Архив за категорията 'Арт'

Daniel Edwards-склуптор.

февруари 1, 2008

99.jpgВъодушевлен от поста на Longanlon, реших да ви запозная със някои произведенията на скандалния, но модерен американски склуптор. Неотдавна той представи склуптурата си ” Съркофага на Опра”. Пояснявайки своя замисъл той казва: ” Именно  Опра се приближава до това да стане живо божество на Америка”

hillarybust.jpg ”Бюста на Хилари Клинтън” сега в Музея на Секса. 

124364524_6de6034913.jpg” Бритни Спиърс ражда”

paris1afp.jpg” Аутопсия на Парис Хилтън”

98.jpg” Смърта на принц Харис” Бронзовата статуя няма уши, защото шиитите в Басра са обещали да му ги отрежат и изправят на баба му- Кралица Елизабет ІІ. 

Този склуптор, трябва да е влюбен в смърта и трупове.

Владимир Висоцки.

януари 25, 2008

Днес трябваше да навърши 70 години. Вечна му памет.

Бялото слънце на пустинята-2

януари 11, 2008

picture.jpgМитническата служба на Руската федерация е обявила конкурс за паметник на Верещагин, героя от филма на Владимир Мотил “Бялото слънце на пустинята”.Паметника ще бъде поставен Москва през лятото на 2008 г.

Ролята на митничаря в филма се изпълнява от актьора Павел Луспекаев / 1927 - 1970 /. Само месец и половина след пускането на филма по екраните,  актьорът почина.

Ето сцена от срещата на Верещагин със Сухов

Още за филма вижте в поста ми от 30.3.2007

Simpsons

декември 17, 2007

c-simpfamily.pngДнес се навършват 18 години от първия филм за фамилията Симпсон, една пародия на Middle American Lifestyle. Който има хубави спомени от този филм, може да прочете повече на сайта:

http://encyclopedia.thefreedictionary.com/The+Simpsons

Jackass 2.5

декември 13, 2007

jackass2.jpg Третият филм Jackass 2.5 на Paramount Pictures и MTV New Media, няма да бъде показван по кинотеатрите а само в интернета. От 19.12.2007 на сайта на Blockbuster  може да бъде видян безплатно.

Ден на тангото.

декември 11, 2007

_44220196_tango_afp203b.jpg Днес е международният ден на тангото, а това на снимката паметника на тангото в неговото царство-Аржентина. Нещо като хармоника от метал. Аз обичам да танцувам танго. Сега се сещам как тарикатите канеха момичетата да танцуват танго в началото на 50-те години: “Малката, че го танцим ли на темно, на двойните.” Простотията не е от вчера.

Паметник.

декември 3, 2007

2381-152311-779597d2e8fe5094a4b5568b9eda021e.jpgСайта:

http://dirty.ru/comments/225174

съобщава, че 73 руски блогера са решили да вдигнат паметник на ” танцуващото човече “.

Китайска усмивка.

ноември 28, 2007

self.jpg 

Yue Minjun е най – скъпо продавания съвременен китайски художник. На търговете на Sothby’s през 2007 неговата картина по пародия на картината на Едуард Мане „ Екзекуцията на император Максимилиан „ достигна цена $5.9 млн. В неговите картини има две интересни неща: усмивката на неговите персонажи, в която могат да се преброят 32 зъба и , че те, персонажите, приличат на своя творец. Ето какво казва Юе Манджун за своите герои: „Измислих моите смеещи се герои. Отначало ви се струва, че те са щастливи, но ако се вгледате внимателно в тях, ще видите , че има още нещо. Усмивката не винаги съответства на щастието и в нея има нещо друго.“ Повече за автора и неговите картини вижте в The NYTimes.

warrior.jpg

Пак за Тайната Вечеря.

ноември 11, 2007

capt_2863e674d64c4644a32985c8dba76112_da_vinci_code_rom104.jpgИталианският музикант Джовани Мария Пала, в своята книга “Тайната Музика”, твърди, че е открил ” саундтрака на страстите Христови”.

Той проучвал, в продължение на четири години, стенописа на Леонардо Да Винчи. На първо място, той обърнал внимание, че ако се прекарат петте линии на нотното писмо по дължина на стенописа, то лежащите на масата хлебчета и ръцете на Христос и Апостолите са разположени като ноти. Логиката на Пала е, че хляба символизира тялото Христово, а ръцете благославят хляба. Дълго не му се отдавало да улови от това нотно писмо музикален смисъл, докато се досетил, че партитурата трябва да се чете от дясно на ляво. Аналогично, Леонардо е бил левак и имал навика да пише така.

Така музиканта Пала открил 40 секунден музикален откъс от реквием, който най-добре да се изпълнява на орган.

По материали на AP и Yahoo News.

П.П.Колко ли още дешифровки ще бъдат открити?

Валери Петров.

ноември 7, 2007

images.jpgДнес Валери Петров получи националната награда “Св. Паисий Хилендарски “.

С творчеството му се запознах, след като гледах пиесата ” Импровизация ” писана от него и Радой Ралин. Пиесата, изглежда не се хареса на идеологическата милиция и бързо я свалиха. Разправяха, че по този повод Р. Ралин написал епиграмата “Зайчето Валери /пише и трепери.”

Другата пиеса ” Когато розите танцуват” беше като мюзикъл под мотото “Всяка младост си има песен, всяка песен си има младост.” Имам незабравими спомени от тази пиеса. В.Петров трябва пак да е объркал идеологията, защото и тази пиеса бързо я свалиха.

Да не забравяме неговата гражданска позиция по анатемосването на Солженицин.

Покрай внуците, В.Петров ми е близък до сърцето с неговите детски произведведения и преводи.

Идва зима и по този повод едно стихотворение на Валери Петров:

Така веднъж във снежната алея.

Така веднъж във снежната алея
видях следи: “той” бе минал с “нея”.
Аз тръгнах по следите и узнах
какво се бе развило между тях:
как тук над нея той бе тръснал клона,
как там си бе изула тя шушона,
за да изтърси влезлия и сняг,
и как я бе придържал той, и как,
използвайки таз полуизмама,
стояли бяха дълго време двама,
трептящи от любов, един до друг,
в гората без движение и звук
освен почукванетто на кълвача.
И продължавайки след тях да карача,
представих си аз нежната игра
на двамата във снежната гора
и видях как на дългата и клепка
звездата на една снежинка трепка
и как разтапя топлия и дъх
скрежеца върху мекичкия мъх
на шала му. А той не е кротувал
а той , разбира се, я е целувал,
мошеникът с мошеник, виж го ти!
Вървях и се ядосвах аз почти
и още с тая ревност във гърдите
в миг гледам: отделиха се следите
и без да спрат, на първия завой,
тя тръгна вляво, а във дясно той.
Какво бе станало? Нима раздяла?
Озадачен, сред тишината бяла
с ръце в джобовете си аз стоях.
И изведнъж засмях се с тъжен смях:
наистина те бяха тук вървели
на таз алея в белите тунели,
но не в прегръдка, както мислех аз,
а поотделно, с разлика от час,
и не любовна двойка бяха, значи,
а двойка най-случайни минувачи,
един за друг незнаещи дори
Как тъжни са тез букови гори!
И аз стоях, обзет от болка тиха
по всички тез неща, които биха
могли да бъдат, но - уви! - не са
подобно тази среща във леса…