка вероятност ние сме единствените гости. Девойките бързо ни отвеждат до апартаментите. Оказва се, че за всеки от нас има по един войник. Влизам в апартамента-огромен хол да посрещнеш тумба гости, малка спалня, баня, тоалетна и кухня. В хола грамаден хладилник с бира, минерална вода и три неотворени бутилки уиски. Имах чувството, че американския офицер преди малко е отпътувал. Канят ни на вечеря. Менюто-рибно и прекрасно приготвено. Обратно в апартамента, втора баня и един Long drink. Сутринта удряме по един сок и едно голямо кафе и в джипките. В завода за бира „33“ разглеждаме оборудването. И бирата прекрасна и оборудването на високо ниво. Следва градина за портокали. Тук видях какво е биозащита-от клоните на дърветата са опънати конци до земята и по тях на дърветата се качват някакви червеи и унищожават вредителите. Отново на летището и със самолета до Ханой. Бяхме едни от първите чужденци посетили Хо Ши Мин след примирието. На другият ден пак самолет, Ханой-Берлин-София. Сбогом Виетнам.

П.П. 1. Останаха доста истории неразказани, но много се разприказвах.

       2. Забравих да оставя запис за бъдещите изследователи на българската инженерингова дейност в чужбина:

- През 60 години сме изнесли 5 комплектни консервни предприятия.При първата ми командировка, установихме, че касите с оборудването са съхранявани в пещери, а от таваните постоянно се стича вода. Част от касите бяха използвани за направа на мостчета, та хората да могат да пресичат рекички и поточета.Добре , че някои машини са прехвърлени в съществуващи консервни цехове. Благодарение на тях имахме в България компоти от ананаси и лютиви сосове.

- През 70 години изработихме работен проект за голямо консервно предприятие в гр. Вин Фу.Подписахме договор за доставка на оборудването  и през 80 г.го доставихме.Това беше целта на второто ми посещение.По нататъшната му съдба ми е неизвестна.

- През 70 г. е доставено оборудване за 8 малки тухларски предприятия. Някой са монтирани и вероятно още са в експлоатация.

Предполагам, че след приключване на войната, ние сме им опростили всички дългове.

 

….и аз с 7 - те албума.

- Има много малки необитаеми острови, но като правило не стават за живеене поради липса на вода. Ако не те открият на четвъртия ден отиваш във вечните ловни палета, би казал Винету. Проза, нали? Впрочем, през 1978 г. попаднах на един такъв остров в Тонкинския залив, но с виетнамци и бутилка оризова водка “Люмой”. Там има стотици такива островчета. Ужас.

-Когато бях дете, по някои къщи имаше грамофони, с пружина и се навиваха с ръчка. Албумите бяха с немска музика и чат-пат някоя стара градска песен, както сега ги наричаме. Ние нямахме грамофон, а само един приемник Филипс от1935 г. В края на 50-те години пуснаха в продажба така наречените радиоли, лампови радиоприемници и грамофони монтирани в дървени шкафове. В къщи продължихме да ползваме филипса. През 60-те години се появиха съветските ролкови лампови касетофони. Бяха чудовища-тежаха 20 - 25 кг. Грюндинг и Ухер бяха мечти от картинките. В края на 60-те в Кореком се появиха Шарпове но с малки ролки. Те също бяха несбъдната мечта-струваха по 80 щ. долара. Първия радио- касетофон Шарп си купих през 1973 г. в Египет и струваше 70 щ.долара. По магазините, каквито записи искаш такива ти правят, но качеството беше ужастно-домашна работа. Едва 1986 година си купих висококачествена уредба Техникс, с грамофон и СД плайър + 14 тави на Битълс+ 4 тави Историята на Рок&Рола. Впрочем, синът ми се занимаваше с тази техника. По същото време се появиха видио плейъри и рекордъри VHS. Видиото отдавна е развалено, а в библиотеката ми се мъдрят записи на на много хубави концерти, включително и записи на първите няколко Top of the Pops. Сега ми е останало само едно радио на Сони, което ми свири на ушенцето най-разнообразна музика. Имам около 10 СД-та с музика, но любими ми са две МР3, тъй като сам съм ги записал с любимата ми музика.

- Ето какви албуми бих взел на въображяемия остров:

1. Албум на Kinks- заради песента You Realy Get me

2. Албум на David Bowie заради песента Space Odetety

3. Албум на Queen заради песента Bohemian Rhapsody

4. Албум на Pet Shop Boys заради песента West End Girls

5. Албум на Robbie Willians заради песента Angels

Тези пет албума обхващат периода 1955 - 2004 г.

6. Vivaldi The four seasons в изпълнение на Nigel Kennedy. Ще си пускам музиката в зависимост от сезана на острова.

7. Албум на Черно Фередже. Такъв албум нямам и не знам дали изобщо има такъв, но болшинството от песните им са от моите ученически години, когато целия клас ги пеехме. Пък и тогава естрадните певци се брояха на пръстите на едната ръка.

Sorry за пенсионерския вкус.

П.П

-Посочен съм от този блог

-Посочвам:Longanlon ,   azkenkal    ,    andreytcho   , ssk                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                          

Буккросър.

 В блога http://nabludatel.blogspot.com/ в дясната лента има изброени интересни статии-новини. От там научих, че съм бил буккросър т.е. да споделя някои от прочетените книги с непознати хора, като ги оставя на пейка в градинката или друго мяста посещавано от много хора.

През пролетта на 2006, семейството на дъщерята си купиха апартамент в строителство. За да не плащат излишно свободен наем, преместиха се у нас. Започна едно шеметно разместване на мебели, излишните ги изхвърлихме, боядисване на апартамента и т.н.  Трябваше да създадем необходимата обстановка за две семейства, още повече след 3-4 месеца, дъщерята чакаше втора рожба. При тези премествания и почиствания, трябвяше да изхвърля доста книги. На някои им намерих място в библиотеката в мазето, а за останалите просто ми хрумна да ги оставя на пейките на детската площатка. Там от пролет до късна есен гъмжи от млади майки с децата си и бебета в колички. На челните страници на книгите, от вътрешната страна, залепих кратка бележка с молба да прочетат книгата и след това да бъде предадена на друг читател. В продължение на седмица оставих на пейките около 25 книги. Всичките изчезваха до няколко часа-до като дойдат майките, бабите и дядовците. А, книгите не бяха за изхвъляне-Захари Стоянов, Б.Райнов и неговите романи за Боев, Чудомир, Талев, Китайски загадки, Робърт Лъдлъм, Гришам, Шогун /ненавиждам я заради много дребния шрифт /, Фантастика и т.н. За тази пролет съм подготвил нова партия от 20 книги.

Във връзка с тези книги, две истории. Вдовицата на мой приятел ми звъни по телефона и ми съобщава, че е успяла да си вземе от пейката книгата на Андроников “Искам да ви разкажа…” , вече е прочела и има две приятелки, които ще я прочетат. Узнала, че аз съм я оставил поради “екслибриса ” ми. Другата история е преди десетина дена. Съседка, възрастна жена, си навехнала крака на поледицата. Съпругата ми ме моли, като отивам в магазина, да и купя някои неща. Звъня и съседката ме кани вътре за да ми даде поръчката си. На масата в кухнята е книгата на Конрад “Настромо”. Питам я за книгата. Била интересна и е дала приятелка, която е намерила на пейката. Зарадвах се, значи четенето продължава. 

Бабин ден.

Вчера беше бабин ден. Този ден е чисто народен женски празник, но той е един от най- уважаваните празници през годината от мен. В семейството на мама и татко сме три деца. Всичките сме се родили в една и съща къща, в една и съща стая, на едно и също легло и от една и съща квартална акушерка-баба Райна.

Вече бях женен и имах дете, когато при едно посещение във Варна, майка почти на сила ме накара да видя акушерката. Беше малка, прегърбена бабичка с вече треперящи ръце. Веднага позна майка, а към мен се обърна с думите:”калпазанин, тръгна да излизаш с дупето напред.” Срещата беше кратка но топла. Все още съжелявам, че не целунах треперящите и напукани от времето ръце.

Културен елит.

Снобистката социална група “възпитана с опера и високо изкуство”, непризнаваща популярните жанрове и произведения т. е. “културен елит”, не съществува. До този извод са стигнали учените- социолози от Оксфортския университет.

Социолозите сравнили данните от седем страни: Великобритания, Сащ, Чили, Израел, Унгария, Холандия и Франция, за да се провери следната теория: Хората родени в богати или аристократични семейства употребяват само “висока култура”, а родените в по-ниска класа семейства предпочитат “масовата култура”. На практика тази типобаза се оказва недействителна.

По типа на употреба на културата, социолозите разделят хората на четири групи:

1. Инертни. Признават само ТV шоу. Непризнават никакво друго изкуство.

2. Злояди. Признават киното /но не театъра/, леката музика и ТV. Непризнават балет, класическа музика, театър, изобразително изкуство. В тази група обикновенно влизат 75% от населението.

3. Всеядни. Признават всяко изкуство от опера, Led Zeppelin, до изложба на китайските теракотови войни.  Няма изкуство което да не признават.

4. Избороядни. Признават големите изложби, разна музика, кино,театър и ТV. Не признават модерното изкуство.

За да няма объркване, социолозите въвели и две категории - “класа” и ” статус”. Например Неработещ аристократ има класа но няма статут; Амбициозните и способни профисионалисти но но не от “сой” имат статут, но нямат класа. Оказало се, че категорията “статус” има най-силно влияние на модела на употреба на културата, а  категорията “класа” практически не.

В групите инертни и злояди имат присъствие всички социални групи, а най-активните потребители на култура с тези със “статус”

Аз си мисля, че ако бяха включили в изследването и някои други страни, в т.ч България, вероятно ще се появи още една група потребители на култура-тази на чалгоядците.

Аз в коя група съм? По- скоро в избороядните и харесващ съвременното изкуство, със силно  ограничение при избора. Въпрос на възраст. На 20 години бях всеяден.

Моят първи 8 декември.

През 1957 г. , след многогодишна забрана, а може би заради отминалите унгарски събития, на студентите разрешиха свободно да празнуват деня на студента. Бях първи курс във ВМЕИ ” В.И.Ленин”. Не си спомням добре, но вероятно е имало митинг-събрание в някоя от аудиториите до паметника на В.Левски. Поредния тиймбилдинг, след което започна индивидуалния. На групи тръгнахме по абцисата и ординатата на заведенията по центъра на София т. е. по Царя и Раковски. Нашата група се отправи във “Видинска среща ” на ул. Раковски. Тогава видинско- прекрасно- червено вино струваше по 56 ст./литър а с него предлагаха агнешки чревца оплетени като козунак, щарденчета, запечено телешко шкембе с масло, агнешки дреболиики-момички, бъбречета и дроб и разни вкусотии забранени вече от ЕС. Виното беше наливно и го поднасяха в кани по 1 литър. Почна се. На съседната маса бяха прочутите по-късно артисти Апостол Карамитев, Спас Джонев, Йордан Матев и още няколко други. Тогава не беше много-много прието вземането на автографи. Иначе между двете компании се обменяха много реплики. Артистичната компания се оттегли рано. Ние продължихме до 0: 00 часа и си тръгнахме. С затваряне на заведенията студенските групировки започнаха да се събират на кръстовищата на ул. Раковски  с Царя и Граф Игнатиев и тогава избухна студенското чувства за слободия. Кръстовището  на Графа и Раковски беше бързо блокирано с кофи за боклук. Помните ли тези кръгли кофи за боклук?  Те постепенно започнаха да изчезват по вили, селски домове и паланки. Бяха идеални за варене на буркани с компоти. За щастие, струпването на боклукчийските кофи не попрече на много на движението- трамвайното движение вървеше към спиране към този час, а автобилното движение по това време, 1957 г., беше нарядко.  А наоколо нито един зелен шинел. Да не забравя-не остана ненацелувана студентка. До там ни беще разрешено по тогавашните морални норми.

Земя-Луна-Марс.

Юли 1969 година. Бях млад инженер в инженерингова организация. Командироваха ме в Румъния с задача да подпиша договор за доставка на една технологична линия за производство на компот от череши. Мисията беше невъзможна, но след тежки преговори в течение на седмица, подписахме договора. Радостен бях от този неучакван успех, но не по- малко щаслив, от възможноста да видя мисията на Аполо-11 и първата човешка стъпка на Нийл Армстронг на луната. Тогава румънската телевизия предаваше мисията директно, за разлика от българската. Не беше прието да се радваме на американските успехи, въпреки, че това беше успех на цялото човечество. Мисията е проследих в домашна обстановка, благодарение на представителката на  “Булгарплод”. Тя беше младо момиче, висока 1.52 см, много приветлива, караше един Опел Кадет и често полицайте се чудеха къде е шофьора. За съжаление не съм запомнил името и.

За този случай се сетих, когато преди няколко дена четох по ВВС програмата на НАСА за плановете за кацане на Марс. Космическият кораб ще бъде монтиран на орбитална станция около Земята. Ще тежи 400 тона. Корабът стартира към Марс през февруари 2031 г. и полета ще продължи 6 - 7 месеца.  Ще се използва креогенно гориво, въздуха и водата ще се регенерират и ще има условия за отглеждане на плодове и зеленчуци. Предварително, през 2028 и 2029 г., ще бъдат изтреляни два модула към Марс с товар и модул за живеене. Престоя на Марс е 16 месеца и мисията не може да бъде прекратена и да им бъде изпратено допълнителни товари. На Марс ще се използват атомни генератори за производство на енергия. Проекта ще струва до 420 млрд. дол.

Тъжното в цялата история е, че биологически не мога да съм свидетел на тази нова крачка на човечеството.