Браво волейболисти.

Преди минута приключи срещата ни с Аржентина. 3 : 0 ! и виза за олимпиадата в Пекин. Браво, браво, момчета.

Надлеза.

Малко преди изборите за кметове, в жк. Младост, на спирката на ХМС , беше издигнат пешеходен надлез с цел да се премахне една светофарна уредба и се ускори движението на МПС по булеварда. Откриването беше много тържествено и естествено бат Бойко и всички възможни СМИ присъстваха.

Вчера се наложи да ползвам надлеза и бях силно разочарован. Асансьорите не работят – възрастни хора, инвалиди и майки с малки деца не могат да пресичат булеварда и да ползват автобусния траспорт; стълбите и хоризонталната част на надлеза са потънали в мрасотия; прозрачния покрив вече не е прозрачен също от мръсотия. Животът ме е научил, че направиш ли нещо трябва и да го подържащ и за да не бъда само критикар препоръчах на общината в тръжните документи, за подобни обекти, освен подръжка в гаранционния срок да има клауза и за след гаранционно обслужване.

 

П. П. С изграждането на надлеза, светофарната уредба беше премахната, но само на 30 – 40 метра има друга такава уредба и не се получи ускоряване на пътното движение по булеварда. Все си мисля, че с няколко платки и синхронизация на двете светофарни уредби биха се спестили парите за тази инвестиция.

…. не е от вчера.

Ян ван Ейк / 1390 - 1441 /. Арнолфини  и съпругата му.

 Неизвестен художник  15 век. Портрет на кардинал Карл ІІ Бурбон.

Йероним Босх / 1453 - 1516 /. Фокусник.

Щракнете върху картините за да ги увеличите. Разгледайте внимателно мъжките фигури. Не ви ли приличат на В.В.Путин? Аз мисля, че приличат.

Да уплътним нещата.

Стоейки на “караулката” , балкона на осмия етаж , наблюдавам масовата подмяна на дограмата. Това става на няколко етапа:

1.Поръчаната алуминиева или пласмасова дограма пристига със съответното превозно средство. Няколко бачкатора с лостове, тесли и сандъчета с инструменти влизат  в апартамента. Под загрижения поглед на стопанката,внимателно се свалят черчеветата, че недай боже да се счупи някое стъкло и да обоклукчи апартамента. Следва джаста-праста и останалата част на дограмата е свалена.

2.Бачкаторите и стопаните внимателно поставят черчеветата до или подпряни на боклучийските кофи. Отпадачният дървен материал , с произход вероятно от Коми ССР, се изхвърля на същото място.

3.Пристигат “чистачите”на ценни вторични суровини. Стъклата на черчеветата с размери 1.20х 1.20 м. се чупят с камък или крак , а горивото за студените зимни дни се товари на конски каруци или модифицирани детски колички. Начупените стъкла стоят с месеци ,чакайки камионите за едри отпадъци на “Волф” ,пардон на ” Екуест”,да ги приберат. Подобно е положението със старите мебелите.

Та питам се, след като  от “Нова Бразилия”, тия с вакуумирания пакет който отваряме с два пръста, плащат екотакса,дали пък тези за дограма и мебели плащат такава?

Бялото слънце на пустинята.

Днес, но през 1970 г. излиза на екрана филма на Владимир Мотил “Бялото слънце на пустинята”. Вероятно, един от първите руски филми в стил “western” станал хит за широката публика. Хит става и песента “Ваше Благородие, Госпожа Удача”. Да я чуем още веднаж:

http://www.youtube.com/watch?v=VkGc8i78AE8

Кавър на виц.

В началото на 60-те години в БИАТ, всяка събота вечер, имаше развлекателно музикално представление/ или както сега му казват “шоу”/Та, на това шоу се даваше възможност на млади певци и певици за първи път да покажат своите способности пред публика. Нещо като Music Idol но след първия кръг.Мисля си, че тук беше и първия дебют Лили Иванова пред широка публика. Водещи бяха Коста Цонев и Комитов / или Комитски и ако не се лъжа създател на театъра на сенките в България/ и ни занимаваха със скечове и вицове.Един от тези вицове, разказан от К.Ц. ми се е запечател в главата-вица за пожарникаря.Сега, чуя ли за пожарникар се сещам за Бат Бойко, още повече , че има титла д-р по пожарните науки.Ето и кавъра на вица: 

Зрелостен изпит по обща култура в факултета  “Противопожарна защита”. Б.Б тегли билетче № 25.Председателя на изпитната комисия натиска някакви копчета на магнетофонона “Днепър”и  Симфония №5 на Бетовен изпълва стаята. Б.Б навежда глава в дясно, присвива очи и пренебрежително казва:

-Знам те , Гьоте, знам те! “Малка нощна музика”! - и в ритъма на музиката припява: па-па-па-пам няколко пъти.

П.П След представлението посещавахме ресторанта на БИАТ в мазето. Сервираха пържени картофи със сирене и вино. На раздумка стояхме до 2-3 часа. Нямаше музика ,но компаниите бяха интересни.

Топлофикация и сатира.

Не, не е за Вальо Топлото.

В началото на 50-те години има концепция, всеки квартал /район/ на София да се отоплява със собствена топлоцентрала. ТЦ за центъра се изгражда на ул. Ст.Караджа, срещу унгарския ресторант, а комина, с височина на 8 етажна сграда,  дели мегдан с двора 6-то училище. Това чудо работи около 2 години, когато разбраха, че не му е там мястото. Коминът беше демонтиран а сградата реконструирана в  Държавен Сатиричен Театър, който тази година ще чества своята 50 годишнина. И да се изразя на bulenglish, уъркшоп на смеха и радоста.