Международна група учени под ръководството на главата на Върховния съвет по египетските старини издигна нова версия за причините за смъртта на фараона Тутанкамон. Съгласно изследванията, проведени с помощта на най-съвременните технологии, Тутанкамон е починал от малария.

За проучванията на 16 мумии, принадлежащи от представителите на ХVІІІ династия, управляваща Египет в течение на 155 години, включително и мумията на Тутанкамон, е бил анализ на ДНК и компютърна томография. Благодарение на това учените успяха да установят степента родствените отношения, болестите от които те са страдали, а също да опишат тяхната външност и особеностите на строежа на тялото им.

В частност се изясни, че причината за смъртта на фараона Тутанкамон не е зараза на кръвта, получена следствие падане от колесница по време на лов, а усложнения в резултат на зараза от малария. Установено бе, че от малария са умрели и няколко други фараони от тази династия.

С помощта на тези изследвания беше също така установено, че Тутанкамон е бил син на фараона Ехнатон и негова сестра и че е страдал от редица генетически отклонения. Така Тутанкамон е имам незараснало небце, костно заболяване, дюстанбанлия с левия крак, а на десния са му липсвали пръсти. Така, че едва ли е можел да ходи без помощ, а оше по малко на лов с колесница.

На учените се отдаде да опровергаят издигнатат по рано версия, че Тутанкамон и неговия баща Ехнатон са страдали от синдрома на Марфан /предизвикващ деформация на опорно – двигателния апарат, патология на органите на зрението и сърдечно-съдовата система/, а също така атрофия на гърдите. Изяснено бе, че нито младия фараон, нито неговия баща са притежавали женствени черти, а подобни изображения на външността били традиция в идеализацията на външността на фараоните.

Предпоследният фараон на ХVІІІ династия Тутанкамон /тронното му име – Тутанкамон Хеканунушем Небхепрур/ става фараон на 11 години и управлявал Египет от 1361 до 13 52 година до нашата ера.