Вчера на Плиска срещам един далечен познат.  Някак си и двамата се зарадвахме от тази случайна среща. Не бяхме се  виждали от години, години които си бяха казали думите. Беше дипломат от кариерата. Живеехме в Кайро , както се казва на една ръка разстояние. Често семействата ни се събираха, хапвахме, пийвахме  и водехме интелектуални разтовори. Най съм се кефил на неговите прости, без геополитически анализи и соц. философствания типични по това време, обяснения на всемирните и месните новини, които по това време бяха изключително интересни. За новините от България в неговите приказки имаше нещо дисидентско, но съпругата му, политически чувствителна, винаги намираше начин да го спре овреме. Такива бяха времената-всеки виждаше в събеседника си потенциален доносник. Но моя човек не знаеше, че беше станал част от моя семеен фолклор. Запалваще ли цигара, жена му обезателно отбелязваше: ” Стига Иване /сменил съм името/, горят долари”. Моята съпруга копира този слоган и от време на време, за шегувка, ми го повтаря щом запаля цигара. По онова време, моя човек , като дипломат изписваше от фреешопа Питър Джъстинсън – Копенхаген, стек Малборо Long Size за 1.60 $, а за бутилка Джони-1.80 $. Понякога и аз се включвах в неговите поръчки.

Пихме по едно кафе. Той се беше отказал от цигарите. С обещание до се видим наново се разделихме.