Покрай инцидента със съпругата ми, всекидневните контакти с децата ни станаха по-чести. Те не са малки-синът на 45 години, а дъщерята на 34 години. И двамата имат хубави и успешни семейства с по две деца. Пък и ние чувстваме снахата и зетя като свои деца. Вчера се събрахме в къщи и обсъдихме проблемите от инцидента, след което дъщерята с внуците се качи на колата и отпраши към къщи, а ние със сина тръгнахме пеша към метрото на Младост. По пътя се спряхме до едно заведение , та пихме по една бира и си поговорихме на тема обща за всички които пият заедно бира. На връщане към дома, се замислих за първи път колко добри са ми децата, как не си спомням един случай да не ме подкрепят и да ми кажат нещо на криво. Десетки спомени от миналото с децата се върнаха и ме направиха щастлив и вече до асансьора твърдо реших, че моя дял в възпитанието им е 50 % и най вече в моята подкрепа на техните начинания, ненамеса при най-важните решения взети в живота им и най-вече моята безпределна честност към тях. Качвам се горе в апартамента, а жената пъшка при всяко завъртване в леглото. Споделям, колко са ни добри децата. Тя се съгласява, но подчертава, че моя дял в това е нищожен. Съгласих се- не обичам да споря с човек, който изпитва физическа болка. Пък, не е важно процентното участие. Важно е да оставиш хора след себе си .